СРЕДИЗЕМНОМОРСКИ РИБИ!

                             Латинските наименования
                          на  рибите по реда в Албума



Страница 2



Pagellus bellottii  

Pagellus bogaraveo  

Sparus aurata  - Ципура

Lithognathus mormyrus  - МУРМУРИ

Oblada melanura - МЕЛАНУРИ

Dentex dentex  -  СИНАГРИДА ИЛИ ЗЪБАР

Dentex  maroccanus

Dentex gibbosus

Dentex macrophthalmus

Diplodus sargus sargus – САРГОС

Diplodus vulgaris - Зевроспарос

Diplodus bellottii  

Diplodus puntazzo  

Diplodus annularis – СПАРОС

Pagrus pagrus – Фагри, Φагропуло, Μертзани

Pagrus caeruleostictus - Фагри,Стиктофагри

Pagrus auriga - Фагри,Зонофагри

Serranus atricauda – Ханос

Serranus scriba - ПЕРКА ИЛИ БУКАНАРА

Serranus cabrilla  - Ханос

Serranus hepatus  -   Ханос, Πерка,Πеркаки, Κапсомула

РИКИ,ТОРУК,ЛАКЕРДА

Sarda sarda - Паламуд

Orcynopsis unicolor



==============================







Pagellus bellottii








Местни наименования:
Greece  - Kokkinoléthrino ( Κοκκινολέθρινο )
Syria - Jarbide , Red pandora
France - Pageot à tache rouge
Spain - Pagell de taca roja , Breca chata , Garapello
Portugal - Breca colorada , Bica-buço
Cape Verde / Portuguese  - Ferreiro , Bica-buço , Tico-tico
Mauritania / Spanish - Aligote
Mauritania / French - Pageot
UK - Red pandora


Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Sparidae
Genus: Pagellus
Species: P. bellottii
Binomial name  : Pagellus bellottii  - Steindachner, 1882



Малка рибка с дължина на тялото около 25 см, но може да достигне и 42 см.

Обитава водите на Източен Атлантик. В Средиземноморието е разпространен предимно в западната част, а в източната спорадично.





Има овално по форма тяло, странично компресирано.
Главата е сравнително голяма със скосено чело.
Муцуната е къса, устата е малка, наклонена с месести устни.



На двете челюсти имаме малки, остри предни зъбки и моларни назад (на два реда).
Очите са големи, кръгли и леко изпъкнали над прифила на черепа.




Има една дълга гръбна перка, височка, с асиметричен горен край.
Състои се две части. Първата е с 11-12 гребеновидни твърди лъча, а втората с 11-12 меки (закръглени).
Аналната също е една и започва с 3 къси твърди и останалите 10 са меки- закръглени.

Гръдните/пекторални са средни по размер, но с изтеглени предни лъчи.
Коремната/вентрални са ветрилоподобни.
Опашката е средна по размер, широчки лобове, разчленена V  образно.

Окраската на тялото е розово със сребрист отенък. Малка червена точица в началото на латериалната/странична линия и къса червена (вертикална) линия зад хрилния капак.
Понякога в основата на пекторалните перки имаме тъмно сиво петно.
На челото имаме тъмно сиво петно.
Множество тънки златисти линии (трудно различими),  разположени надлъжно по торса.



Тя е бентопелагичен тип и обитава придънния слой с каменисто, пясъчно дъно и рифови зони.
Вертикалният и дълбочинен диапазон е 5 – 250м, по-често 10-50м.

Храни се с бентоносни безгръбначни, малки ракообразни, скариди, личинки, мекотели и рибки.

Живее около 6-7 години.
Те са хемафродити, като полово узряват на втората година, променят пола си около четвъртата. Първо са женски, а след това се трансформират в мъжки.

Месото и е с добри вкусови качества.
Има търговски интерес и затова се лови с дънни тралове, тройни мрежи, капани и парагади.
Могат да бъдат обект и на любителски риболов с въдица или харпун.

Pagellus bogaraveo  










Местни наименования :
Greece  - Kefalás (Κεφαλάς), Phagrí , Sparidi
Cyprus - Balás (Μπαλάς), ammatás (αμματάς)
Turkey - Mandagoz mercan
Albania - Spalce e kuqe
Croatia - Okonja , Arbun okan Grbic , Rumenac okan
Italy  -  Pagello bocaravello  , Babbauredda , Albaro bastardo , Bufulacu , Mupa , Scazzupulu
Malta - Bazuga kahlija , Bazuga tal-qasir , Pagella kahlija , Moppa , Red bream
Algeria - Besugo , Mafroum , Patchano , Besuc de la piga
Israel - Vardit metzuia
Egypt - Ghozailla
France - Bizzulu , Uttione
Spain - Besuc de la piga , Bogarrabella , Goraz , Pancho
UK - Blackspot seabream , Common sea bream , Red seabream
Norway - Flekkpagell
Portugal - Esparideos , Goraz
Russia - пагелл красноперый , Пагель пятнистый




Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Sparidae
Genus: Pagellus
Species: P. bogaraveo
Binomial name  : Pagellus bogaraveo  - (Brünnich, 1768)



Средна по големина риба с дължина 25-40см, но може да достигне 50-60см и тегло към 2 кг в Средиземноморието и 5-6 кг в Атлантика.




