СРЕДИЗЕМНОМОРСКИ РИБИ!

                             Латинските наименования
                          на  рибите по реда в Албума





Страница 10



Spicara smaris  - Смарид

Сега само да уточним физичеcките разлики между двата вида :
Spicara maena и  Spicara smaris


Lepidopus caudatus – риба Сабя

Trichiurus lepturus -  риба Сабя

Zu cristatus –  Риба  лента

Trachipterus  trachypterus - Риба Лента

Regalecus  glesne - Кралска Херинга/ риба Гребло


Alosa  algeriensis  - алжирски карагьоз

Alosa alosa  -  карагьоз

Alosa fallax  – карагьоз  - Средиземноморска финта

Argyrosomus regius  - KRANIOS


Beryx splendens

Beryx decadactylus

Sargocentron rubrum  - Πерка, Ακантоперка

Hoplostethus mediterraneus

Kyphosus  sectatrix

Nemipterus japonicus

Plectorhinchus  mediterraneus

Zeus faber

Pomadasy incisus

Pomadasys stridens

Scarus ghobban - Риба папагал

Sparisoma cretense  - СКАРОС  - Тупик

Xyrichtys novacula – папагал  - Перлена Риба

Fistularia commersonii - океанска морска игла










Spicara smaris     -  Смарид  












Местни наименования :
Greece  -  Smarída ( Σμαρίδα) , Mávri marída (Μαύρη μαρίδα), Fysikí marída ( Φυσική μαρίδα)
Israel - Smaris
Turkey - Smirida , Izmarit
Cyprus (Turkish ) - Istrangiloz , Terro , Caramel
Romania  - Smarid
Ukraine - Smarida
Albania  - Maridha
Croatia  - Gira oblica , Manula , Cikavica
Malta  - Munqara bastarda    ,  Picarel
Italy  - Smidira , Spicaro , Zammarella , Maridola , Macchettu
UK  - Picarel
Spain - Jerret , Gerret pàmfil






Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Sparidae
Genus: Spicara
Species: S. smaris
Binomial name   -  Spicara smaris - (Linnaeus, 1758)



Малка риба със стройно,издължено, овално тяло. Цялото е покрито с дребни люспи. Затова някои го наричат мургав или вретенест смарид.
На дължина е около 15-20см.




Главата е средна по размер, с копиевидна форма.
Муцуната е леко издължена и заострена. Устата е средна по размер
и на двете челюсти има два реда остри зъбки.  
Очите са големи, разположени в средата на черепа.

Има една гръбна перка която е с равна горна част. Състои се от 11 бр. твърди лъчи и 10-12 меки.
Аналната перка започва с 3 бр. твърди и 8-10 бр. меки лъчи.
Опашката е средна по размер и разчленена  V- образно.
Страничната линия е почти права, леко дъгообразна и има 80 – 85 люспи.

Оцветяването му е много променливо в зависимост от възрастта, пола, сезона.
Основно са сиво/сребристи, синкаво/сребристи или сиво/кафеникави с множество сини,
накъсани, хоризонтални линии по цялото тяло.
През размножителния период мъжките променят цвета и стават по-ярки. Гърбът е в зелено/жълто, страниците са в сребристо или синкави с вертикални тъмни ленти, а коремът е сребрист.
В средата на тялото, под страничната линия има черно петно, типично за смаридите.

Ареалът на разпространение е Източен Атлантик, цялото Средиземноморие и Черно море.
Придържа се в придънния и среден слой, при температура на водата от 14°С до 20°С и соленост 37,2 - 38 ‰.



Обитава зони с каменисто, пясъчно или кално дъно, както и рифове с растителност.
Вертикалният и дълбочинен диапазон е предимно 5 – 50м, но е срещан и на 300м.


Хранят се с : - малки ракообразни, мекотели, зоопланктон, бентоносни организми.
Живее около 5-6 години, като женските полово узряват на втората година.
Този вид е последователен протогинен хермафродит,
който показва сексуален диморфизъм само през репродуктивния период.
След размножителният период образуват групи.



Месото е с добри вкусови качества и са обект на търговски, и любителски интерес.
Ловят се тралове, грибове, парагади, хрилни и мрежи гъргър.
Любителският риболов може да се осъществи с въдица на дънен монтаж или плувка.

Сега само да уточним физичеcките разлики между двата вида :
Spicara maena   и  Spicara smaris



1. Формата на тялото :
а) При на Spiсara maena  е по-широчко по вертикала.
б) При Spicara smaris е по-изтеглено, по-елегантно, вретеновидно.




2. Формата и броят на люспите по страничната линия е различен.
а) При  Spiсara maena формата е по-изкривена дъгообразно. Броят на люспите е около 69 – 75 бр.
б) При Spicara smaris формата е почти права или с лека дъга. Броят на люспите е 80-88 бр.



3. Формата на главата и при двете копиевидна.
а) Но при  Spiсara maena е по-широчка ( по вертикала), а от там и муцуната е по-късичка.
б) При  Spicara smaris главата е по-източена, муцуната е по-изострена и малко по-дългичка.


4. Окраската на тялото след брачния период :
а) При  Spiсara maena страниците и корема са в синкаво/сребрист цвят и са с множество сини накъсани, малки хоринзонтални линии, по дължината на тялото.
б) При  Spicara smaris страниците и корема са предимно в сребристо/сиво и три дълги , хоризонтални сини линии, а покрай тях  още малки и къси.


5. Формата на гръбната перка :
а) При  Spiсara maena е асиметрична, леко вълнообразна, с някои по-височки лъчи.
б) При  Spicara smaris е почти равна в горния си край.






6. Окраската на опашката :
а) При  Spiсara maena основния цвят е прозрачен или сив, напръскан с множество сини точки.
б) При  Spicara smaris освен сините точки имаме и участъци с вертикални сини линии.

Lepidopus caudatus







Местни наименования :
Greece - Spathópsaro ( Σπαθόψαρο ), Spetsás ( Σπετσάς ), Ilíos ( Ιλίος ), Íliakas ( Ίλιακας )
Turkey  -  Çatalkuyruk balığı , Palaska baligi
Croatia  - Zmijicnjak repaš
Albania - Peshk jatagan
Montenegro  - Zmijicnjak repaš
Serbia  - Sablja
Malta  - Xabla , Pixxibandiera
Italy  - Spatula , Pisci sciabola , Pesce bannera
Libya - Semta
Spain  - Sabre , Cinta , Espadiella
France - Sabre
UK  - Frostfish , Scabbard fish






Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Trichiuridae
Genus: Lepidopus
Species: L. caudatus
Binomial name   : Lepidopus caudatus   -  (Euphrasen, 1788)





Това е бентпепелагичен вид риба обитаващ умерените ширини
в Североизточен, Източен и Югоизточен Атлантик, а така също и цялото Средиземноморие.



Голяма риба с МАХ – дължина до 2м и тегло до 8кг.
Има силно удължено тяло, силно компресирано странично, подобно на лента. Кожата е гола, без люспи.
Главата е копиевидна с издължена муцуна.
На двете челюсти имаме множество остри зъби, като отпред са 4-5 бр. добре изразени кучешки.
Очите са големи и кръгли.



Има една невисока но дълга гръбна  перка. Тя започва непосредствено от тила до опашното краче. Първите 8-9 лъча са малко по-издължени. Всичките 90 - 100 бр. са меки лъчи.
Аналната перка е сравнително къса с 50-60 бр. меки лъчи и се намира в задната част на тялото.
Опашката е малка, разчленена V образно.

