СРЕДИЗЕМНОМОРСКИ РИБИ!

Род/Genus  Scomber

Понастоящем в този род има 5 признати вида:

1. Scomber japonicus   - Houttuyn, 1782 (Chub mackerel)

2. Scomber scombrus    -  Linnaeus, 1758 (Atlantic mackerel)
 
3.  Scomber colias   - J. F. Gmelin, 1789  (Atlantic chub mackerel)


4. Scomber australasicus   -  G. Cuvier, 1832 (Blue mackerel)

5. Scomber indicus  - E. M. Abdussamad, Sukumaran& Ratheesh, 2016                    
    (Indian chub mackerel)



Средиземноморието се обитава от първите 3 вида.

Използвана литература / сайтове и много други публикации :

http://www.fishbase.se/identification/RegionSpeciesList.php?resultPage=12&e_code=13&SortBy=family

http://www.fishbase.org/identification/SpeciesList.php?genus=Scomber

http://armacao.exblog.jp/tags/Scomber%20colias/1/

https://en.wikipedia.org/wiki/Scomber
http://www.iucnredlist.org/details/170357/0

Food and Agriculture Organization of the United Nations

WoRMS taxon details

http://eol.org/pages/208485/details

https://www.researchgate.net/publication/308785086_Scomber_indicus_a_new_species_of_mackerel_Scombridae_Scombrini_from_Eastern_Arabian_Sea





Scomber japonicus









Местни наименования:
Greece - Koliós
Cyprus - Scoumbri
Croatia - Lancarda , Lukarda , Plavica , Ljulja
Albania - Skumbri i kaltërt , Kolo
Turkey - Kolyoz , Kolyozvonozu balığı , Uskumru baligi , Lipari balığı
Malta - Kavall ghajnejh kbar , Pizzintum , Okki grossu
Italy - Scombro cavallo , Scombro macchiato , Lanzardo
Global French - Maquereau espagnol pacifique , Vizet , Hareng du Pacifique
Spain - Estornino del Pacífico  , Betaudxe , Bis , Barat d'ull gros , Beguihaundi , Caballa mora
Egypt - Kaskomri , Scomber
Libya - Cawalli
Tunisia - Skoumbri
Algeria - Kaballa , Bacoréta
Syria - Skambri
Japan - Hirasaba , Osabanoko , Masaba
Global Russian - Скумбрия японская , скумбрия тихоокеанская
Mexico - Macarela del Pacífico
USA - Pacific mackerel , Chub mackerel , Greenback mackerel , Blue mackerel
UK - Spanish mackerel , Pacific mackerel , Big-eyed mackerel
Netherlands - Spaanse makreel





Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Scombridae
Genus: Scomber
Species: S. japonicus
Binomial name  :  Scomber japonicus   - Houttuyn, 1782



Средна по големина пелагична риба с MAX дължина около 63см, и тегло до 2.8 кг.




Ендемичен вид за Западен Пацифик. От там се е разпространила в Индийския и Атлантически океан, включително и в Средиземноморието.

Има закръглено, удължено тяло, с торпедовидна  и аеродинамична форма.
Главата е копиевидна, изострена към муцуната. Устата е голяма с остри зъби на двете челюсти, на едни ред. Очите са големи и кръгли.

Окраската на гърба е зеленикава, с множество тъмни,къси и криви линии. Страниците и коремът са сребристи. На границата между гърба и страниците наглъжно (латералната линия), имаме една редичка от малко по-големи тъмно сиви точки. Под тях множество малки тъмни точици, но това не е задължително условие.

Има две гръбни перки.



Първата е с триъгълна форма и 8-9 твърди лъча.
Втората е по-малка с трапецовидна форма и 10-11 меки лъча.
Разтоянието между тях не е голямо.
Аналната перка е едентична на втората гръбна, с 10-11 лъча.
Между в втората гръбна и анална перка, и опашката имаме по 5 бр. много малки килови перки/клипсове от двете страни.
Опашката е средна по големина със сравнително тесни лобове и  разчленена V образно.

Тя е пелагичен вид и извършва сезонни и дневни миграции.
През деня са в по-дълбоки води, а през нощта са в повърхностния слой.
Обитава както крайбрежните зони, така и откритите води.
Вертикалният и дълбочинен диапазон е 0-300м, по-често 40 -200м.  Толерира t на водата от 10°С – 27°С.

Тя е социален тип и образува големи пасажи.

Хранят се с пелагични ракообразни, малки главоноги и риба.

Месото е с добри вкусови качества.
Има повишено търговско търсене.
Лови се предимно с тралове и мрежи гъргър, и по-рядко с гриб.
Представлява интерес и за любителски риболов с въдица.

Атлантическа Сумрия  -  Scomber scombrus 







Местни наименования :
Modern Greek  - Skoumprí  ( Σκουμπρί )
Turkish  - uskumru
Italian   - sgombro , maccarello , lacerto
English   - Atlantic mackerel
French   -  maquereau commun , maquereau bleu
Norwegian   - makrell
Spanish  - Caballa del Atlántico
Portuguese   - cavala , sarda
Russian  - Скумбрия атлантическая









Kingdom:  Animalia
Phylum:   Chordata
Class:  Actinopterygii
Order:  Perciformes
Family:  Scombridae
Tribe:   Scombrini
Genus:   Scomber
Species:  S. scombrus
Binomial name    -  Scomber scombrus  - Linnaeus, 1758


Има издължено, набито, закръглено тяло, леко странично компресирано тяло.
Обикновено е с дължина 30-35 см, МАХ – 50см и тегло до 1.5 кг.
Главата е копиевидна, завършваща с голяма уста, като на двете челюсти имаме множество малки, остри зъби. Очите са големи, разположени над горната челюст.

Има две гръбни перки, на разстояние една от друга.
Първата е с триъгълна форма ( издължени първи лъчи) и има 10-14 лъча.  
Втората е трапецовидна, по-ниска с 10-11 лъча. Аналната е подобие на нея.
На опашното краче имаме 5-6 малки килови перки.
Опашката е средна по размер, разчленена V образно с остри върхове.