Ареалът и на обитание е Североизточен Атлантик.
В Средиземноморието популацията е по-голяма в западната и централна част, а в източната е по-рядка.
Обитава предимно склоновете на континенталния шелф.
Вертикалният и дълбочинен диапазон е 10 – 700м ( в Средиземноморието до около 400м). Обикновено се среща в слоя 30 – 150м. Предпочита както кални/пясъчни дъна, така и скални или рифови зони. Младите индивиди са в крайбрежната зона, а възрастните в дълбоки води.

Тялото и има овална форма, леко удължено в задната част, странично компресирано.
Главата е сравнително голяма, копиевидна, със скосено чело и къса и тъпа муцуна. Устата е малка, с полу-долно положение дори и разтеглена/отворена. На двете челюсти имаме малки остри зъбки отпред и моларни след тях.
Очите са големи, кръгли, изпъкнали над профила на черепа. Очната ябълка е в златисто, а ирисът тъмен.



Има една невисока дълга гръбна перка от две части.
Първата се състои от 12 твърди лъча  и 11-13 меки (гребеновидни).
Аналната перка започва с 3 къси твърди и останалите 11-12 са меки лъчи.
Гръдните/пекторални перки са сравнително големи, изтеглени.
Коремните/вентрални са малки, ветрилоподобни.
Опашката е голяма, с широки лобове и остри върхове, разчленена V образно.

Окраската на тялото е оранжево розово, със сребрист корем. Има едно черно петно в началото на ралната/страничната линия. На челото понякога имаме сиво петно. Всички перки са обагрени в червеникаво оранжево. Множество надлъжни по торса тънки, златисти линии. Устната кухина е в червено оранжево.

Хранят се с бентоносни и пелагични организми, ракообразни, хайвер и личинки, молюски, малки рибки и рядко с водорасли.

Тя е хермафродитна. В началото на жизнения цикъл е мъжки вид, а между 7 и 10-годишна възраст  става женска. Живеят около 15 години.

Месото е с много добри вкусови качества.
Има висок интерес към улова и.
Лови се тралове, тройни мрежи, капани и парагади.
Представлява интерес и за любителския риболов с въдица и харпун.




Заради намалялата популация в някои европейски страни са въвени ограничения в големината. Не е позволено под 25 см. и до 7кг. за излет.

Dentex maroccanus  




Местни наименования :
Greece  -  Synagrida Marokou (Συναγρίδα Mαρόκου), Fangrí koronáto ( Φαγγρί κορωνάτο ), Kefalás  (Κεφαλάς )
Turkey  - Fas mercani , Sinagrit balığı
Italy -  Dentice marocchino
France  - Denté du Maroc
UK - Morocco dentex
Syria -  Freidneh
Algeria - Cocotte  , Betsoune , Bet sol
Lebanon -  Boh'louq Gharby
Portugal -  Dentão-de-Marrocos
Spain  -  Sama marroquí


Phylum   : Chordata
Subphylum  : Vertebrata
Superclass  : Gnathostomata
Class   : Osteichthyes
Order  : Perciformes
Suborder  : Percoidei
Family  : Sparidae
Genus  : Dentex
Species   :  Dentex maroccanus


Ендемичен вид с местообитание Източен Атлантик и цялото Средиземноморие,
като е по-разпространен в западната и югозападна част.



Средна по големина риба, като на дължина достига до 45 см.
Тялото е овално, странично компресирано и по-издължено в задната част на тялото.
Главата е голяма, със скосено чело. Муцуната е леко изострена.
Устата е голяма, като на двете челюсти имаме остри зъби, предните кучешки.
Очите са големи, кръгли и разположени в почти горната част на черепа.
Тялото е покрито с люспи.



Има една дълга гръбна перка която се състои от 12 твърди лъча и 10-11 меки.
Аналната е по-малка с 3 твърди и 8-9 меки лъча.
Гръдните перки са средни по големина, като предните лъчи са силно издължени.
Опашката е голяма, леко разчленена V  образно.

Окраската на тялото е розово/червеникав със сребрист нюанс, коремът е сребрист.
Главата е в по-тъмен марж. Перките а розови.
Има малко черно петно в основата на гръдните перки.
Тази риба получава розов цвят само при размер  от 25-30 см.
Малките са сребристи, с бежов или сиво-зелен гръб.

Обитава придънния слой с всякакъв вид грунд, но предпочита каменисто.
Вертикалният и дълбочинен диапазон е 10 – 400м, но обикновено е в слоя 20 – 100м.

Храни се с : риба, мекотели, главоноги и ракообразни.

Живее около 7 години, като полово узряват на 2 год. ( към 15 см дължина).




Месото е с добри вкусови качества и затова са обект на търговски интерес.
Лови се дънни тралове, парагади, хрилни и тройни мрежи.
Обект са и на любителски риболов с въдица и харпун.