Окраската на тялото е оловно сребристо, като в на гърба е по-тъмна, а на корема изсветлява до сребристо.
Имаме тъмен марж в горната част на първите 8-9 лъча на гръбната перка.

Обитава континенталния шелф и горния склон, с песъкливо или кално дъно.
Вертикалният и дълбочинен диапазон е 20 – 600м.
Прави дневна вертикална миграция, като през деня се спуска в дълбоки води 100-300м,
а през нощта се издига към повърхността 5 -50м в търсене на храна.

Храни се с : - риба, главоноги и ракообразни.

Живее около 9 - 13 години.
Полово узряват към 2-3 година и приблизителна дължина на тялото 70 – 90 см.
Младите екземпляри се събират в малки ята, докато възрастните са предимно единаци.

Месото е ядливо и се намира по пазарите в свеж, замразен или опушен/осолен  вид.
Лови се дънни тралове, мрежи гъргър и  парагади.
Обект са и на любителски риболов с въдица.

Trichiurus lepturus







Местни наименования:
Greece  - Leptourospathopsaro (Λεπτουροσπαθόψαρο ), Spathópsaro (Σπαθόψαρο ), Ílios (Ήλιος)
Croatia  -  Zmijicnjak sabljaš
Albania  - Peshk shirit , Peshk thikë
Turkey  - Kilkuyruk
Lebanon - Seyf
Egypt  - Sief
Italy - Pesce coltello , Spadula
Spain  - Bacora , Sabre cuafí , Sable
UK  - Atlantic cutlassfish , Hairtail , Largehead hairtail
France  - Poisson sabre commun
Russia - Рыба-сабля
Portugal  - Espada-lírio





Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Trichiuridae
Genus: Trichiurus
Species: T. lepturus
Binomial name   -  Trichiurus lepturus   -  Linnaeus, 1758






Ареалът и на обитание са тропичните, субтропични и на умерените ширини на световния океан.
В Средиземноморието е разпространена навсякъде, но популацията и е по-голяма в централната и западна част.


Костна риба със силно издължено тяло, подобно на лента и странично компресирано.
На дължина обикновено е 100 – 120см и тегло около 1-1.5кг. В тропичните зони може да достигне и 230см и тегло 4-6 кг.
Главата е голяма с копиевидна форма. Муцуната е издължена, като долната челюст е малко по-дълга.
Устата е също голяма, като на двете челюсти имаме по един ред здрави, конично/остри зъби .
В предната част много добре изразени кучешките.



Очите са големи, кръгли и разположени почти в горната част на черепа.

Има една дълга гръбна перка, леко височка и започваща от тила до опашката.
Състои се от три твърди лъча и 130-135 меки.
Аналната също е дълга, но много ниска и трудно забележими  100-105 меки лъча.
Опашката е изострена, без лъчи с формата на камшик.




Окраската на тялото е синьо/сребристо, перките са безцветни.

Обитава предимно крайбрежните зони с пясъклив или кален грунд.  
Забелязва се и в естуарите на реките и  пристанищата.
Вертикалният и дълбочинен диапазон е 20 – 350м, обикновено 40 – 100м.
Толерира температури на водата 16 °C  - 23 °C.

В някои части на света тя е мигриращ вид (хоризонтална).
Прави и вертикални денонощни такива.
Големите индивиди през деня се изкачват към повърхността, а за през нощта се спускат в по-дълбоки води. При младите е точно обратно.


Храни се с : - малки риби и ракообразни, мекотели и главоноги.
Живее около 15 години.


Месото и е с много добри вкусови качества.
Има засилен търговски интерес към улова и.
Лови се с мрежи гъргър или хрилни, по дъното с тройни или парагади.
Обект са и на любителски риболов с въдица.

Zu cristatus










Местни наименования :
Greece - Zonochartopsaro ( Ζωνοχαρτόψαρο  )
Turkey  - Tepelikağıt balığı
Malta - Fjamma rasha kbira
Italy - Lambrea , Pesce falce , Pisci bannera , Squaglia sole
Croatia - Srporiba srebrenica
Albania  - Peshku shirit velundrues , Peshk velundrues
Spain - Cardenal , Flema
UK  - Scalloped ribbonfish
France  - Trachyptère ventru
Mexico  - Listoncillo festón



Phylum Chordata
Subphylum Vertebrata
Superclasse Gnathostomata
Classe Actinopterygii
Sottoclasse Neopterygii
Infraclasse Teleostei
Superordine Lampridiomorpha
Ordine Lampriformes
Famiglia Trachipteridae
Genere Zu
Specie Z. cristatus  -  (Bonelli, 1819)




Екзотична риба, среща се в тропичните и на умерени ширини дълбоки води на световния океан.
В Средиземноморието е разпространена навсякъде.




На дължина достига 1 – 1.2м.

Тялото е издължено и силно странично компресирано.  
В предната част е широчко по вертикала, а в средата и към опашката се стеснява.
Опашното краче е силно издължено и закръглено.
Главата е голяма, челото е скосено, муцуната е къса и тъпа.
Устата е средна по размер, наклонена нагоре, но  изтегляща се напред, тип засмукваща.
На двете челюсти имаме множество остри кучешки зъби.
Очите са големи, кръгли и се намират по средата на черепа.




Има две гръбни перки, леко разделени една от друга.
Първата е с 5 лъча които са силно издължени, подобни на антени.
Втората е много дълга, по цялото протежение на гърба до опашката, с 120-150 къси меки лъчи.
Гръдните перки са много малки.
Коремните са също малки, но с няколко силно издължени лъча, подобно на гръбната.
Анална перка няма. Опашката е малка, подобно на четка, но когато се разтвори наподобява на ветрило.
В долния си край има единичен лъч подобен на шип.
Страничната линия започва от горната част на главата, минава по средата на тялото и свършва в долната част на опашното краче, вълнообразна.




Окраската и зависи от възрастта.
При младите екземпляри е сиво/сребриста, с няколко тъмни/черни петна или ленти напречно по тялото  .
При възрастните тези петна избледняват и остават само няколко ленти.
Перките са червени, с изключение на опашката която е на черно/бели петна.

Тя е пелагична риба и обитава дълбоките води на континенталния шелф, до към 1000м.
Понякога прави денонощна вертикална миграция и се среща, и в повърхностния слой.
Младите екземпляри са разпространени в горния слой 5 – 90м дълбочина.

Тя е хищник и се храни с : - пелагични риби, малки главоноги и ракообразни.

Информация за годността на месото и за консумация, не срещнах в литературата.
Само се споменава, че не се използва.

Хващана е предимно като съпътстващ улов при риболов с тралове, мрежи гъргър, парагади.

Trachipterus trachypterus       - Риба Лента      








Местни наименования :
Modern Greek  - Chartopsaro ( Χαρτόψαρο ),  Kordélla (Κορδέλλα ).
Turkish  -  Kagit baligi.
Italian  -  Lambrea, Pesce nastro, Pescio lamma, Pisci bannera, Squaglia sole.
English  - ribbonfish ,  Mediterranean Dealfish
Albanian  - peshku shirit i zakonshëm
French  –  Trachyptère Commun, Poisson Ruban
Spanish –  Faxia, Fleuma, Lista, Pez Cinta, Traquíptero





Phylum Chordata
Subphylum Vertebrata
Superclass Gnathostomata
Class Osteichthyes
Order Lampridiformes
Family Trachipteridae
Genus Trachipterus
Species Trachipterus trachypterus


Има продълговато, сравнително тясно и силно компресирано тяло, подобно на лента. На дължина достига до 2.5 – 3 м., обикновено 40 – 70см.
Главата е средна по размер, къса, с тъпа/скосена муцуна.
Устата е почти долна, без зъби, излизаща напред при разтваряне. Очите са големи, кръгли и разположени в горната част на черепа.