Окраската на гърба е синьо/зеленикава с множество черни,  разкривени  вертикални линии достигащи до средата на тялото. Страниците и коремът са сребристи.





Ареалът на разпространение е главно в северен Атлантик, но се среща и в Средиземноморието, и Черно море.  Популацията в Източната част е много по-малка. Обитава по-откритите води на континенталния шелф с дълбочина около 40 – 150м, но е забелязвана и на 700 – 900м.
Мигриращ вид според сезона и образува големи пасажи.
Преференциали температури на водата са 11-18*С.

Храни се с малки рибки, мекотели, безгръбначни ракообразни .
Живее около 17 – 20 години, като полово съзрява на 3-4 годишна възраст.

Месото и е с много добри вкусови качества и затова търговският интерес към нея е много голям. Лови се с тралове, грибове, даляни и друг вид мрежи.
Любителският риболов се осъществява главно с чепарета, както от брега така и от лодка.

Scomber colias  















Местни наименования:
Spain - Estornino del Atlántico
Turkey - Kolyoz
Slovenia - Lokarda
Italy - Scurmu occhiutu , Strummu cucuzzaru , Ganzariol , Lanzardo
France - Maquereau espagnol atlantique , Tombulottu , Cavalucciu
Germany - Mittelmeermakrele
Global English - Atlantic chub mackerel
Sweden - Spansk Makrill
Canada - Maquereau blanc
Brazil - Cavala-do-reino , Muzundum , Serra-de-escama






Kingdom: Animalia
Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Scombridae
Genus: Scomber
Species: S. colias
Binomial name  - Scomber colias - Gmelin, 1789



Атлантическата скумрия (Scomber colias) е пелагичен/ендемичен  вид  за Атлантическия океан. Разпространена е още в Средиземно  и Черно море.
Първоначално се е считало, че е подвид на скумрия Scomber japonicus - colias.
Но след множество изследвания , анатомични и цитоморфологични ,  на  пълната митохондриална ДНК,  са  представени доказателства, че те могат и се считат за отделни видове.




Този вид риба e разпространена в субтропичните и на умерените ширини води на Атлантика,
включително и Средиземноморието.
Обитава предимно крайбрежните зони на континенталния шелф до дълбочина 50-70м.
но е срещана и по континенталните склонове на дълбочина до 200м.
Правят сравнително къси  сезонни миграции, около 200 – 300км, а така също и денонощни/вертикални такива.

Тя е средна по големина и на дължина достига около 30 – 45 см.
Тялото е удължено и закръглено, торпедовидно, леко странично компресирано.  
Аеродинамичната му форма е пригодено за скорост.  
Главата е сравнително голяма, твърда, изострена копиевидно към муцуната.
Устата е голяма, като на двете челюсти имаме по един ред остри зъби.
Очите са големи, кръгли.


Има две гръбни перки. Първата е с триъгълна форма и има 9 – 10 твърди лъча. На близко растояние се намира втората, по-ниска с 11-12 меки лъча.
Аналната е едентична на втората гръбна.
Началото на втората гръбна и началото на аналната перка е еднакво под права линия.
След тях към опашката имаме по 5 бр. малки перки/килови.
Опашката е средна по големина, с тесни лобове и разчленена V  образно.

Окраската на гърба е зеленикаво/синкава, с множество зигзаго и вълнообразни тъмни линии.  
Страниците и коремът са сребристи. По тях имаме в повече или по-малко множество тъмни точици, рядко но и някоя къса тъмна линия.

Храни се с пелагични ракообразни, скариди, малки главоноги и риба.
Образуват големи пасажи.

Месото им е с добри вкусови качества.

Ловят се предимно с тралове или мрежи гъргър и по-рядко с гриб.

Могат да бъдат обект и на любителски риболов с въдица.

Scomberomorus tritor -

Друг вид сезонно пребиваваща риба в Средиземноморието.








Местни наименования :
English  –  West African Spanish Mackerel, West African Mackerel, Mackerel, Spanish Mackerel
French  –  Maquereau Bonite, Maquereau-bonite, Thazard Blanc
Spanish –Carite Lusitánico, Carite Pintado, Garita
Greece – Lefkoriki (Λευκορίκι )
Russian  -  Макрель западноафриканская
Portuguese   -  Serra-branca, Peixe-serra









тип: Chordata Хордови
клас: Actinopterygii Лъчеперки
разред: Perciformes Бодлоперки
семейство: Scombridae
род: Scomberomorus
вид: S. trito-   Западноафриканска испанска скумрия
Научно наименование  -  Scomberomorus tritor



Има издължено овално тяло, странично сплескано. На дължина обикновено е 65-75см. , но достига и до 100см и МАХ- тегло 5-6 кг.
Продължителността и на живот е 5-6 години.

Главата е копиевидна, завършваща с голяма уста. На двете челюсти имаме множество остри, триъгълни (компресирани) зъби. Очите са кръгли и големи.



Има две гръбни перки, близко разположени една до друга.
Първата е по-дълга, но по-ниска. Има 16-19 твърди лъча.
Втората е по-къса, но по-издължена (триъгълна), с  11-15 меки лъча. Аналната перка също е източена, триъгълна с 16-20 меки лъча. От двете страни на тялото към опашката имаме по няколко малки килови перки.  Опашната перка е силно разчленена, сърповидна и издължена с тесни страни.
Оцветяването на горната половина на тялото е синьо/зеленикаво и към корема изсветлява в сребристо.  По дължината на торса имаме множество сиво/кафеникави точици. Началото на първата, втората гръбни перки и опашката са тъмни/черни.



Ареалът и на разпространение са западните брегове на Африка, но също така е констатирана и в западните и северозападни части на Средиземноморието. Пелагичен вид са и предпочита крайбрежните води с предпочитана дълбочина 15-25м, но диапазонът им е от повърхността до 40м.
Хищник, хранещ се с риба (малки пелагични видове – сардина, хамсия, трицона).