Dentex gibbosus







Местни наименования :
Modern Greek   -   Tsaoúsi ( Τσαούση ) ,  Fagri Koronato ( Φαγγρί κορωνάτο )
English – Pink Dentex, Porgy
French – Gros Denté Rose, Denté à Long Fil
Spanish – Dentón, Sama De Pluma
Turkish  -  tranca
Albanian  -  dentali i trëndafiltë ,  dentali ballëgungaç
Italian   -  dentice corassiere
Croatia  -  Barjaktar ,  Zubatac krunaš








  Phylum Chordata  – cordés, cordado, chordates
Infraphylum : Gnathostomata
Superclass : Osteichthyes  – bony fishes, poissons osseux, osteíceto, peixe ósseo
Class : Actinopterygii  – ray-finned fishes, spiny rayed fishes, poisson épineux, poissons à nageoires rayonnées
Subclass : Neopterygii  – neopterygians
Infraclass : Teleostei
Superorder : Acanthopterygii
Order : Perciformes  – perch-like fishes
Suborder : Percoidei
Family : Sparidae  – dorades, plumas, porgies
Genus : Dentex Cuvier, 1814
Species : Dentex gibbosus (Rafinesque, 1810)



Има удължено овално тяло. Закръглено, леко странично сплескано. Главата е голяма.
При големите екземпляри на челото имаме закръглен израстък, като наковалня.
Устата са големи с плътни устни, ниско разположена.
И на двете челюсти имаме по 4-6 големи кучешки зъба и до тях други по-малки.




Очите също са големи.
Има дълга гръбна перка с 12 твърди и 10-11 меки лъча.
При младите екземпляри първите два лъча са дълги/източени.
С възрастта се скъсяват. Аналната перка е по-къса, с 3 твърди и 8-9 меки.
Гръдните перки са големички източени.
Опашката е широка, леко V -образна.

Съребрената линия е добре изразена и се намира в почти горната част на тялото. Изкривена към гърбицата с  52-62 люспи.
Обикновено дължината на тялото е 50-80см, но достигат и до 110см и тегло 15 кг.

Оцветяването на тялото е червеникаво/розово.
Гърбът е по-наситен/ тъмен, при страниците избледнява и коремът е светъл/сребрист.

Ареалът на обитание е Източния Атлантик и Средиземноморието.
Предпочитанията му в придънния слой с твърда постелъчна повърхност на  континенталния шелф и склоновете. Дълбочинният диапазон обикновено е 20 – 200м, но са локализирани и до 400м . Младите индивиди са по-близко до брега, а по-възрастните предпочитат по-големите дълбочини.

Те са хищници и се хранят с риба, главоноги и ракообразни.
Водят се като елементарни хемафродити.
По-голяма част са мъжки индивиди в младежка възраст (до 50см) и след това са женски.
Хвърлянето на хайвера е от м. Април  до м. Септември (според района).

Месото им е от високо качество.
Ловят се парагади, дънни тралове, капани и въдица.

Голямоок Dentex  -Dentex macrophthalmus






Местни наименования :
GREECE : Bálas .
FRANCE : Denté aux gros yeux 
ITALY : Dentice occhione 
PORTUGAL : Cachucho ,  Chucho ,  Vermeho fundo
SPAIN : Cachocho ,  Cachucho ,  Pagell déntol 
TURKEY : Irigoz sinagrit ,  Irigöz singrit 
UNITED KINGDOM : Large-eye dentex ,  Largeeye dentex
YUGOSLAVIA : Pagric ,  Rumeni ,  Zubacic ,  Zubataç







Phylum :  Chordata
Subphylum :  Vertebrata
Superclasse :  Gnathostomata
Classe :  Actinopterygii
Sottoclasse :  Osteichthyes
Superordine :  Acanthopterygii
Ordine :  Perciformes
Sottordine :  Percoidei
Famiglia :  Sparidae
Genere :  Dentex
Specie  :  D. macrophthalmus
Nomenclatura binomiale   :  Dentex macrophthalmus   - Bloch, 1791



Тази рибка е много по-малка от своите събратя.

На дължина е обикновено около 30см., но достигат и до 60-65см. Тялото и заоблено/топчесто, само главата и задната част към опашката е леко странично сплескана. Главата е изострена, устата и е сравнително голяма с дебели/плътни устни. На горната и долна челюст имаме по 2 големи кучешки зъба и други по-малки.
Очите ,........ изпъкващо големи, кръгли,  разположени в горната част на главата.

Има дълга гръбна перка, с 11-12 бр твърди лъчи и 10-11 меки. Аналната е по-къса и има 3 твърди и 8 меки лъча. Опашката е широка, V -образна, като има лек бял отенък на долния лъч.

Окраската на тялото е розаво/червено. По-наситено на гърба и избледняващо към корема.  Съребрената линия е добре очертана, леко изкривена към гърбицата и в наситен червен цвят.





Обитава водите на Източния Атлантик и Средиземно море. По-често е разпространена в югозападното и източно Средиземноморие.
Тя е бентопелагичен тип, с предпочитание към скален, пясъчен и кален субстрат дъно.
Дълбочинният диапазон е 30 – 500м.
В Егейско море е някъде 30 – 200м.
Сезонните миграции към и от бреговете според местните хидрологични вариации и биологичен цикъл.