Има една дълга гръбна перка със 150 – 180 меки лъча, по дължината на цялото тяло. В началото и имаме 4-6 силно издължени, нишковидни лъча. Гръдните са малки и къси. Тазовите 4-5 бр. са също силно издължени, нишкоподобни. Опашката е с формата на ветрило и се състои от дълги нишкоподобни лъчи.

Окраската и е сребриста, с черни петна по тялото , главата и част от гръбната перка. Всички перки са червено/розови на цвят.





Ареалът и на разпространение са водите на тропичните и субтропични области на Световния океан.
В Средиземноморието се среща навсякъде, но популацията и е съсредоточена предимно в западните части.
Обитава откритите води с вертикален дълбочинен диапазон 100 – 600м.

Храни се със крил, ракообразни, калмари и малки рибки.

Месото и е ядливо, но не се слави с високи вкусови качества.

Уловът и е инцидентен, и то предимно като съпътстващ при риболов с тралове.
Не се лови с въдица, а случайно е обект на хaрпунджиите

Regalecus glesne        -   Кралска Херинга/ риба Гребло    









Местни наименования :
Modern Greek   - Vasiliás ton rengón  ( Βασιλιάς των ρεγγών )
Turkish  - buyuk kurdela baligi
English  - king of herrings , ribbon-fish , oar-fish
Spanish  - rey de los arenques









Phylum Chordata
Subphylum Vertebrata
Superclass Gnathostomata
Class Osteichthyes
Order Lampridiformes
Family Regalecidae
Genus Regalecus
Species Regalecus glesne



Екзотична риба разпространена във водите световния океан, с изключение на полярните области.
Присъствието и в района на Средиземноморието е абсолютно доказано.
Даже едно от местата където си хвърля хайвера е Месинския пролив.

Тя е най-дългата костна риба в света. Обикновено 4-6м, но има сведения и за екземпляри 10-16м. МАХ  регистрирано тегло  към 300кг.

Тялото и е тясно, издължено, странично компресирано, лентообразно.
Главата е малка с тъпо чело. Устата също е малка, излизаща напред при отваряне, без зъби.
Храни се на принципа на засмукването.
Очите са средни по големина, кръгли, намират се в средата на черепа.





Имат две гръбни перки с меки лъчи. Първата се състои от 5-6 лъча, силно издължени, като антени. Втората започва почти от главата, ниска, но простираща се по целия гръб до края на опашката. Гръдните перки са къси и широки. Тазовите перки са две, силно издължени, достигащи почти до средата на торса. Тялото е покрито само с кожа и по нея имаме множество туберкули.

Окраската е сребриста с разхвърляни тъмно сиви петна. Перките са оцветени в червено.

Вертикалният дълбочинен диапазон е от повърхностния слой до 1000м.
Обикновено се задържа в слоя 50 – 200м.
Тя е пелагичен вид и обитава предимно  свободните води, въпреки това е срещана и в крайбрежни райони.
Храни се предимно с крил, ракообразни и малки главоноги и рядко с малки рибки.

Месото и е ядливо, но безвкусно.
Не представлява търговски интерес и затова улова и е предимно случаен.
Не представлява интерес и за любителският риболов.

 Alosa   algeriensis  - алжирски карагьоз








Местни наименования :
Algeria - North African shad
Italian:  Cheppia algerina
English :  North African Shad



Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Clupeiformes
Family: Clupeidae
Genus: Alosa
Species: A. algeriensis
Binomial name   :Alosa algeriensis  -  Regan, 1916


Средна по големина риба с дължина 40-45см
Тялото е с удължена елипсовидна форма и цялото е покрито с големи, лесно падащи люспи.

Главата е средна по размер, изострена копиевидно.
Устата е голяма, без зъбки по небцето и долната част.
Очите са сравнително големи, разположени над задната част на устата.

Има една трапецовидна гръбна перка с 15-20 меки лъча, като предната и част е леко удължена.
Аналната е по-дългичка, но по-ниска с 20-25 меки лъча.
Опашката е голяма, разчленена V образно, с изострени лобове.

Окраската на гърба е зеленикаво/синьо, а бедрата и корема са сребристи.
В горната предна част на тялото, непосредствено зад хрилния капак имаме черно петно.
На границата между гърба и страниците понякога имаме бледо сиви 3-6 бр. точки.




Ендемичен вид за крайбрежните райони на югозападното Средиземноморие. Тя е пелагичена анадромна риба, като през размножителния период навлиза в сладководни басейни за хвърляне  на хайвера. Мъжките полово съзряват на 3-4 години, а женските на 4-5г. Това става през пролетта когато t° на водата е около 15 - 20°С . След хвърлянето на хайвера те се отправят обратно към морето, но голяма част от тях умират. Младите екземпляри към края на първата година също се отправят към морето за израстване.

Хранят се с : -  малки бентосни организми и ракообразни, изоподи, амфиподи и малки пелагични риби.

Месото е с много добри вкусови качества.
Има повишен търговски интерес към нея.
Ловят се предимно с пелагични тралове, мрежи гъргър , хрилни, грибове.
Представляват интерес и за любителския риболов с въдица.

Alosa alosa  - карагьоз







Местни наименования :
Greece - Képa ( Κέπα )
Croatia  - Lojka
Turkey  - Tirsi
Malta  -  Lacca   , Allice shad
Italy - Alosa , Agone
Romania  - Alosa adevarata
Spain -   Alosa, Sábago , Samborca
France  -  Saracca , Alose vulgaire , Grande alose
UK - Alice shad , Mayfish
Russia  - европейская алоза





Phylum:  Chordata
Class:  Actinopterygii
Order:  Clupeiformes
Family:  Clupeidae
Subfamily:  Alosinae
Genus:  Alosa
Species: A. alosa
Binomial name   : Alosa alosa   -  (Linnaeus, 1758)




Средна по размер риба с дължина 30-40см, но може да достигне и до 60 - 70см ( в Атлантика) и тегло 0.5 – 2 кг.

Ендемичен вид за умерените ширини на Източен Атлантик и Средиземноморието.
Популацията му е по-голяма в западната част, а в останалата  е спорадичен.



Обитава крайбрежните райони с дълбочина 5 – 150м, но по-често се задържа в слоя 10 – 50м. Среща се и в делтите и естуарите на реките, в които навлиза през размножителния период, пролетта – м.Април – м.Юни. Тя е  Анадромна и пелагичен вид. След хвърлянето на хайвера се отправя отново към морето, но част от тях умират. Малките се задържат в реките и делтите до около 1 година и след това навлизат в морето. Полово съзряват на 3-6 години. Живеят около 5-7 г.

Тялото им е с удължена овална форма, странично компресирано.
Цялото е покрито с големи, лесно падащи люспи. Гърбът е леко изпъкнал, а коремът закръглен. Има добре изразен кил от твърди люспи.

Главата е изострена копиевидно, муцуната е сравнително къса и тъпичка. Устата са големи. Очите средно големи, кръгли и разположени в почти горната част на черепа.
Различава се от своята посестрима ((Alosa fallax) , че броя на хрилните дъги са 80-120 бр. за  Alosa alosa   и по малко 40-60 бр. за Alosa fallax.
Има една сравнително малка, трапецовидна гръбна перка с 18-21 меки лъча.
Аналната е с 20-25  меки. Опашката е голяма разчленена V образно.