Месото и е с добри вкусови качества и затова са обект на промишлен и любителски риболов. Лови се с мрежи гъргър, тралове, плаващи мрежи, гриб. При любителския риболов може да се използват чеперета или тролинг. Също така са обект на риболов и с харпун.

Въпреки понамалената популация, засега се смята за незастрашен вид.

Rastrelliger kanagurta  -  Индийска скумрия








Други наименования :
Modern Greek - Σκουμπρί Iνδίας (Skoumprí Indías )
English - Indian mackerel
French – Maquereau des Indes, Maquereau de l'Indo-Pacifique, Marquereau Doux
Spanish – Caballa de la India






Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Scombridae
Genus: Rastrelliger
Species: R. kanagurta
Binomial name   : Rastrelliger kanagurta  -  (Cuvier, 1816)









Обитава водите на Индийския и западната част на Тихия океан, Червено море и през Суецкия канал е навлязла в Средиземно море (източната част  2010г). Данните са към 2010г.

Има издължено овално тяло, закръглено и леко странично сплескано. Често срещаните екземпляри са с дължина 25 – 35 см, но достигат и до 42см. Имат две гръбни перки, раздалечени една от друга. Първата е по-висока с 7-10 твърди лъча, а втората е по- ниска с 12 меки. Аналната е малка, ниска с 11-12 меки лъча. Опашката е V – образно разчленена, със сравнително тесни страни.



Гърбът и е оцветен в наситено синкаво/зелен нюанс с множество по-тъмни къси линии и кръгли петна/точки, а страниците и коремът са в сребристо до бяло.  Точно под гърба към корема имаме 3-5 дълги по дължината на тялото линии, в по-тъмен нюанс и в комбинация със златисто.
Ареалът им на обитание са крайбрежните зони, включително заливи, пристанища, лагуни.
Вертикалният дълбочинен диапазон е около 0 – 40м, но достига и до 80-90м. Температурният пък е 17 – 25*С.
Живее до към 4-5 години.
Социална риба и се среща в по-малки или по-големи пасажи при миграцията.

Храни се макропланктон и ларви на скариди и риби.

Месото и е с добри вкусови качества.  
Този вид е силно търговски и се лови с : -тралове,  мрежи гъргър,  хрилни мрежи и плаващи мрежи .
Обект са и на любителски риболов с въдица. Особено активен е  периода от септември до декември, когато  планктонът е в изобилие.

Scomberomorus commerson - Ивичеста скумрия







Местни наименования :
Greece – Tainiopalamida (Ταινιοπαλαμίδα )
Turkish - palamut kolyozu
Israel   : Palamida (פלמידה)
USA  : barred mackerel, narrow-barred mackerel
South Africa  : king mackerel, couta, cuda
English   –Narrow-barred Spanish Mackere
French   –Thazard Rayé Indo-pacifique, Gros Prêtre
Spanish   –Carita del Indo-Pacifico, Carite Estriado Indo-Pacífico







Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Scombridae
Genus: Scomberomorus
Species: S. commerson
Binomial name   - Scomberomorus commerson   - (Lacépède, 1800)


Има издължено овално тяло с дължина обикновено 80 – 120см. , но може да достигне в редки случаи и до 200см. Най-често улавяните екземпляри са с тегло 8 – 15кг, по-рядко 20-40кг и много рядко до 70кг.

Главата и е копиевидна, но не толкова дълга. Устата е голяма, с множество остри триъгълни зъби и на двете челюсти. Очите са средни по размер, кръгли и разположени непосредствено до устата.



Има две гръбни перки, като първата е по-дълга с 15-17 твърди лъча.
Втората е непосредствено близка, но по-висока с 8-10 меки.
Аналната перка също е изтеглена (триъгълна) с 8-10 меки лъча.
Опашката е силно разчленена, сърповидна с тесни страни и изострени в края.
На опашното краче имаме видима тъмна изтеглена лента (хоризонтална).
От края на втората гръбна и анална перка към опашката имаме няколко малки килни перки.

Гърбът е оцветен в тъмно синьо и постепенно към страниците и корема изсветлява.
По цялото тяло вертикално имаме множество неправилни по-тъмни ленти и линии.

Приликата и с рибата Acanthocybium solandri е голяма.
Но Acanthocybium solandri е от друг род, главата е изтеглена повече, големината на вертикалните неправилни ленти е по-голяма и по-контрастна, опашката е по-силно разчленена по вертикала ( по-изправена), очите са по-далеч от челюстта.

Ареалът и е в плитките води на континенталния шелф, обикновено от 5м до 70м, но са откривани и до 200м. Предприемат дълги брегови миграции, но постоянните местни популации също изглежда да съществуват.



Тя обитава водите на Индийския и Западната част на Тихия океан, Червено море и Персийския залив.
През Суецкия канал е навлязла и в Средиземно море. От няколко години малка популация е установена в югоизточната му част. Бреговата зона на Египет, Израел, Ливан, Турция и отчасти Гърция (южната част).


Хищна риба която се храни с дребни риби, калмари и скариди.

Живее до около 20 години, но преобладаващо 14-16 години.

Слави се с вкусно месо и затова са обект на промишлен и любителски риболов.
Лови се обикновено с хрилни мрежи, гъргър и по-рядко с тралове.
Любителският риболов с въдица става главно чрез тралене с блесни, воблери, попери, джигове или жива стръв. Обект са обстрел и от харпунджиите.