Това е риба с много бавен растеж.
Живее около 30 години ????
Полово съзрява на около 6-7 годишна възраст.
Хищник  и се храни предимно с риба, полихети (червеи),  ракообразни и някои главоноги.

Вкусовите качества на месо и е добро.
На някои места тя е вторичен улов, на други е по-голям.
Лови се основно с дънни мрежи, парагади, тралове, но също така и с въдица на дънен монтаж.

 Diplodus vulgaris








Καмбанас, Καрагйозис, Αвлиас, Κακαрелос, Κραхадзис

Местни налменования :
Greece    -  Kampanás ( Καμπανάς )
Turkish    -   karagoz
Spain   -   mojarra
France   -  sar dore , sar à tête noire
Portuguese    -   safia , coupa
English   -  two banded sea bream
Croatian    -  fratar
Russian   -  Морской карась обыкновенный
Italy    -   sarago testa nera , sarago fasciato






Kingdom: Animalia
Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Sparidae
Genus: Diplodus
Species: D. vulgaris
Binomial name  -  Diplodus vulgaris   - (Geoffroy Saint-Hilaire, 1817)



Тялото и е с овална форма, високо и странично сплескано.
Обикновено е дълга в границите 15 – 25см, но може да достигне 40см и тегло около 1 кг.


Главата му е копиевидна и завършва с уста с дебели устни. Челюстите са оборудвана с наклонени предни зъби. Очите са големи.

Цялостният цвят на тялото е сребрист, с финни златисти (15) хоризонтални линии върху цялото тяло. Глава има сребристо/синкави отенъци, като между двете очи на челото имаме кафеникаво петно.

Има една дълга гръбна перка, първата част е с твърди лъчи, а втората част с меки лъчи. При аналната перка  също първите  три лъча  са твърди а останалите меки.

За  разлика  от своята  посестрима - Diplodus sargus има две широки вертикални черни ивици, първата  разположена веднага след главата и другата точно до опашката. Нейните тазовите перки са тъмни.




Обитава водите на Източния Атлантик, Средиземноморието и  Черно море.
Нейният ареал е близо до брега с каменисто дъно и по-рядко на пясъчен грунд. Предпочита дълбочини 2-50м, но може да се срещне и до 150м.

Живее около 10 години и полово зряла е на втората година.
Тя е хермафродит видове protandrous, тоест в началото (млади) са  мъжки и след това се превръщат в женски.

Социални риби са и затова образуват малки групички.



Особено активни са привечер и през нощта.

Храни се с червеи, ракообразни и мекотели.  
Мощната му  челюст позволява да пробие черупката на жертвата си.


Месото и е ядливо, и затова са обект на промишлен и любителски риболов.
В някои страни, минималният разрешен размер за улов е 15см.

 Зевроспарос - Морска Зебра - Diplodus cervinus 







Местни наименования :
Greece    -  Zevrósparos ( Ζεβρόσπαρος )
Turkish    -   Çizgili isparoz
Spain   -   sargo breado
France   -  sar tambour ,  sar à grosses levres
Portuguese    -   sargo veado
English   -  zebra seabream
Romanian    -  sparos zebrat
Albania   -   Sargu zebër , Sargu buzëmadh
Italy    -   sargo faraone , Fanfarù , Sargu imperjali










тип: Chordata Хордови
клас: Actinopterygii Лъчеперки
разред: Perciformes Бодлоперки
семейство: Sparidae
род: Diplodus
вид: D. cervinus
Научно наименование  :   Diplodus cervinus  - Lowe, 1838





Има овално тяло с  МАХ дължина 60 см и тегло 4-5кг.
Обикновено е около 30-35 см  и тегло 400 – 600гр.

Има изострена глава с дебели устни. Устата е средна по размер и в нея имаме 10-12 резци на горната и 8 на долната. Има една гръбна перка (издължена) с 11-12 бр. твърди лъча  и 11-14 меки. Аналната перка е по-къса с 3 твърди и 11-12 бр меки лъча.

Основният цвят на тялото е сребрист, но имаме 4-5 широки вертикални линии които са с тъмни (черни).
На челото също имаме тъмна ивица, която преминава през очите.

Обитава крайбрежните води във водния стълб 2 – 80м., но са срещани и до 250м дълбочина.
Предпочита каменисто дъно с водорасли, но посещават също пясъчен и кален грунд.

Храни се с бентоносни организми, малки ракообразни, водорасли, миди, скариди, морски таралежи.


Обикновено образува стада от няколко лица, с различни размери.
Както всички риби от  род Diplodus са хермафродити.

Възпроизводството продължава от м.Март  до м.Юли.

Месото и е вкусно. Ловят се с мрежи, парагади и любителски риболов.

Diplodus bellottii







Местни наименования:
UK - Senegal seabream
Spain - Raspallón senegalés
France - Sparaillon africain
Portugal - Sargo-do-Senegal
Mauritania - Sundö , Sparaillon






Phylum : Chordata
Subphylum : Vertebrata
Superclass : Gnathostomata
Class : Osteichthyes
Order : Perciformes
Suborder : Percoidei
Family : Sparidae
Genus : Diplodus
Species  : Diplodus bellottii


Малка рибка с дължина 20-30см.