Окраската на гърба е синьо/зеленикав, а страниците и коремът сребристи.
В горната част на главата имаме кафеникав отенък, а на хрилния капак в златисто.




Точно зад хрилете имаме черно петно, а след него при по-младите екземпляри от 3 до 5 малки черни точки. При възрастните тези точки изсветляват или изчезват.



Храни се със зоопланктон, малки безгръбначи, ракообразни и рибки.

Месото и е с много добри вкусови качества.
Лови се целенасочено с пелагични тралове, хрилни и мрежи гъргър, грибове,
Желан обект за улов и при любителския риболов с въдица или харпун.




Популациите от тази риба са намалели поради прекомерния улов, замърсяването и унищожаването на местообитанията.  В много европейски страни са въведени  забрани за улова и през размножителния период.

 Alosa fallax   – карагьоз - Средиземноморска финта








Местни наименования :
Greece - Sardelomána ( Σαρδελομάνα ), Fríssa ( Φρίσσα )
Albania  - Kubla
Turkey  - Tirsi
Croatia  - Cepa , Lojka
Romania - Scrumbie
Malta  - Alosa , Lacci
Italy  - Cheppia
Spain  - Alosa , Saboga
Syria  - Sardine Kecher , Twaite shad
Netherlands - Fint
UK - Twait Shad
France - Alose feinte ,  Astouna , Couvreux , Lacia
Poland - Aloza finta , Aloza parposz
Germany  - Finte , Goldfisch , Parpel , Elben
Russia -  Финта средиземноморская  ,   атлантическая финта





Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Clupeiformes
Family: Clupeidae
Subfamily: Alosinae
Genus: Alosa
Species: A. fallax
Binomial name  : Alosa fallax  - Lacépède, 1800


По-малка риба от своята посестрима Alosa alosa.
На дължина обикновено е 20-40см , но могат да нараснат и до 50см. и тегло 0.5 – 1кг.
Тялото е овално, странично компресирано и леко по-дълбочко (по вертикала).
Главата е средна по големина, изострена копиевидно, муцуната сравнително къса и голяма уста.
Очите са големи, кръгли и разположени в почти горната част на черепа.
Хрилни дъги са от 30 – 60 бр . На корема имаме кил от малки твърди люспи.

Има една гръбна перка с триъгълна форма.
Състои се от 4-5 твърди лъча и останалите 12-15 са меки.
Аналната започва с 3 твърди и продължава с още 15-22 меки лъча.
Опашката е голяма, силно разчленена V образно, с остри крайни лобове.



Окраската на гърба е синьо/сива – с лек зеленикав отенък. Страниците и коремът са сребристи.
Зад хрилния капак имаме характерната черна точка.
След нея надлъжно по тялото са останалите 6-9 по-малки черни точки.
Но често се срещат и без тези малки точици, с изчистено тяло.




Ареалът и на разпространение са водите на Североизточен и Източен Атлантик, Балтийско, Средиземно и по-рядко  Черно море.
Възрастните индивиди обитават по-открити води, а младите екземпляри се задържат до около 1 година в естуатите и делтите на реките. Те са мигриращ вид.

Живеят около 7-10г. И за разлика от останалите видове  от този род,
могат да се размножават няколко пъти. Полово съзряват на 2 – 4 год. (20-30 см).  
През пролетта при t на водата 11-13*С навлизат в реките и при t около 15/16*С започва хвърлянето на хайвера.
След това възрастните индивиди се връщат в морето.
Хибридизацията между този вид и (Alosa alosa) е доказана. Хибридите също могат да се възпроизведат.

Хранят се с малки рабообразни безгръбначни, личинки и малки риби.

Месото им е с много добри вкусови качества.
Улова им целенасочен с пелагични тралове, мрежи гъргър, грибове.
Представляват голям интерес и за любителския риболов с въдица.

Argyrosomus regius   -   KRANIOS  







Местни наименования :
Modern Greek  -   Kraniós ( Κρανιός )
Turkish   -  yagli dramoz , sari agiz
Albanian  -    orli i detit , ameja
Italian   -  ombrina bocca d'oro
Spanish   -  perca regia , corvina
English   -  shadefish , meagre
French    -   maigre commun
Russian  -  Горбыль серебристый
Croatia   -    Hama




Kingdom: Animalia
Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Sciaenidae
Genus: Argyrosomus
Species: A. regius
Binomial name  - Argyrosomus regius  - Asso, 1801

Друга риба, която изглежда като сикьос и милокопа е Краниос или Калафатис.
Можете  да достигне 1 м или повече, с тегло от 10-50 кг.
Той небесно сив назад със сребристобели  страни , коремът с червеникави перки. Тялото е продълговато с уста (жълта отвътре), която достига под окото, дебели устни и здрави зъби.
Първата гръбна перка почти триъгълна, с дължина ,наполовин от втората, закръглена опашка с две меки извивки.
Обикновено се лови с дебели линии  на тролинг с жива стръв.
Когато  търси храна Краниос оставя специфичен звук и може да бъде чут от известно разстояние и  особено, когато се движат вертикално .
Най-благоприятно време за риболов на Краниос, е лятото.
Доказано е, че вятърът оказва голямо влияние върху поведението на тези риби. Особено при северни и южни ветрове се отстранят от брега.



Няма съмнение, че приливите и отливите играят ключова роля в успеха на риболова. Също така най-благоприятни часове са през нощта или на здрач и разсъмване.
Ние трябва да търсим рибата на места където  плажа изведнъж се задълбочава и дъното е пясъчно.
За по-големи трофеи  от тези риби, трябва да ловим на тролинг (от лодка ,разбира се)на разстояние 100-200 метра от брега.

Beryx splendens






Местни наименования :
Italy - Berice rosso
Spain - Alfonsino besugo , Besugo americano
France - Béryx long
Portugal - Imperador-costa estreita
UK - Slender alfonsino , Golden eye perch , Beryx , Alfonsino
Netherlands - Roodbaars
USA - Alfonsino
Japan - Kinmedai
Russia - берикс






Phylum    : Chordata
Subphylum  :  Vertebrata
Superclass  :  Gnathostomata
Class  :  Osteichthyes
Order  :   Beryciformes
Family  :  Berycidae
Genus   :  Beryx
Species  :  Beryx splendens

На дължина обикновено е 30-40см,  но може да достигне 60-70см. И МАХ тегло 2-3кг.




Разпространена е във водите на Световния океан, в тропичните, субтропични и на умерените ширини зони. В Средиземноморието е разпространена слабо и то предимно в западната и югоизточна част.

Възрастните обитават външния шелф,  континенталния наклон, подводните хребети и рифове. Вертикалният и дълбочинен диапазон е  20 – 1300м. , обикновено 30 – 250м.  Прави вертикална денонощна миграция, като през нощта се издига в горни слоеве, а през деня се придържа в придъния слой.


Тялото и има овална форма, странично компресирано. В областта на главата и средната част е широчко по вертикала, а към опашката изтънява.



Главата е голяма със скосено чело, къса и тъпа муцуна.
Устата е голяма, наклонена нагоре, като от вътрешната част е червена. На двете челюсти имаме малки остри зъби.
Очите са големи, кръгли, очната ябълка е оцветена в червено, а ирисът в тъмно.

Има една гръбна перка състояща се от две части.
Първите 4 са твърди лъчи и изтеглени, а вторите 13 - 16 са меки и намаляват по височина.
При младите екземпляри вторият твърд лъч е силно изтеглен, като камшик.