 Acanthocybium solandri     -   Баракудена скумрия  






Местни наименования :
Greece  -  Akanthoriki ( Ακανθορίκι )
English – Wahoo, Mackerel, Queen-fish, Barracuda, Wahoo Fish, Kingfish
French – Thazard Noir, Poisson
Bécune, Thazard-bâtard, Thazard Raité, Thon Banane
Spanish – Guaho, Guatapaná, Peje Sierra, Peto, Sierra Canalera






Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Scombridae
Tribe: Scomberomorini
Genus: Acanthocybium  -Gill, 1862
Species: A. solandri
Binomial name   -   Acanthocybium solandri    - (Cuvier in Cuvier and Valenciennes, 1832)


Има голямо издължено тяло с дължина до 2.5м и тегло до 80кг.
Те са едни от най-бързите риби в морето и може да достигне скорост от 80 км/ч.
В Средиземноморието размерите са по-малки 100 -170см. и тегло 5-20кг.
Тя е от Фамилията на Европейска баракуда  -  Sphyraena , но е от друг Род - Acanthocybium



Обитава тропичните, субтропични и умерени ширини на  световния океан.
Все повече се среща и в  Средиземноморието, като  предпочитат откритите води.

Муцуната и е източена, а  устата е голяма и изпълнена с назъбени зъби.
Окраската на тялото е сребриста, като в горната част е тъмно синьо със зеленикав отенък. От гърба към корема се спускат множество сини барове. Покрито е финни люспи.


Те са пелагични риби и се срещат както единични индивиди, така и в малки групички.
Храни се с риба и калмари.
Живеят 7-10 години.

Месото и е бял до сиво, деликатно и се цени на пазарите. По вкус наподобява това на скумрията.
Ловят се предимно на тралове, но са обект и на любителския риболов чрез тролинг на изкуствени примамки.

 Seriola fasciata








Местни наименования :
Greece - mikrótero magiátiko   (μικρότερο μαγιάτικο)
English - lesser amberjac
Spanish - medregal listado , Cèrvia ratllada
Turkey  - Küçük avci baligi
Portuguese  -  Charuteiro catarino, Limão




Млад екземпляр.



Phylum :  Chordata
Subphylum :  Vertebrata
Superclasse :  Gnathostomata
Classe :  Actinopterygii
Sottoclasse :  Osteichthyes
Superordine :  Acanthopterygii
Ordine :   Perciformes
Sottordine :  Percoidei
Famiglia :  Carangidae
Genere :  Seriola
Specie :  S. fasciata
Nomenclatura binomiale   -  Seriola fasciata  - Bloch, 1793




Тялото е овално, леко издължено към опашката, странично компресирано. На дължина достига до 70см и тегло от 4.5кг. Но най-често се срещат екземпляри от 40-50см.
Главата е средна по размер, копиевидна, с тъпо чело. Устата е широка с остри зъби и на двете челюсти.  Очите са големи с кръгъл,черен ирис.

Има две гръбни перки, близко една до друга.
Първата е по-малка с 7-8 твърди лъча, а втората е по-дълга и по-висока с 28-32 меки лъча.
Аналната перка има първоначално 2-3 твърди лъча (издължени) и 17-20 меки лъча.
Опашката е силно раздвоена, сърповидна с тесни страници и заострени върхове.


Оцветяването на тялото е различно при възрастните индивиди и младите.
При по-големите основният цвят е розово/кафеникав. Но от гърба се спускат 7 по-широки вертикални в наситено червено/кафеникав  цвят ленти до средата на тялото. Страниците и коремът са розово/сребристи.

Окраската при младите е с основен цвят сребристо/жълтеникав и 8 вертикално спускащи се широки черни ленти.





Тази риба е типичен представител на субтропичните води на Атлантика. От около 15 години през Гибралтарския пролив е навлязла в Средиземноморието. По-голямо е присъствието и в западните и югозападните  части, но вече показва признаци на наличие и в източните и югоизточни части. Засега е доказано образуването на малка местна популация в района о.Сицилия – Тунис. В района на източното Средиземноморие и   южните части на Егейско море се срещат епизодично.
Обитават крайбрежните води на континенталния шелф, предимно придънния и среден слой. Вертикалният дълбочинен диапазон е 20 – 130м, но се срещат предимно на 40 -70м.

Хищен вид риба и се храни с риба и калмари.
Засега интересът на пазарите не е голям за интензивен търговски риболов. Уловът и е по-скоро като съпътстващ при риболов с мрежи Гъргър, тралове, парагади.
При любителският с въдица е по-скоро случаен.

Seriola carpenteri  





Местни наименования :
Spain - Medregal de Guinea
France - Sériole guinéenne
Portugal - Charuteiro-da-Guiné
Angola Portuguese - Charro catarino ,  Peixe-limão
Cape Verde /Creole, Portuguese   - Serze , Esmoragal
UK - Guinean amberjack



Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Carangidae
Genus: Seriola
Species: S. carpenteri
Binomial name  : Seriola carpenteri    - F. J. Mather, 1971




Това наименование е въведено в научната литература от Frank Jewett Mather III  през 1971г.
Той е много близък до вида Seriola dumerili , но генно и по някои  външни белези се различават  и затова е въведен в отделен вид.

Средна по големина риба с дължина 40-50см, но може да достигне и до 60см.





Ареалът му на обитание са крайбрежните шелфови зони на Източен Атлантик.
В Средиземноморието навлиза през Гибралтарския проток при своята лятна миграция.
Въпреки че популацията му е малка, малки групички са наблюдавани спорадично из цялата територия. В района около Тунис и о. Лампедуза е забелязано по-голямо струпване през размножителния период. Това предполага образуването на средиземноморска популация.
Вертикалният му дълбочинен диапазон е 0 – 200м. Младите индивиди се подвизават в повърхностния слой на по-откритите води, а възрастните предпочитат по-близките на крайбрежието.
Толерират t°  на водата в диапазона : 18-27°C.

Формата на тялото е елепсовидно, удължено и странично компресирано.
Главата е голяма, с копиевидна форма. Муцуната е заоблена. Устата е голяма, като на двете челюсти имаме малки, остри зъби и подредени в групи. Очите са големи, кръгли и разположени в почти горната част на черепа. Станичната/ латерална  линия е без твърди люспи.




Има две гръбни перки.
Първата е с 8 къси твърди лъча, а втората е по-дълга с 1 бр. твърд и 28-33 меки. Но първите  4 лъча са височки/издължени и и придават сърповидна форма.
Аналната перка е една с 1 твърд и 17-21 меки лъча. Преди нея имаме два много къси шипа.
Опашката е голяма, силно разчленена V образно, със сърповидна форма.