Ареалът и на обитание е Източен Атлантик и западната част на Средиземноморието.
Обитава горните части на континенталния шелф с каменисто или пясъчно дъно и водна растителност, от бреговата линия до  дълбочина 90 м, но най-вече от 10 м до 50 м.  
Среща се още в рифовите зони или  естуарите и делтите на вливащите се реки.

Тялото е с леко издължена овална форма, странично компресирано. Цялото е покрито с люспи.
Главата е голяма, изострена копиевидно напред.
Устата е сравнително малка, като на двете челюсти имаме по 8 резеца на първия ред, а на втория  14-15 бр моларни зъби.  Очите са големи и кръгли.



Има една гръбна перка от две свързани части.
Започва с 10-11 твърди лъча (гребеновидни) и следват 15-16 меки.
Аналната перка започва с 3 (къси) твърди и продължава с 13-14 меки лъча.
Гръдните/пекторални перки са средни по размер, но издължени и изострени.
Коремните/вентрални са малки, ветрилоподобни.
Опашката е голяма с широки лобове и разчленена V образно.

Окраската на тялото е сребристо сиво, по-тъмно на гърба и по-светло на корема.
Надлъжно, по средата на торса имаме по-тъмна сива лента.
На опашното краче черно петно, а зад хрилния капак (в началото на латералната линия)  черна точка.
Перките са безцветно сиви.

Той е всеяден и се храни с водорасли, бентоносни мекотели и организми, малки безгръбначни ракообразни, скариди.
Общителна риба и образува малки пасажи.

Тя е хермафродитен тип.

Месото е ядливо.
Лови се с тралове, грибове, тройни мрежи или парагади.
Може да бъде обект и на любителски риболов с въдица или харпун.



======================================

Различава се от своя близък роднина diplodus annularis по :
- Черната точка зад хрилния капак.
- Има само един ред моларни зъби.
- тъмна сива лента, надлъжно по средата на тялото.

Diplodus puntazzo  













Местни наименования :
Greece - Chióna ( Χιώνα ), Oúgaina (Ούγαινα), Mytáki (Μυτάκι), Souvlomátis (Σουβλομάτης)
Albania - Sharani , Shpici
Croatia - Pic , Karoc , Prekuranac
Italy - Sarago pizzuto , Spizzo , Puntazzo
Malta - Pizzutu , Muzo lungo
Tunisia - Tchouya
Algeria - Becofino , Morua , Sar , Shaghre
Turkey - Sivriburun karagoz
Syria - Sarghous
Lebanon - Has'foûr
Israel - Puntazo
France - Sarpa zulla , Musu pinzutu
Spain - Morruda , Sargo picudo , akermurxar
UK - Sharpsnout seabream
Russian -  Зубарик полосатый
Romanian - hiena mării





Phylum :  Chordata
Subphylum :  Vertebrata
Superclass  :  Gnathostomata
Class :  Osteichthyes
Order :  Perciformes
Suborder :  Percoidei
Family :  Sparidae
Genus   :  Diplodus
Species  : Diplodus puntazzo

Малка рибка с дължина 25-30см., по-рядко 40-50см. Максимално тегло 1.7 кг.

Ареалът и на разпространение е Източен Атлантик и цялото Средиземноморие.




Обитава крайбрежието с каменисто и пясъчно дъно, а също така и плитките рифови зони.
Вертикалният и дълбочинен диапазон е 3 – 150м, но обикновено се среща от 10м до 50м.
Толерира температура на водата около 20- 24°С и соленост 36,2 ‰.

Тялото е с овална форма, леко закръглено и странично компресирано.
Главата е голяма и изострена копиевидно.
Муцуната е леко издължена, с формата на клюн.
Устата е сравнително малка като на двете челюсти имаме множество остри зъбки.
Очите са големи, кръгли, леко изпъкнали над профила на черепа.

Има една непрекъсната гръбна перка, състояща се от две части.
Първата част има 10 твърди лъча, гребеновидни.
Втората е с 12-15 меки и заоблен горен край.
Аналната перка е също една, непрекъсната, започваща с 3 къси твърди лъча и продължаваща с 11-13 меки.

Гръдните/пекторални и коремните/вентрални перки са средни по големина, ветрилоподобни.
Опашката е голяма, разчленена V образно с остри върхове на лобовете.

Окраската на тялото зависи от възрастта.
Младите индивиди са със сребриста основа, разпокъсани кафеникави участъци и няколко напречни тъмни ленти.





Впоследствие с израстването кафеникавият отенък изчезва.
Възрастните са обагрени в сребристо с 9-11 напречни алтернативно по-тъмни и по-бледи сиво/черни ленти. Имаме голямо тъмно петно на опашното краче и по-малко в основата на гръдната перка.
Имаме и трудно забележимо златисто петно на хрилния капак.
Общото оцветяване на D. puntazzo избледнява с възрастта и след смъртта.

Живее около 10 години.
Тя е  хермафродити.
Полово съзрява на втората година.
До около 6-та си година са от мъжки пол, а след това са женски.