Аналната е едентична с 4 твърди и 25-30 меки лъча.
Гръдните е средни по размер, с триъгълна форма.
Опашката е голяма и силно разчленена V образно, със сравнително тесни лобове.

Окраската на горната част на тялото е розово/червена, а част от страниците и корема са в сребристо/бяло с лек розов отенък или бледо розово/червено.




Хранят се основно с риба, ракообразни и главоноги.
Живеят около 20 години. Полово узряват на около 6 години.
Растежът им е бавен.

Месото им е ядливо и има търговско търсене.
Ловят се предимно с тралове и парагади.
Могат да бъдат обект и на любителски риболов с въдица.

Beryx decadactylus







Местни наименования :
Greece  - Kokkinópsaro ( Κοκκινόψαρο ), Kokkinopsaráki ( Κοκκινοψαράκι )
Italy - Berice rosso
Turkey  - Çipra
Spain  - Palometa roja , Alfonsino palometón , Palometa vermella
UK  - Alfonsino , Cuvier's berycid fish , Red bream , Beryx,  Imperador
Australia  - Red bream
Russia  - берикс-альфонсо
France  - Béryx commun , Dorade rose  



Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Beryciformes
Family: Berycidae
Genus: Beryx
Species: B. decadactylus
Binomial name   -  Beryx decadactylus  -  (G. Cuvier, 1829)


Тялото и има овална форма,  странично компресирано.  В областта на главата и средната част е широчко по вертикала, а към опашката изтънява.  
На дължина обикновено е 30-40см, но може да достигне 60- 100см и тегло до 2-4кг

Черепът е голям с тъпо чело и къса муцуна.
При младите екземпляри имаме две шипчета в предната част на главата.



Устата е голяма, наклонена нагоре като и на двете челюсти имаме малки остри зъби.
От вътрешната част е червена.
Очите са големи, кръгли като очната ябълка е оцветена в червено, а ирисът в тъмно.

Има една гръбна перка състояща се от две части.
Първите 4 са твърди лъчи и изтеглени, а вторите 18-20 са меки и намаляват по височина.
Аналната е едентична с 4 твърди и 25-30 меки лъча.
Гръдната е средна по размер с триъгълна форма.
Опашката е голяма и силно разчленена V образно.




Обитава водите на световния океан, включително и Средиземноморието.
Придържа се предимно в придънния слой на дълбоките шелфови зони с каменисто, пясъчно, или кално дъно, а така също и рифовете.
Вертикалният и дълбочинен диапазон е 100 – 1000, но предимно се среща в слоя 150 – 400м.

Окраската на тялото е червеникаво/розово е коремът белезникаво/сребрист. Всички перки са в розово.

Храни се с : - риба, ракообразни и други безгръбначни организми, малки главоноги.
В природата живее около 10-15години.
Полово узрява към четвъртата година.

Месото е ядливо, но има променлив търговски интерес към улова и.
Лови се с дънни тралове и парагади.



Може да бъде обект и на любителски риболов с въдица.



.

Sargocentron rubrum  -      Πерка, Ακантоперка







Местни наименования:
Greece  -   Akanthoperka ( Ακανθόπερκα )
Cyprus - Red soldier, Asker, Hindistan, Rossos
Turkey - Naylon balığı, Hindistan balığı
Syria - Souri-Naylon
Lebanon - Nayloûn
Egypt - Homiraa
UK - Redcoat
Australia -  Red striped squirrelfish
Italy - Pesce armato rosso
France  -  Poisson-écureuil de Mer Rouge


Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Beryciformes
Family: Holocentridae
Subfamily: Holocentrinae
Genus: Sargocentron
Species: S. rubrum
Binomial name   -  Sargocentron rubrum   - (Forsskål, 1775)





Малка рибка с дължина на тялото 20-30см.
Тялото е с овална форма, покрито цялото с твърди люспи.
Главата е голяма с копиевидна форма, а муцуната е къса.
Устата е голяма, като на двете челюсти имаме остри зъбки.
Очите са големи, кръгли и изпъкват над профила на черепа.



Гръбната перка започва с 11бр твърди лъчи и 12-14 меки.
Аналната е разположена в задната част на тялото и започва с 4 твърди, и 8-10 меки лъча.
Опашката е средна по размер и разчленена  V образно.

Ареалът и на обитание са тропичните, субтропичните и на умерените ширини води на Западен Пацифик, Индийски океан, Червено море. През Суецкия канал навлиза в Средиземноморието. Засега се е заселила предимно в източната и централна част.



Обитава крайбрежните зони с каменисто дъно, рифове, пристанища и лагуни. Вертикалният дълбочинен диапазон е 1 – 80м, но обикновено се среща в слоя 5 – 40м.

През деня обикновено се крие в пещери, цепнатини и дупки, а през нощта излиза да се храни с малки ракообразни, бентоносни организми и раци,скариди и по-рядко с малки рибки.

Окраската на тялото е от редуващи се надлъжни червено/розови  и млечно бели  ленти.
На главата има две вертикални червени ленти и една наклонена под очите.
В основата на гръбната и анална перка имаме едно тъмно петно. Всички перки са в червено,
но началните ръбове на коремните и анална перка са в бяло.



Месото е ядливо, но няма целенасочен търговски интерес към нея.
Лови се с дънни тройни мрежи или парагади като вторичен прилов.
Любителският риболов може да се осъществи с въдица от брега или морето.

Внимание !!!!!!
В литературата се споменава, че от първите гръбни перки се отделя токсична течност/отрова.
Убождането е болезнено със зачервяване и подуване на засегнатото място.
Не е живото застрашаващо.

Hoplostethus mediterraneus






Местни наименования :
Greece - Oplostithos  ( Οπλόστηθος  )
Turkey - Kütük baligi
Malta  - Gurdien tal-warda
Italy - Pisci rilogiu , Pisce argiento , Pesce specchio
Albania  - Peshk pasqyre
Croatia  - Zvjezdook
UK  - Mediterranean sawbelly , Mediterranean slimehead
France  - Poisson-montre , Hoplostète argenté
Spain  - Mirall , Reloj mediterráneo



Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Beryciformes
Family: Trachichthyidae
Genus: Hoplostethus
Species: H. mediterraneus  - Cuvier, 1829
Binomial name  -  Hoplostethus mediterraneus




Малка дълбоководна рибка с дължина обикновено 25-30см, но може да достигне и до 42см.

Тялото и е дълбочко, леко издължено към опашката и странично компресирано.
Гърбът е изпъкнал, а коремът е равен с добре изразен кил с твърди люспи.
Главата е голяма с къса и тъпамуцуна.
Устата е голяма, наклонена нагоре.
На двете челюсти имаме вертикално разположени костни ленти, гребеноподобни.

По главата и хрилните капаци имаме шипчета.
Очите са големи, кръгли и разположени в почти горната част на черепа.
Цялото и тяло е покрито с дребни люспи.



Има една гръбна перка от  две части.
Първата е с 6 твърди лъча и 12-14 меки.
Аналната перка е с 3 твърди и 10 меки лъча.
Опашката е голяма, разчленена V образно и със заоблени килове.

Окраската на гърба е сиво/розов, а на страниците и корема сребрист с нюанс на розово.  Всички перки са сиво/розови.




Ареалът и на обитание са водите на световния океан.
Вертикалният дълбочинен диапазон е 100 – 1200м, но обикновено е в слоя 200 – 450м.
Среща се по дънния слой с пясъчен и кален субстрат, на дълбоководния шелф и континентален склон.