Окраската при възрастните екземпляри е сиво/кафеникаво с розов отенък  на гърба и част от страниците. По средата имаме приглушена, надлъжна лента в златисто/розово.  
Коремът е в сребристо/бял. Понякога на опашното краче и основата на опашката имаме тъмно петно.
По- младите са поти изцяло в сребристо, а малките в сребристо с 5 вертикални тъмни ленти.
Тъмна наклонена лента започваща от устата, пресичаща окото до първата гръбна перка.

Храни се с риба и главоноги.

Месото е с добри вкусови качества.
Лови се с пелагични, тройни и хрилни мрежи, тралове и парагади.

Обект са и на любителски риболов с въдица ( тролинг с естествена или изкуствена примамка).

Seriola rivoliana








Местни наименования :
UK - Almaco jack , Longfin yellowtail
USA - Falcate amberjack , Almaco jack
Australia -  Amberjack , Almaco jack , Highfin amberjack , Yellow kingfish
Oman  - Gazala
France - Sériole limon
Spain - Medregal limón
Mexico - Pez fuerte , Medregal limón
Brazil -  Remeiro , Pitangola , Olhete-bacamarte
Japan - Hirenaga-kanpachi , Songoro amberjack
Malaysia - Cermin , Pisang-pisang




Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Carangidae
Genus: Seriola
Species: S. rivoliana
Binomial name   :  Seriola rivoliana  - Valenciennes, 1833



Голяма риба с размери обикновено 70-90см, но могат да достигнат и 150см и МАХ тегло до 60кг.





Тя е подчертано мигриращ пелангичен тип. Обитава водите на световния океан в тропичния, субтропичен и умерен пояс.
В Средиземноморието са срещани около о. Сицилия – о. Лампедуза и също така и около Суецкия канал. Популацията е малка. Вероятно това е част от миграцията :  Атлантика – Червено море.
Вертикалният и дълбочинен диапазон е 5 – 250м, но по-често се среща в слоя 5 – 30м. Предпочита по-откритите води или крайните зони около външните рифове или скални образования.

Тялото е удължено елепсовидно, странично компресирано.
То малко по-дълбочко от останалите видове от същия род.
Главата е голяма, копиевидно изострена. Муцуната е сравнително къса, а устата голяма.
На двете челюсти имаме остри зъби.
Очите са средни по размер, кръгли и разположени в почти горната част на черепа.




Има две гръбни перки.
Първата е къса и ниска и се състои от 7-8 твърди лъча.
Втората е дълга, като първите 3 лъча са твърди а останалите 27 – 30 са меки. Първите 4-5 лъча от нея са силно издължени а останалите намаляват по височина и придават сърповидна форма на цялата перка.
Аналната перка е идентична с втората гръбна по форма. Започва с три твърди, а останалите 18 – 22 са меки.
Опашката е голяма, силно разчленена V образно и сърповидна форма.

Окраската на тялото при малките екземпляри е сребрист с 4-5 вертикални по-тъмни ленти. С напредването на възрастта цялото тяло става сребристо, като само гърбът е в по-тъмен нюанс. Възрастните са гърбът е в тъмно сиво/кафеникаво, по средата на страниците надлъжно имаме златисто/зеленикава лента, а корема е кафеникаво/бял.  От устата, през очите и до първата гръбна перка имаме наклонена тъмна лента.

Храни се предимно с пелагична риба, но също така яде безгръбначни и ракообразни.
Възратните са предимно индивидуалисти, но в по-млада възраст образуват различни по големина групи.


Месото и е с добри вкусови качества.
Лови се предимно с хрилни мрежи и парагади.
Обект са и на любителски риболов с въдица ( тролинг с естествена или изкуствена примамка).



В някои райони, предимно край рифовете са докладвани случаи на натравяне с  Цигуатера ( чрез биоакумулиране на   хранителния  токсин - цигаотоксин ).

                             Латинските наименования
                             на  рибите по реда в Албума



Страница 4




Elagatis bipinnulata – Дъгов бегач

Pomatomus saltatrix -  Лефер

Pseudocaranx dentex

Caranx hippos

Thalassoma pavo  -  лапина

Symphodus melanocercus  -  лапина

Labrus merula  - лапина

Labrus viridis  -  лапина


Coris julis  -  ГИЛОС  

Labrus bergylta  -  лапина

Labrus mixtus  -  лапина

Ctenolabrus rupestris  -  лапина



Trachurus trachurus  -  Атлантически сафрид

Trachurus picturatus - Мургав/Син Сафрид  

Trachurus mediterraneus-Средиземноморски сафрид

Caranx crysos - сафрид

Caranx rhonchus – сафрид

Alepes djedaba - сафрид

Sardina pilchardus  - сардина

Herklotsichthys  punctatus – сардина

Sardinella aurita – сардина

Dussumieria acuta   -  сардина

Etrumeus  teres  -  сардина

Sardinella maderensis  - сардина


Dussumieria elopsoides – сардина








 Elagatis bipinnulata







Местни наименования :
Greece - Iridokokali ( Ιριδοκοκάλι )
English - rainbow runner
Spanish - salmón cubano, macarela salmón






Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Suborder: Percoidei
Superfamily: Percoidea
Family: Carangidae
Genus: Elagatis
Species: E. bipinnulata
Binomial name  -  Elagatis bipinnulata  - (Quoy & Gaimard, 1825)



Първо да уточним, че този вид риба не е постоянен обитател на средиземноморските води.
Среща се тук през топлите месеци и се предполага, че по-голяма част навлиза в Средиземноморието през Суецкия канал и по-малка през Гибралтар.
Тя обитава тропичните и субтропични води на световния океан.