Хранят се с водорасли, бентоносни организми, червеи, малки безгръбначни ракообразни, скариди, мекотели, личинки и малки рибки.

Месото им е с добри вкусови качества в пресен вид.
Ловят се тралове, хрилни и тройни мрежи, грибове, дънни капани, парагади.
Обект са и на любителски риболов с въдица от брега или от лодка, а така също и с харпун.

====================




Разликите между тези два вида от един род са :

Diplodus puntazzo    е с по-издължена муцуна, приличаща на човка.
Главата е по-изострена като цяло. Много добре изразена черна точка в основата на гръдната/пекторална перка.

При Diplodus sargus sargus черната точка на гръдната/пекторална перка е по-избледняла или липсва. Челото е по-скосено, а муцуната е тъпа.

Фагри, Φагропуло, Μертзани  - Pagrus pagrus







Местни налменования :
Greece    -  Fankrí ( Φαγκρί )
Turkish    -   fangri  , Kirma  , Mercan
Spain   -   sargo rojo  , pargo
France   -  pagre rouge  , pagre commun
Portuguese    -  pargo  ,  calunga
Russian   - обыкновенный пагр , золотистый пагрус
English   -  red porgy  , Couch's sea-bream
Croatia     -  Fag , Pagrum , Hvag
Albania   -  pagri i zakonshëm , gjansa
Italy    -   pagro comune , dentice








тип: Chordata Хордови
клас: Actinopterygii Лъчеперки
разред: Perciformes Бодлоперки
семейство: Sparidae
род: Pagrus
вид: P. pagrus Червена морска платика
Научно наименование  -  Pagrus pagrus




Тялото и е широко, леко издължен и странично сплескано. Покрито е с люспи.
На дължина обикновено е около 40-60см.и тегло 700Гр – 1.5 кг, но може да достигне и до 80см. и тегло 5 кг.
Главата е голяма с тъпо чело, където имаме малка подутина. Устата също е голяма и в нея имаме четири кучешки зъба на горната челюст и шест на долната. Зад тях имаме по-малки твърди зъби. Очите са големи и разположени в горта част на черепа.
Има една дълга гръбна перка, с 11-13 твърди лъча и 10 меки. Аналната перка е по-къса, с 3 твърди и 7 меки лъча. Гръдните перки са издължени с остър завършек. Опашката е голяма, V – образна .

Окраската на тялото е сребристо – розово, с по-тъмен нюанс в горната част (гърба). В областа на очите имаме синьо петно.



Обитава водите на Атлантика и Средиземноморието. Предпочитано местообитание са каменистите дъна с пясъчни полянки, но са срещани и на кален грунд с дълбочина 20 – 100м, по-рядко и до 250м.
Този вид е хищник, и се храни с ракообразни, риби и мекотели.

Живее около 15-17 години.

Те са хемафродити и в началото са женски индивиди, а по късно вса мъжки.
Половото им съзряване е около 3-4 години.
Размножителния период е от м.Март до м.Юли.


Поради високото качество на месото са обект на риболов с парагади, грибове, тралове, подводен и риболов с въдица.

В отделни райони на средиземноморието вече са локализирани спадове в популацията. Затова са въведени частични забрани за улов в периода на размножаване.
Там се водят като уязвим вид според IUCN.

Фагри,Стиктофагри - Pagrus caeruleostictus







Местни наименования :
Greece    -  Stiktó fankrí  ( Στικτό φαγκρί )
Turkish    -   yalanci trance ,  Antenli mercan , Cipura
Spain   -  Zapata blanca   , Hurta , Pagre reial
France   -  pagre bossu , pagre à points bleus
Portuguese    -  Pargo ruco  , Pargo zapata , Pargo-de-pintas-azuis
Montenegro   -  Ovrata
English   -  bluespotted seabream
Croatia     -  Pagar barjaktar
Albania   - spalca pikablu , spalca e egër
Italy    -   pagro reale maschio








тип: Chordata Хордови
клас: Actinopterygii Лъчеперки
разред: Perciformes Бодлоперки
семейство: Sparidae
род: Pagrus
вид: P. caeruleostictus Петниста морска платика
Научно наименование  -   Pagrus caeruleostictus  - (Valenciennes, 1830)





Има широко овално тяло, странично сплескано. На дължина обикновено е около 40-50см, но може да достигне 80-90см и тегло до 11 кг.
Главата и е голяма,  устата е ниско поставена със средни размери. Устните са плътни. На горната челюст имаме 4 кучешки зъба, а на долната са 6. Зад тях имаме редица от твърди кътници.



Очите са големи и се намират в горната част на черепа. Челото е скосено, тъпо.

Има дълга гръбна перка с 11-12 бр. твърди лъча (първите 2-3 са издължени) и 9-11 бр. меки. Аналната перка е по-къса, с два твърди лъча и 8-9 меки.

Оцветяването на тялото е сребристо-розово. Особеното при този вид е, че горната част на тялото със страниците са обсипани със сини точици.
При по-старите индивиди оцветяването на челото е по-наситено в кафеникаво-розов цвят.