Живее около 10-11 години.
Храни се предимно с ракообразни, скариди и по-рядко с малки рибки, и калмари.

Месото и е ядливо, но не се цени много.
Предлага се на пазара в прясно или замразено състояние.
Лови се като вторичен, съпътстващ улов при риболов с  дълбоководни тралове или парагади.

Kyphosus   sectatrix






Местни наименования :
Greece  - Kampouropsaro ( Καμπουρόψαρο )
Italy  - Pesce timone
Croatia  -  Srebrnoprugac  
French  - Calicagère blanche
Spain - Chopa blanca
Portugal - Preguiçosa-branca , Ruta
UK - Bermuda sea chub , Rudder-fish






Kingdom  :  Animalia
Phylum   :  Chordata
Superclass   :  Pisces
Class  :  Osteichthyes
Family   : Kyphosidae
Genus   :  Kyphosus
Species   :  Kyphosus sectatrix


Средна по големина риба с дължина обикновено 35-50см/ тегло 1-3кг, но може да достигне и 70см и тегло 5-6кг.

Тялото е с овална форма, леко издължено към опашката и странично компресирано.
Главата е средна по размер с копиевидна форма.
Муцуната е къса и заоблена. Устата прилича на човка, а на двете челюсти има радиално набраздени костни плочки.
Очите са средни по размер, кръгли и разположени непосредствено зад устата.



Има една гръбна перка състояща се от 11 твърди лъча и 11-12 меки.
Аналната перка започва с 3 твърди и следват 11 меки лъча.
Опашката е голяма, разчленена V образно.

Окраската на тялото може да бъде разнообразна според региона на обитание.
Варира от оловно сиво, черно, жълто/зелено и изпъстрено с множество хоризонтални надлъжни линии или светли точки.
Обикновено е оловно сиво с или без светли точки.











Ареалът на обитание са тропичните, субтропичните и на умерените ширини на Атлантика. В Средиземноморието се среща по-често в западната част, а в средната и източна е епизодична.



Обитава рифове, дъна с каменист, кален и пясъчен грунд обрасъл с водна трева. Вертикалният и дълбочинен диапазон е 1 – 30м.

Храни се с бентоносни организми, ракообразни, малки мекотели и рибки, а така също с водна растителност и водорасли.

Може да се срещне в по-малки или по-големи групи.

Месото и е ядливо.
Лови се предимно с хрилни плаващи мрежи.
Може да бъде обект и на подводен риболов с харпун.

Nemipterus japonicus






Местни наименования :
Egypt  - Bassi
English  (Global ) - Japanese threadfin bream
French  (Global )  - Cohana japonaise
Japan  - Nihon-itoyori
India  - Madmal , Rain , Pink perch , Bamni
Malaysia  - Merah , Terisi




Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Nemipteridae
Genus: Nemipterus
Species: N. japonicus
Binomial name  -  Nemipterus japonicus  -  (Bloch, 1791)




Малка рибка с дължина около 25см, но може да достигне и 35см. МАХ – тегло около 350гр.




Ендемичен вид за тропичните води на Западен Пацифик, Индийския океан и Червено море. В Средиземноморието е навлязла през Суецкия канал. Засега се среща само в югоизточната част.

Тялото е овално, с леко издължена задна част и странично компресирано. Цялото е покрито с люспи.
Главата е средна по размер, с къса и тъпа муцуна.
Очите са големи, кръгли. Очната ябълка е в златисто/розово а ирисът е тъмен.



Има една гръбна перка с 10 твърди лъча и 9 меки.
Аналната перка започва с 3 твърди и 7 меки лъча.
Опашката е сравнително голяма, разчленена V образно.
На горния лоб имаме издължена жълта нишка.



Окраската на тялото е розово/бяло или сребристо/розово.
Надлъжно по тялото си има жълти линии.

Обитава крайбрежните или коралови зони 5 – 100м, предимно 10-40м.
Предпочита каменисто, пясъчно или кално дъно, с или без  водна растителност.

Храни се с : - бентоносни организми, малки ракообразни и безгръбначни, малки главоноги,  рибки и бодлокожи.

Месото и е ядливо.
Има търговски интерес към улова и.
Лови се с тройни или хрилни мрежи, тралове, мрежи гъргър, гриб, дънни парагади.
Може да бъде обект и на любителски риболов с въдица.

Plectorhinchus mediterraneus 






 
 Местни наименования :
Modern Greek   -   Mávro fangrí (Μαύροφαγγρί)
Spain  - Burro chiclero , Angelina , Rubber-lip grunt
Croatia - Morski vepar
Morocco  - Taghoualt
Italy  - Pesce burro
France  - Gaterin de Méditerranée , Dorade grise , Diagramme gris
English  - Rubberlip grunt
Algeria  - Ronfleur , Cra-cra , Taghoualt
Portugal  - Roncador-mulato




Kingdom Animalia
Phylum  - Chordata
Subphylum -  Vertebrata
Superclass -  Gnathostomata
Class -  Osteichthyes
Order -  Perciformes
Suborder -  Percoidei
Family -  Haemulidae
Genus -  Plectorhinchus
Species -  Plectorhinchus mediterraneus




Средна по големина риба, с набито овално тяло и дължина до 80 см и тегло до 5-6кг.
Главата е голяма, копиевидна но сравнително къса и заоблена муцуна.
Долната челюст е скосена към горната. Устата е сравнително малка.
Очите са големи, кръгли, леко изпъкнали и са разположени почти в горната част на черепа.
Цялото тяло е покрити с люспи.

Има една дълга гръбна перка, която в предната част се състои от 11-12 твърди лъча (гребеновидни), а във втората част 17-19 меки. Аналната е с 3 бр твърди и 8-9 меки лъча. И двете са леко височки.
Гръдните и тазови са средни по големина, с издължени предни лъчи. Опашката е голяма, леко V образна.

Окраската на тялото е тъмно сива с лек виолетов нюанс.




Ареалът на местообитание е предимно централен Източен Атлантик.
В Средиземноморието е концентрирана малка популация в западната част
и редки случаи в източната част и Егейско море.
Обитава предимно скални, пясъчни и кални грундове в крайбрежните райони, с дълбочина 2 – 50м. В Атлантика са регистрирани случаи и до 150м.

Тя е топлолюбива и затова толерира температури около 20 -24*С.
Тя се придържа в придънния слой и се среща на малки групички.
Храни се със зоопланктон, бентоносни организми и многочетинести червеи.

Месото и е с добри вкусови качества и затов са обект на търговски и любителски риболов.
Лови се с дънни тралове и тройни мрежи.  Обект са на обстрел и от харпунджиите.

Zeus faber     -  ХРИСТОПСАРО 







Местни наименования :
Modern Greek  -   Christópsaro  ( Χριστόψαρο )
Turkish   -  peygamber baligi , dulger baligi
Albanian  -    peshku kovaç
Italian   -  pesce San Pietro , pesce gallo
Spanish   -  pez de San Pedro , San martiño
English   -  John dory , Gallocristo
French    -   Saint-Pierre , jean-doré
Russian  -  Солнечник средиземноморский , кузнец
Croatia   -   Petrova riba , Sanpjer , Kovac








Kingdom: Animalia
Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Zeiformes
Family: Zeidae
Genus: Zeus
Species: Z. faber
Binomial name  -  Zeus faber - Linnaeus, 1758


Мит ли е или истина, обаче казат, че "Св. Петър  уловил една такава риба и чул да плаче болки , съжалил я и я хвърлил обратно във водата. От тогава остават белези по тялото  на рибата от пръстите на ученика на Исус Христос.
Научното наименование на рибата е zeus faber. Наричат я още retoula или Сан Пиеро.
Истината обаче е, че когато уловим такава риба и изкарате от морето жива, грухти като малко прасенце.
Гръбната перка е много дълъга, почти толкова, колкото тялото и.
Люспите са  много малки, почти незабeлижими и кожата и е като шкурка.
Христопсарото ражда през лятото и яйцата са във вид на планкон.
Риболува се с мрежи, парагади, но може да случете и вертикални линии(като например,,чепаре) като се нахвърли върху вече хванатата от вас малка рибка. Достига дължина до 60 cм.