Тялото и е издължено, вретеновидно.
Главата е изострена, завършваща със сравнително голяма уста. На челюстите имаме ред остри зъби, дори и на езика имаме малки зъбки. Окото е относително малко.
Има две гръбни перки. Първата е по-малка, но имат 6 -7 твърди лъча. Втората е по-голяма/дълга с 25-30 меки лъча.
Аналната перка има 2 твърди лъча и 18-22 меки. Опашката е силно раздвоена.

Обикновено са дълги 80 – 110см / тегло 4-8кг, но достигат и до 180см и тегло 45 кг.
Живеят до 6-7 години.

Оцветяването на тялото е предимно сребристо синкав. Гърбът е тъмно синкаво сив със зеленикав нюанс. По средата и дължината на тялото, имаме няколко дълги хоризонтални ленти оцветени в светло синьо,  бежаво, жълто. Коремът е светло сив до бял.

Тя е бърз хищник и менюто и богато. Състои се от : риба,  главоноги, планктонни ракообразни, скариди,че дори и насекоми по повърхността на водата.

Представлява търговски интерес, но рядко се лови целенасочено. Тя е предимно съпътстващ улов при тралене на основни други риби (скумрия, риба тон и др.).
За любителският риболов с въдица представлява интерес. Използват се за тралене както дълбочинни примамки (воблери), така и повърхностни (попери).
Може да се използват за примамка още жива стръв от риба, октоподи, калмари.

Видът е основно пелагичен. Среща се често в открити води, но посещава също рифовите зони близо до брега.  На дълбочина е срещан до 150м., но обикновено 2 – 15м.

Тя е социална риба и затова се среща в по-малки или по-големи пасажи.

Pseudocaranx dentex





Местни наименования :
Greece  – Lefkokkali (Λευκοκκάλι) , Kokkali (Κοκκάλι )
Italian - carango dentice ,
English - white trevally, guelly jack
Spanish - jurel dentón (скумрия Dentex)
Turkish - kral balik (царска риба),  İstavritbozması balığı
Croatia   -  Šnjurak
Malta   -  Sawrella imperjala








Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Carangidae
Genus: Pseudocaranx
Species: P. dentex
Binomial name   -  Pseudocaranx dentex   - (Bloch & J. G. Schneider, 1801)





Дължината и обикновено е около 45-55см., но може да достигне и 1.2м и тегло 18кг.
Има овално,  странично сплескано тяло, леко изгърбено при по-възрастните екземпляри.

Главата е изострена, средна по размер.
Устата са с плътни устни. На двете челюсти имаме остри конусовидни зъби.

Има две гръбни перки, близко разположени една до друга.
Първата е с 8 твърди лъча, а втората с 22-27 меки.
Аналната перка е с 3 твърди и 22-23 меки лъча.
Гръдните перки са леко широки, издължени в горния си край. На цвят са жълти.
Опашката е силно разчленена, тънка, жълтеникава на цвят.


Оцветяването на тялото е синьо/зеленикав гръб и сребристо/бяло - страниците и корема. Имаме една  жълта линия по средата на тялото, започваща от главата до опашката. При младите екземпляри тя е по-ясно изразена, при по-възрастните избледнява. Имат тъмно петно в горната част на хрилния капак.

Обитават водите на световния океан, тропичните, субтропичните  и на умерените ширини области.



Ареалът им е крайбрежните зони на континенталния шелф, с каменисто или песъкливо дъно. Дълбочинен диапазон 10 – 200м. Правят сезонни миграции между крайбрежието и по-дълбоките води.

Хранят се с бентоносни организми, рибки, дребни безгръбначни.
Според някои статистики живеят до 40 години, като след 5-6 година растежът им е бавен.

Тази риба е важен компонент, както при търговския така и при любителския риболов.
Месото и е с добри вкусови качества, но малко сухо.

Caranx hippos







Местни наименования :
Modern Greek  -  Alogokokkáli ( Αλογοκοκκάλι )
Turkish  -   kral balik  , İstavritbozması balığı  
France  -  carangue crevalle
Spain  -  jurel común  , caballa , Sorell castanyola
Italian  -   Carango cavallo  , Ricciola 'mperiali
English   -  crevalle jack






Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Suborder: Percoidei
Superfamily: Percoidea
Family: Carangidae
Genus: Caranx
Species: C. hippos
Binomial name  - Caranx hippos


Голяма мощна риба достигаща до 1.2м и тегло до 32кг.
Обикновено се срещат с дължина 50-70см и тегло 2-4кг.
Женските индивиди са по-големи на ръст.
Тялото е елепсовидно – странично сплескано, като към опашката изтънява.  
Гърбът е оцветен в зеленикаво/синьо, а страниците и корема в сребристо/бяло/ жълтеникаво.  
На хрилния капак имат черно петно. Главата е сравнително голяма.
Специфичното за вида е, че челото му е тъпо.
Устата е голяма, опсипана с множество остри зъби.
Очите са средни по размер и са разположени почти в предната част на челото.
Хрилните ленти са 35-42 бр.
Гръдните им перки са издължени.
Специфичното е, че аналната перка е жълта. Опашката е  V  образна, силно разчленена и изтънена.

Храни се с риба, раци, мекотели, скариди.
Полова зрялост достигат при големина около 40-50см при мъжките индивиди и 55-65см при женските и възраст 4-6 години. Хвърлянето на хайвера е целогодишно. Живеят до около 15-17 години.



Обитават водите на Атлантика и Средиземно море (предимно западната част).
Предпочитат предимно на рифове, заливи, лагуни в крайбрежните сърф зони до около дълбоководни препятствия. Посещава и пясъчни плажове и устията на реките, от време на време. По-възрастните екземпляри предпочитат по-дълбоки води, до около 350м.
По-младите риби образуват мигриращи ята, докато по-големите се обособяват в малки групички.

Месото и е ядливо, но със средно качество.
Обект са промишлен (хрилни мрежи, грибове и др.), а така също и при любителския риболов с въдица.