Предпочитат твърди дънни настилки като големи скални отломъци или чакъл.
Вертикалния дълбочинен диапазон е обикновено 20-50м, до са забелязани и до 200м.
Хранят се с миди, раци, скариди, рибки, мекотели, бодлокожи.
Предвижват се предимно бавно и на малки групички.
По-възрастните индивиди обитават по-дълбоките води.

Живеят около 15 години.
Както другите видове от този род са хемафродити. Полово съзряват на 2-3 години.


Месото и се отличава с високо качество.Обект са на любителски риболов с въдица или харпун.
Промишленият риболов се осъществява с грибове, дънни мрежи, тралове.

В последните 10 години се забелязва спад в популацията на много места.

Фагри,Зонофагри  - Pagrus auriga






Местни наименования :
Modern Greek  -   Zoofankrí Atlantikoú  (  Ζωοφαγκρί Ατλαντικού ) ,  Fangrí  ( Φαγγρί )
Turkish   -  cizgili mercan
Italian   -  pagro reale  , Arata rasa
Spanish   -   hurta , Pargo sémola , Zapata
English   -  redbanded seabream
French    -  sar royal , pagre rayé
Portugal    -  Tereso ,  Pargo-sêmola , Pargo-rosa
Russian    -  narp полосатый







тип: Chordata Хордови
клас: Actinopterygii Лъчеперки
разред: Perciformes Бодлоперки
семейство: Sparidae
род: Pagrus
вид: P. auriga
Научно наименование  -  Pagrus auriga  -  Valenciennes, 1843



Друга риба от рода =  Pagrus= фагри.

Има овално тяло, широко и странично сплескано.
Главата е голяма, очите също.
Устата е ниско разположена, средна по размер. Челото е скосено, тъпо.
И тя като другите риби от рода има дълга гръбна перка.
Твърдите лъчи са 11 на брой и са разположени в началото. Първите два лъча са къси, следващите три са издължени а останалите намаляват по вертикала. Останалите 10-12 са меки.
Аналната перка е по-къса и е с три твърди и 8-9 меки лъча.
Гръдните и тазови перки са издължени. Опашката е разчленена V образно, сравнително широка.

Оцветяването на тялото е сребристо разчленена с 4-5 червени  вертикални ленти (барове).

В Средиземноморието е разпространена навсякъде, но повече е концентрирана в западната част.
Местообитанието им е близо до брега, с твърдо (скали, чакъл) дъно. Вертикалният дълбочинен диапазон е около 20-50м, но посещават и до 150м. Срещат се предимно в придънния слой.
Съжителстват на малки групички и мигрират в определен район, в търсене на храна или размножаване.

Хранят се предимно с мекотели, включително главоноги, а също  ракообразни, миди и риба.

Според някои източници живеят около 20-25години ????
По вероятно 15-17г.

И те са хемафродитен вид.
Хвърлянето на хайвера е от м. Септември до м.Февруари. Доказано е, че видът е бавнорастящ.  Женските индивиди достигат полова зрялост на 5 г., а мъжките на около 10г. Трансформацията на пола се осъществява от седмата до 14 годишна възраст.


Слави се с високото качество на месото. Затова е обект както на промишлен така и на любителски риболов. Като цяло е най-малко разпространена от другите два вида : Pagrus  рagrus и Pagrus caeruleostictus .

Лови се с тройни мрежи, дънни тралове , въдица и харпун.

На определени места са локализирани намаляване на популацията.

Serranus atricauda











Местни наименования :
Greece  - Melanoourochanos  ( Μελανοουρόχανος )
Algeria  -  Serrano , Sarran-Zalamite , Serran impérial
Spain  - Serrà mascle , Serrano imperial
Azores Is. (Portuguese ) -  Garoupa
Portugal  - Serrano-de-rolo , Garoupa-de-rolo
France  - Serran à queue noire
UK  - Blacktail comber



Phylum :  Chordata
Subphylum :  Vertebrata
Superclass  :   Gnathostomata
Class :  Osteichthyes
Order :  Perciformes
Suborder :  Percoidei
Family :  Serranidae
Genus :  Serranus
Species  :  Serranus atricauda



Разпространена е предимно в Източен Атлантик и по рядко в западното Средиземноморие.



Малка риба с дължина обикновено 25 – 35см, но може да достигне и до 45см. И тегло от 1.3кг.

Има издължено овално тяло, странично компресирано.
Главата е голяма с копиевидна форма.
Муцуната е издължена и завършва с голяма уста.
Устните са месести а на двете челюсти имаме малки остри зъбки. Долната е малко по-дълга.
Очите са големи и кръгли, като очната ябълка е оцветена в златисто/червено.
Ирисът е с яйцевидна форма и е тъмен.




Има една гръбна перка от две части.
Първата се състои от 10 твърди лъча, а втората от 15-16 меки.
Аналната е по-къса и започва с 3 твърди и продължава с 8 меки лъча.
Гръдните перки са средни по размер, широчки и ветрилоподобна форма.
Опашката е голяма с трапецовидна форма.

Окраската е предимно кафява или червеникаво кафява. Напречно на тялото имаме 7-8 светли ленти.
Коремът е бежoв или червеникав. Главата е на светли и кафеникави петна, понякога в червеникав нюанс.  
Под очите имаме две наклонени сини линии.
Перките са в светло и тъмно кафяво, като гръбната и опашката са напръскани с много светли точки.