Pomadasys incisus  









Местни наименования :
Greece   -  Pseftogrylopsaro (Ψευτογρυλόψαρο )
Italy  - Pesce arabo
Turkey  - Gargur
Algeria  - Cra-cra , Ronfleur
Syria  - Kostara , Bastard grunt
Lebanon  -  Qirrâq
Spain  - Roncador , Ronco mestizo
UK - Bastard grunt ,
France  - Grondeur métis




тип: Chordata Хордови
клас: Actinopterygii Лъчеперки
разред: Perciformes Бодлоперки
семейство: Haemulidae
род: Pomadasys
вид: P. incisus
Научно наименование  :  Pomadasys incisus  -  Bowdich, 1825



Малка до средно голяма риба с дължина обикновено 25-30см, но може да достигне и до 50см.
Ендемичен вид за тропичните и субтропични води на Източен Атлантик и Средиземноморието.




Обитава плитките крайбрежни зони и пристанища с каменист, пясъчен и кален субстрат, с или без водна растителност. Вертикалният и дълбочинен диапазон е 1 – 100м, но се задържа предимно в слоя 10 – 50м.
Посещава естуарите и лагуните на крайбрежните реки при размножаване, където се срещат и младите индивиди.



Тя е социален тип и образува ята. Живее около 7 години, като полово съзрява на 2-3 години.
Размножителният период е от м.Август  до  м.Октомври.

Има овално,  странично компресирано тяло, леко изтеглено към опашката.
Главата е сравнително голяма с копиевидна форма.
Муцуната е къса а устата малка. Очите са големи, кръгли и разположени в горната част на черепа.



Има една дълга гръбна перка, състояща се от две части.
Първата е с 12 твърди и 16 меки лъча.
Аналната е по-къса и започва с 3 твърди, и 9-12 меки лъча.
Гръдните перки са сравнително големи, с издължени горни лъчи.
Опашката е голяма, разчленена V образно.

Окраската на тялото е сиво/сребристо, като гърба и страниците са обагрени в златисто.
Всички перки са жълти.
В края на хрилния капак имаме характерната тъмна точка.
Понякога по гърба и страниците имаме няколко тъмно сиви петна.

Храни се с бентоносни организми, безгръбначни и малки ракообразни.

Месото и е ядливо.
Лови се с тралове, тройни, хрилни и мрежи гъргър, даляни, гриб или парагади.
Може да бъде обект и на любителски риболов, с въдица или харпун.

Pomadasys stridens







Местни наименования:
Greece  -  Grylopsaro rigoto ( Γρυλόψαρο ριγωτό )
Italy -  Pesce porcellino
English  -  Striped piggy
French  -  Goret à trois bandes
Spain  -  Ronco de tres bandas
Arabic ( Global )  -  Khushrum





Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Haemulidae
Genus: Pomadasys
Species: P. stridens
Binomial name  :  Pomadasys stridens  -  (Forsskål, 1775)


Ареалът и на обитание е западната и северозападна част на Индийския океан, и Червено море.
През Суецкия канал навлиза в Средиземноморието. Засега се е заселила в източната и югоизточна част на Средиземно море. Малки популации са констатирани в югоизточната част на Егейско море – Гърция и Турция. През 70-те години на XX век са хванати няколко екземпляра в Лигурийско море, но повече  случаи не са докладвани.



Тя е малка рибка с дължина  15-20 см.
Има издължено, леко овално тяло, покрито с люспи.
Главата е средна по големина и леко копиевидна.
Муцуната е сравнително тъпа с малка уста.
На горната и долна челюст имаме множество малки зъбки, като на първия ред са по-големички.
Очите са големи, кръгли и разположени в горната част на черепа.

Има една гръбна перка която се състои от 12 твърди  и 13-14 меки лъча.
Аналната също е една, с 3 твърди и 8-10 меки лъча.
Опашката е сравнително голяма, леко разчленена.

Окраската на тялото е сребрист, леко по-тъмен на гърба.
Има 3-4 надлъжни кафяво/златисти линии на тялото си.
Перките и опашката за жълтеникави.
Добре изразено тъмно петно в горната предна част на тялото, непосредствено зад хрилния капак.

Обитава рифовете и крайбрежни зони с пясъчно, кално или каменисто дъно с дълбочина до 60м.
Срещан е и в устията на реките и крайбрежните езера.

Тя е месояден вид и се храни с : - дребни рибки, ларви, мекотели, ракообразни и бентоносни организми.

Социална риба която образува по-големи или по-малки групи.

Месото и е ядливо.
Използва се като храна или за стръв.

Лови се мрежи,  грибове и даляни.

Scarus ghobban    -    Риба папагал  














Местни наименования :
English – Blue-barred Parrotfish, Bluechin Parrotfish, Blue Trim Parrotfish, Cream Parrotfish, Globe-headed Parrotfish, Green Blotched Parrotfish, Yellow Scale Parrotfish

French – Kakatoi Blanc, Perroquet, Perroquet à Bandes Bleues, Perroquet à Bord Bleu, Perroquet à Ecailles Jaunes,  Perroquet Barbe Bleue, Perroquet Crème, Perroquet Souris, Poisson-perroquet à Bandes Bleues

Spanish – Loro, Loro Barba Azul, Loro Barbazul, Loro de Escamas Amarillas



Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Scaridae
Genus: Scarus
Species: S. ghobban
Binomial name  :  Scarus ghobban  -  Forsskål, 1775


Неин дом са тропичните води на Тихия и Индийски океан, Персийския залив и Червено море. През Суецкия залив навлиза в Средиземноморието и засега се установила в Левантийско море, Египет и южната част на Турция.



Тя е средно голяма риба, обикновено 30 – 45см, но може да достигне и до 80-90 см. МАХ – тегло 3-5 кг.
Има овално тяло, стрaнично компресирано.
Покрито е с големи люспи, дори и по черепа.

Главата е сравнително голяма, с копиевидна форма.
Устата е сравнително малка, като на двете челюсти имаме вертикално разположени плочки/пластини.
Очите са средни по размер, кръгли, като очната ябълка е в златисто, а ирисът тъмен.

Има една гръбна перка като първите 9 са твърди лъчи, а останалите 10 са меки.
Аналната перка е също една, първите 3 са твърди, а останалите 9 меки.
Страничните са сравнително широки с леко изтеглени първи лъчи и 15 на брой.
Опашката е голяма, като задният край е равен или леко вдлъбнат и заострени върхове.



Окраската на тялото е основно жълто, жълто/зеленикав, бежово в по-светли или тъмни нюанси, кафеникаво и вертикално разположени 4-5 непълни сини ленти.
По главата имаме няколко неправилни тънки сини линии.
Опашката и перките са обикновено с цвета на тялото а ръбовете са в синьо.