Thalassoma pavo   - лапина







Местни наименования :
Modern Greek  -  Gaïtanoúri ( Γαϊτανούρι ),  Fiámoula ( Φιάμουλα ),  Gravanás (Γραβανάς )                  
Croatia   -  Vladika arbanaška
Turkish -    gun baligi
English – Ornate Wrasse, Parrotfish
French – Girelle Paon
Spanish – Fredi , Fadrí ,
Malta  -  Ruzan , Tirda tal-passa









Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Labridae
Genus: Thalassoma
Species: T. pavo
Binomial name  - Thalassoma pavo  - (Linnaeus, 1758)






Има издължено, елипсовидно тяло покрито с люспи и изострена глава. Устата с дебели устни и множество малки кучешки зъби (плътно поставени)  и на двете челюсти. Очите са малки.

Има една дълга гръбна перка, с 8 твърди лъча (в началото) и 12-13 меки. Аналната перка е с 3 твърди 10-12 меки.
Опашката е широка, с издължени крайни лъчи, като при мъжките са по-дълги. 15-20 бр. тънки хрилни ламели.
На дължина обикновено са 15-20 см., но мъжките могат да достигнат и до 25 см.

Окраската на тялото, всички цветове на дъгата, в различни участъци с всякаква форма и разпределение. Единственото по което можем да различим двата пола е :  - черното петно (под гръб. перка ) което имат женските индивиди. Мъжките са по-големи и с по-ярка окраска.




Те са хемафродитен вид.  Започват живота си от женски пол и впоследствие с израстването стават мъжки. Те хвърлят хайвера си през пролетта, а яйцата и ларвите са пелагични.



Обитават източния Атлантик и Средиземноморието. Предпочитат крайбрежните скалисти брегове с пясък и водна трева. Дълбочинният им диапазон е 1 - 150м., но обикновено са в диапазона 1 – 50м.
Рядко се събират на малки групички, обикновено са 1-2 екземпляра.

Хранят се с бентоносни организми, мекотели, ракообразни, водорасли, скариди.

Риболовът им е незначителен. Ловят се предимно с въдица и дънни парагади. По популярни са като аквариумни рибки, отколкото за ядене.

Symphodus melanocercus     -     лапина  






Местни наименования :
Greece  -  Mafroourolapina (Μαυροουρολαπίνα)
Turkish  -  circir ,  Kara kuyruk çirçir
Croatia  -  Hinac crnorepi
English –  Blacktailed Wrasse
French  – Rouquié, Clavière
Malta  -   Tirda denbha iswed
Spanish – Llamprega, Tort










Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Suborder: Labroidei
Family: Labridae
Subfamily: Labrinae
Genus: Symphodus
Species: S. melanocercus
Binomial name  - Symphodus melanocercus  - (A. Risso, 1810)





Има леко издължено овална тяло с дължина 10-14см.  
Главата е къса,копиевидна завършваща с малка уста и устни. На двете челюсти има малки зъбки 8-12 бр. Окото е голямо, с кръгъл черен ирис.
Има една гръбна перка. Първата част е от 15-17 твърди лъча, къси. Втората е по-висока, закръглена с 6-10 меки лъча.
Аналната перка е с три твърди лъча и 9-11 меки.
Опашката е широка, закръглена с 12-15 лъча.

При този вид риба имаме  полов диморфизъм.
Тоест женските са по-шарени в различни нюанси на дъгата, а мъжките са по-постни.
Оцветяването при женските е розoво, като на горната част от тялото е по-наситено, с кафеникав отенък. Към корема изсветлява. По тялото си има малки сини точици. По краищата на черната опашка имаме светлосин кант.
Тялото на мъжките индивиди е предимно сиво, по-наситено на гърба и изсветлява към  корема. Разпръснати малки светлосини точици по торса. На опашното краче имаме участък в жълтеникаво/светло сиво. На опашката светлосин кант.

Те са ендемичен вид в Средиземноморието.
Предпочита плитките крайбрежни води  1 – 25м дълбочина, скалисти райони или дъно покрито с по-едри и по-дребни камъни и малки пясъчни градинки, с  наличие на водорасли и друга водна растителност.

Териториални са за даден район. През размножителния период (пролетта) мъжките правят гнездо в което женските хвърлят хайвера и агресивно го пазят.

Предпочитана температура на водата 22-26*С.

Хранят се с бентоносни организми, червейчета, малки ракообразни, зоопланктон.

Месото им става за ядене, но тялото е с много кости и затова се използва предимно за супа.
Не представляват интерес за търговски риболов и затова се ловят предимно с въдица или дънни мрежи.

Labrus merula       - лапина








Местни наименования :
Modern Greek   -  Mavrocheiloú ( Μαυροχειλού ) ,  Lámpaina ( Λάμπαινα )
Croatia  -  Labrda, Lenac, Crnac
German - brauner Lippfisch ,  Meeramsel
English  -brown wrasse
Italian  - tordo nero , Petrusino , Zzita
Turkish  - lapin ,  Kahverengi lapin
Spanish   -  merlo







тип: Chordata Хордови
клас: Actinopterygii Лъчеперки
разред: Perciformes Бодлоперки
семейство: Labridae
род: Labrus
вид: L. merula
Научно наименование   -  Labrus merula



Тялото и е умерено удължено, главата е широка и с остра муцуна.
Устата е средна по големина, с дебели устни и здрави зъби.

Оцветяването на тялото е зеленикаво/кафяво изпъстрено с по-тъмни петна и многобройни светли точици понякога.  В единични случаи възрастните екземпляри може да са оцветени в тъмно синьо. При по-възрастните индивиди окраската е по-тъмна и наситена.

Има дълга гръбна перка с 16-17 твърди лъча и 12-14 меки лъча ( по-високи) в задната част.
Аналната перка е по-малка. Опашката е голяма закръглена.
По ръба на гръбната, анална, коремни и опашна перка   имаме лента от светло синьо.

На дължина обикновено е 30-40см, но може да достигне и 45см. Живеят около 15-17 години.
Достигат полова зрялост на две години и хвърлят хайвера си в периода м.Февруари – м. Май. Мъжките индивиди строят гнездо и пазят хайвера.