Вертикалният му дълбочинен диапазон е 2 – 90м, обикновено 10 – 50м.
Предпочита каменисто дъно с пясъчни площадки или рифови зони.

Хищник хранещ се с : - риба, бентоносни безгръбначни, ракообразни и малки главоноги.

Живее около 15 години, а полово узряват на 4 години.
Те са хермафродити и имат мъжки и женски гениталии.

Тя е предимно самотна и тереториална риба.

Месото и е с добри вкусови качества.
Представлява търговски интерес, но е улавяна предимно като съпътстващ улов.
Лови се с тралове и парагади.
Може да бъде уловена и с въдица при любителски риболов.

Ханос, Πерка, Πеркаки, Πердика, Κапсомула    -
Serranus hepatus







Местни наименования :
Modern Greek   - Kapsomoúla ( Καψομούλα ), Chános ( Χάνος ), Pérka ( Πέρκα ), Perkáki ( Περκάκι )
Turkish  - benekli hani
Albanian   -  mista , kërri i gurit
Israel  -אוקונית הכתם , Okonus
Croatia  -  Cucin , Kanjic , Vucic
Spain   -  Vaca serrana , Tamburino , Serrà de bou
Montenegro  - Misic
Italy   -  Vacchiscedda , Sacheto , Perchietella
English  -  Brown comber










Kingdom Animalia
Phylum Chordata
Subphylum Vertebrata
Superclass Gnathostomata
Class Osteichthyes
Order Perciformes
Suborder Percoidei
Family Serranidae
Genus Serranus
Species Serranus hepatus


Малка рибка с набито овално тяло, леко странично компресирано. На дължина обикновено е 15-20см.
Главата е копиевидна, сравнително голяма. Устата е голяма, като на двете челюсти имаме малки, остри зъбки. Очите са големи и изпъкнали над контура на черепа.
Има една дълга перка, като първите 10 бр са твърди а останалите 11-12 са меки лъчи.
Аналната също е една, като първите 3 са твърди а останалите 7 са меки лъчи.
Опашката е голяма, леко разчленена със заоблени върхове.

Окраската на тялото е предимно  бежова с четири широки, тъмно кафяви вертикални ленти
и едно петно на опашното краче. Има едно черно петно по средата на гръбната перка.
Тя е Хермафродит .
Обитава водите на крайбрежния шелф с дълбочина 5 – 100м.
Няма предпочитания към характера на постилащия грунд.
Храни се бентоносни организми, личинки, безгръбначни  ракообразни и рибки.

Месото е ядливо и има малък интерес към улова и.
Лови се с дънни тралове, дънни мрежи и по рядко с парагади.

Orcynopsis unicolor









Етимологията: От Cynopsis: гръцки, orkinos, -ou = един вид риба тон + гръцки, OPSIS = подобна на.

Местни наименования :
Modern Greek – Orkynopalamída ( Ορκυνοπαλαμίδα ), Palamida monóchromi
Turkish  - ak palamut  /  бял паламуд
Italian  -  palamita bianca  / тон бял
English   -  plain bonito / обикновен паламуд
French   -  palomete / паламуд
Spanish   -   Tasarte ojon
Russia   -  Odnotsvetnyj bonito / обикновен паламуд
Malta    -   Plamtu bla rigi   / паламуд








Phylum Chordata
Subphylum Vertebrata
Superclass Gnathostomata
Class Osteichthyes
Order Perciformes
Suborder Scombroidei
Family Scombridae
Genus Orcynopsis
Species Orcynopsis unicolor

Има стройно,  издължено овално тяло, странично компресирано.
На дължина обикновено е 40-70см, но достига и до 120 см и тегло 7-12кг.  

Главата е копиевидна, голяма. Устата са големи  като на двете челюсти имаме малки остри зъби.
Очите са средни по големина и са разположени над нивото на горната челюст.  Тялото е покрито с кожа.

Имаме две гръбни перки, сравнително издължени.
Първата е с 12-14 твърди лъча които са почти вертикално разположени , а втората е с 12-15 меки.
Аналната е с 12-14 меки лъча, като първите са издължени а следващите се скъсяват. След тях  имаме по няколко малки килове перки. Опашката е силно разчленена, сърповидна.
Окраската на тялото е предимно сребриста, с по-тъмно син гръб. От средата до опашката в горната част на тялото имаме по-тъмни накъсани неправилни линии.

Обитава Средиземноморието и Източната част на Атлантика където популацията е по-голяма. Придържа се предимно в по-открити води на континенталния шелф. Младите екземпляри са много по-близо до брега.
Хищник който се храни с малки рибки. Младите съзряват полово на 2-3 година, като хайвера се хвърля през лятото.

Месото и е с добри вкусови качества, но в Средиземноморието нейния улов е сравнително слаб.
Лови се с тралове (средна дълбочина), мрежи гъргър, пелагични хрилни мрежи, повърхностни парагади.
Любителският риболов се осъществява предимно чрез тролинг.