Обитават крайбрежните лагуни, плитки рифове и съседни пясъчни терени с морска трева.
Вертикалният им дълбочинен диапазон варира от 1 – 90м. Но обикновено се задържат в 20 – 30 метър. Мъжките индивиди предпочитат по-плитките зони с дълбочина 5 – 15 м.
Женските са в по-дълбоките води.

Предимно са единаци, но могат да се срещнат и в малки ята.
Храни се с : - корали и скални водорасли.
Живеят до около 13 год.
Те са хемафродитен тип.
Промяната на пола се осъществява към 6/7 година и дължина около 30 см.

Месото им е бяло и с добри вкусови качества. Има  търговски интерес към улова и.
Лови се с хрилни мрежи или като случаен прилов с тралове.
Любителският риболов се осъществява с харпун.

Sparisoma cretense -   СКАРОС - наречен тупик.








Местни наименования :
Modern Greek  -  Skáros (Skáros )
Turkish  -  papagan baligi ,  iskaroz
English  -  European parrotfish
Spanish  -  viela colorada
Italian  -  pesce pappagallo
German   -  Europäischer Papageifisch
Croatia   -  Papigaca










тип: Chordata Хордови
клас: Actinopterygii Лъчеперки
разред: Perciformes Бодлоперки
семейство: Scaridae
род: Sparisoma
вид: S. cretense
Научно наименование  -- Sparisoma cretense  - Linnaeus, 1758




Принадлежи към рода на  Saltwater parrotfish    риби, предната част на главата прилича на клюн на папагал.  Яде морски водорасли, морски треви и корали. Въпреки че те се считат за тревопасни животни, те не следва непременно, вегетарианска диета. Чрез храносмилане и изхвърлянето на корали, процедури за хранене папагал играят роля в производството на океана пясък.

Тялото е с продълговата форма.
Налице е значителен сексуална хроматична разлика, като мъжки са сиви или кафяви, а  женски  червени с жълто петно ​​на опашката и друго зад главата си.


Гръдните и вертикални перки са с портокалов цвят, но рибите обикновено са в комбинация от цветове.
Дължина обикновено достига до 40 см и трябва да се каже, че името е производно на глагола skairo, което означава- да направя.



Живее в дълбоки и скалисти части на крайбрежието, между пукнатините на скалите и корали.
Исторически данни показват, че за стръв са използвали тиквени листа или зелен боб и пресни плодове,.
Август до октомври се размножава.
Основната храна са водораслите, особено от рода corallina и малки безгръбначни.

Нарежда се в едно от първите места за най-вкусна риба.

За печене на скара е отлична и предпочитана от древни времена

Xyrichtys novacula   – папагал - Перлена Риба    
















Местни наименования :
Greece - Kokkinóglossa (Κοκκινόγλωσσα), Rousétta (Ρουσέττα), Pontikópsaro  (Ποντικόψαρο), Papagálos (Παπαγάλος), Katergáros (Κατεργάρος), Katsoúla ( Κατσούλα ), Leirí (Λειρί), Tsatsára (Τσατσάρα)
Turkey  -  Papağan balığı ,  Ustura baligi
Albania - Peshk krëhër , Peshku perlë
Croatia -  Šarko crveni  
Spain  -  Raor
Lebanon - Jardoûn
Israel -  Lehavit  
Egypt - Faarah  
Italy -  Landrosa , Pecurella , Pesce petene , Pettinu súrici
Malta - Ruzetta
Algeria - Mechta , Rasoir , Epingle
UK -  Cleaver wrasse , Pearly razorfish
France - Donzelle lame , Rason , Pesciu cane  









Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Suborder: Labroidei
Family: Labridae
Genus: Xyrichtys
Species: X. novacula
Binomial name  -  Xyrichtys novacula  - (Linnaeus, 1758)


Тялото и е издължено, странично сплескано включително и главата.
Челото е скосено, тъпо. Устата и е малка но може да се разтваря на 90 градуса, разположена в долната част на черепа. В нея имаме по два кучешки зъба и други по-малки но здрави. Очите са малки и разположени в горната част на главата.
Общата и дължина е средно около 20см., но израстват и до 35-38см.
Има дълга гръбна перка, с 9 твърди лъча и 12 меки. Аналната е с 3 твърди и 12 меки лъча. Опашката е къса но широка и закръглена.
Окраската на тялото зависи от сексуалната хроматична разлика на пола. Мъжките екземпляри са бледо зеленикава разцветка с множество вертикално разположени светло сини линии. Понякога имаме и  кафеникави ленти. Женските са основно розови или червеникав фон, с множество синьо/зеленикави вертикални линии, понякога и по-тъмни ленти.



Обитава водите на субтропичните области на Атлантика, включително и Средиземноморието.
Среща се в крайбрежните рифови зони, близо до корали и пясъчни градинки с водна трева. Вертикалния дълбочинен диапазон е обикновено 2 – 15м, но са локализирани през зимата и до 50-90м. Придържат се в придънния слой.

Хранят се обикновено с черупчести мекотели, бентоносни организми, бодлокожи, ракообразни и скариди.




Живеят до около 8 години.
Те са хемафродитен тип. Хвърлят хайвера си през пролетта.
Обикновено се срещат по двойки, но образуват и малки групички.

Тя е ядлива риба с бяло месо, но с много кости.
Лови се предимно с въдица и по-рядко с дънни мрежи и парагади.
Засега популацията и не е застрашена.

Fistularia commersonii – океанска морска игла










Местни наименования :
Turkey - Külah baligi
Libya - Gaeta
Oman - Bokia raktaa
Spain - Corneta pintada
Global English - Bluespotted cornetfish
France - Poisson-flûte lisse , Cornette à taches bleues
Egypt -  Bokia raktaa




Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Syngnathiformes
Family: Fistulariidae
Genus: Fistularia
Species: F. commersonii
Binomial name   : Fistularia commersonii  -  Rüppell, 1838



Друг вид инвазивна риба в акваторията на Средиземноморието.
Той е широко разпространен в тропичните и субтропични води на Индо-Тихия океан, включително Червено море. През 2000 г. присъствието му се отчита вече и в Средиземно море, тъй като продължава да се разсейва и вече е утвърдено в някои области. Този вид се счита за част от лесцепската миграция.



На дължина достига до 150 см, обикновено 70-100 см.
Тялото и е изключително издължено, вретеновидно.
Главата е средна по размер (леко удължена), но има силно изтеглена муцуна. Устата има възможността да се разтегля при улавяне на жертвата. Очите са кръгли, големи и разположени непосредствено зад устата. Кожата и е груба.


Има една малка, триъгълна гръбна перка с 15-17 меки лъча, разположена в задната част на тялото. Под нея се намира и аналната с 14-16 меки лъча. Опашката е малка, силно разчленена V образно. От стволът в средата и започва дълга, тънка прозрачна нишка ( сетивен орган - сензорни пори ). Гръдните перки са малки, къси и ветрилоподобни.



Окраската му е зеленикаво/ сива с две надлъжни сини линии и редки синкави петна. Рядко в нюанси на бежовото.Перките са синкаво прозрачни. Коремът е бял.

Обитават рифовете и техните песъкливи зони обрасли с водна растителност. Свободно плуваща риба. Вертикалният дълбочинен диапазон е от   0 – 150м. Понася добре  t* на водата  14 – 28*С.
Те са хищници и се хранят с малки риби, ракообразни, калмари, скариди, личинки.

Рибите са от незначителна важност в търговската мрежа, като най-вече се продават като рибно брашно, но също пресни, пушени, осолени, сушени и консервирани.
Хващани са предимно с тралове или мрежи.