Хранят се с мекотели, морски таралежи, червеи, скариди, миди, охлюви.



Обитават рифовите зони с каменисто дъно с водорасли и малки пясъчни градинки.
Дълбочината на която се подвизават е 1 – 50м.

Месото и е ядливо. В някои места го смятат за деликатес , когато е изпечено на скара. Използва се и за направата на супи.

Лови се както с въдица, така също с дънни мрежи или парагади.

Labrus viridis  - лапина






Местни наименования :
Modern Greek  -  Prasinocheiloú ( Πρασινοχειλού ),
English    -  green wrasse
German  - grüner Lippfisch
Russian  - Губан зеленый
Spanish  -  tordo
Albanian  -  peshk jeshil ,  laramani , labri
Croatia   -  Bimba,  Cvrljak , Drozak
Turkey   -  Yeşillapin balığı







Phylum: Actinopterygii
Order: Perciformes
Suborder: Labroidei
Family: Labridae
Subfamily: Labrinae
Genus: Labrus
Species: L. viridis
Binomial name   -  Labrus viridis   - Linnaeus, 1758




Друг вид зеленушка, със сходни характеристики като горната.
На дължина обикновено е 35 – 40 см, но може да достигне и до 45-47см.
Живее около 15-20 години.




Окраската при нея варира от обичайното зелено до жълто-сиво - червеникаво или посребрено, често с голям надлъжен бяла ивица от муцуната до опашката. Тялото и коремът в по-възрастните екземпляри са често жълто-зелени или оранжеви с множество малки бели петна/точици.  

Месото и е ядливо.
Обект са любителси риболов с въдица или харпун.

В последните 15 години се забелязва спад в популацията и от 30% - 50%.

Coris julis   -    ГИЛОС  








Местни наименования :
Modern Greek  -  Gýlos ( Γύλος ) , Lemonariá  ( Λεμοναριά ),  Spetsiás ( Σπετσιάς )
Turkish   -  gelin baligi
Malta  -     Gharusa armla  
Italian   -    donzella , Viriola femmineda , Sciulu
Spanish   -  julia , doncella
English   -  rainbow wrasse , Mediterranean rainbow wrasse
French    -  girelle
Cyprus    -  Yillos , Gelin baligi
Croatia   -    Dundica , Knez , Vladika
Russian   -  Морской юнкер










Kingdom: Animalia
Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Labridae
Genus: Coris
Species: C. julis
Binomial name  - Coris julis  - (Linnaeus, 1758)



Риба доста разпространена по всички брегове на Средиземно море. Латинското наименование й е Coris Julis, наричана също gylari. Принадлежи към семейството на lavridon.
Тя има дълго вретеновидно тяло и глава с конусовидна форма и устата на гризач .
Обикновено е тъмно синя на гърдите, черна и синя от страни, пресичана от червена, розова или оранжева  ивица, а коремът е бял.



За тези риби интересното е,че си сменят пола.Женските в определен момент са мъжки и обратното.
Достигат до 25 см.
Живеят на каменисто и обрасло с водорасли дъно. Хапва си различни мекотели.
Лесно навикват и да живеят в аквариуми.

По принцип не е предмет на специален риболов предвид лошото качество на месото, подходяща е само за рибена супа.

Labrus bergylta - лапина














Местни наименования :
Greece -  Smernochilou ( Σμερνοχειλού  ), Pérdika ( Πέρδικα ), Lámpaina ( Λάμπαινα ), Cheiloútsa ( Χειλούτσα )
Turkey   -  Kikla , Lapin
Italy  -  Labridi , Tordo marvizzo , Tuddu
Malta  -  Morlin
UK - Ballan wrasse
France  - Vieille commune
Egypt  - Khoddair
Tunisia  - Djeja
Spain  - Pintat , Ballan wrasse , Maragota , Pinto
Montenegro  - Vrana atlantska


Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Suborder: Labroidei
Family: Labridae
Subfamily: Labrinae
Genus: Labrus
Species: L. bergylta
Binomial name  -  Labrus bergylta  -  Ascanius, 1767




Ареалът на обитание са умерените ширини на Североизточен и Източен Атлантик,
включително цялото Средиземноморие.



Средна по размер риба, обикновено 25 – 35 см, но може да достигне и 50-60 см и тегло  до 2-4 кг.

Има издължено, овално, странично компресирано тяло. Цялото е покрито с твърди люспи.

Главата е сравнително голяма с копиевидна форма.
Муцуната е изострена, а устата малка. Устните са месести.
На двете челюсти имаме редички дъвкателни зъби и няколко конични в предната част.
Очите са средни по размер, кръгли, изпъкнали над профила на черепа.

Има една гръбна перка която се състои от две части.
Първата е с 18-19 твърди лъча, сравнително ниски.
Втората е по-височка със заоблена горна част и има 9-12 меки лъча.
Аналната също е една и започва с 3 твърди и останалите 9-12 меки лъча.
Гръдната перка е голяма, широка, ветрилоподобна.
Опашката е голяма с трапецовидна форма.

Окраската на тялото варира в голяма цветова гама : - бежово, кафеникаво, зелено, черно, сиво, синкаво и е изпъстрено с по-тъмни петна или светли точки. Младите екземпляри са в изцяло зелени. Нямат полов диморфизъм.

Обитават крайбрежните зони с каменисто и пясъчно дъно, с водна растителност и водорасли.
Също така и офшорни рифове участъци. Вертикалният дълбочинен диапазон е  1 – 50м, обикновено 2-30м.



Предполага се, че живеят около 25 -30 години.
Всички индивиди се раждат женски и около 7-14 година, при размер около 34 – 40см променят пола си и стават мъжки.
Хранят се предимно с мекотели, ракообразни безгръбначни, раци, скариди, личинки, многочетинести червеи, водорасли и по-рядко с малки рибки.

Месото им е ядливо и се предлагат по пазарите в прясно състояние.
Не се цени много заради многото кости.

Ловят се с хрилни мрежи и парагади.
Любителският риболов е с въдица или харпун.