СРЕДИЗЕМНОМОРСКИ РИБИ!

                             Латинските наименования
                          на  рибите по реда в Албума




Страница 6






Trisopterus luscus

Lepidion lepidion

Merlangius merlangus - Меджит

Micromesistius poutassou - Син Меджид

Sillago sihama - Индийски меджид

Lophius budegassa - Чернокоремен морски Дявол


Lophius piscatorius - Обикновен морски Дявол

Chelon labrosus -Скална платерина

Liza aurata - Платерина

Liza Ramada - Кефал

Liza saliens – Илария

Oedalechilus labeo - Средиземноморска Платерина

Mugil cephalus - Морски Кефал

Liza carinata – Илария



Семейство/Family: -Istiophoridae / Марлини

Kajikia albida - Атлантически бял марлин

Tetrapturus belone - Средиземноморски марлин

Tetrapturus georgii - марлин

Istiophorus albicans - марлин

Makaira nigricans - марлин

Xiphias Gladius - риба МЕЧ (ксифиас)

Coryphaena hippurus - ДОРАДО,КОРИФЕНА,МАХИ-МАХИ

Coryphaena Equiselis - Малко Дорадо

По какво се различават Coryphaena Equiselis и Coryphaena Нippurus.

Sphyraena pinguis - баракуда


=========================






Trisopterus luscus









Местни наименования :
Greece  -  Bakaliaráki ( Μπακαλιαράκι )
English - whiting pout , pouting, pout
French  - tacaud commun
Italian  - merluzzetto bruno
Polish  - bielmik
Portuguese  - faneca
Welsh   -    codyn llwyd
Norwegian   -  skjeggtorsk








Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Gadiformes
Family: Gadidae
Genus: Trisopterus
Species: T. luscus
Binomial name  - Trisopterus luscus  - (Linnaeus, 1758)





Малка риба с дължина на тялото обикновено 25-30см, но може да достигне и 45см. Тегло около 1 кг.

Тялото и е овално,широко, леко издължено към опашката и странично сплескано.
Главата е средна по размер, завършваща със сравнително голяма уста. Особеното при нея е,че на долната челюст има израстък, подобен  на брадичка. Очите са големи. В основата на гръдната перка има черно петно.

Има три гръбни перки, близко разположени една до друга, всичките меки.
Първата е най-висока, с триъгълна форма и 11-13 лъча.
Втората е най-дълга с 20-24 лъча.
Третата с 18-20 лъча.
Аналните перки са две. Първата е най-дълга 30-34 лъча. Втората е с 19-22 лъча.
Опашката е сравнително голяма, широка, с равен заден край.

Окраската на тялото зависи от възрастта.
При младите екземпляри е сребристо/бежовo с 4 вертикални широки тъмни ленти, включая и главата.  При големите екземпляри тези шарки избледняват и накрая изчезват. Тогава тялото е с кафеникаво/меден цвят, по-наситен на гърба и изсветляващ на корема.




Тя е студенолюбива риба и предпочитаната температура е около 11*С.
Обитава предимно североизточната част на Атлантика, но се среща и в цетралната и западното Средиземноморие.

Хабитатът и са районите на шелфа, с дълбочина 30-300м. Младите се подвизават предимно в по-плитки води 30 – 50м, а по-възрастните 100 – 300м.
Предпочитаните местообитания са, както скалистите така и пясъчните или кални дъна.

Живее околo 4 години.
Тя е бентоносен вид и се храни с безгръбначни, червеи, ракообразни, мекотели, понякога и малки рибки.

Месото и е ядливо и затова са обект на търговски улов с траулери, дънни мрежи.
За любителският риболов също представляват интерес при риболов с въдица.

Споменава се, че понеже обитава по-големи дълбочини при изкарването и на повърхността плавателният мехур се пука и те умират.

Lepidion lepidion









Месни наименования :
English – Mediterranean Codling
French – Mostelle à Plumet
Italy   -  Fuchista , Musdea di fondo , Mustinedda
Croatia  -  Mediteranska tabinjka
Spain  -  Barraca








Class  -  Actinopterygii  – ray-finned fishes, spiny rayed fishes, poisson épineux, poissons à nageoires rayonnées
Subclass   -  Neopterygii  – neopterygians
Infraclass -  Teleostei
Superorder   -   Paracanthopterygii
Order   -  Gadiformes  – grenadiers, merlus, morues, gadiforms, cods, hakes
Family   -   Moridae  -  Moreau, 1881 – codlings, deepsea codfishes, moras y carboneros, moras, morid cods, carboneros, moros, moras
Genus   -  Lepidion  - Swainson, 1838
Species   -   Lepidion lepidion (Risso, 1810) – Mediterranean codling



Малка придънна рибка с дължина на тялото до 40см, обикновено 25-30 см.  
Тялото и е овално, издължено в задната част към опашката. Главата копиевидна с тъпа муцуна. Устата сравнително голяма. На рилната кост имаме малък брой зъби. Очите са големи, изпъкнали в горната част на черепа.

Има две гръбни перки. Първата е къса с 5-6 лъча, като първите 2-3 са доста дълги, нишковидни. Втората е с 50-60 твърди лъча. Аналната е също дълга дълга с 40-50 меки лъча и променлива височина. Опашката е малка.
Окраската на тялото е светло розаво/сиво.  Цветът на перките е сиво/синкав, като на гръбната перка в горния край имаме тъмен кант.

Обитава предимно водите на северозападната част на Средиземно море. Ендемичен вид за този район.
Тя е предимно студенолюбива в диапазона 3 – 11*С и се среща на дълбочини  от 100 – 2000м.
Среща се предимно в дълбочинния шелф и континенталните склонове. Прави сезонни миграции до 200км.
Храни се с дънни организми, ракообразни, скариди и червеи.

Месото и е ядливо, но като цяло не се използва.
Уловът и е винаги като съпътстващ при риболов с дълбочинни тралове.

  Merlangius merlangus     - Меджит








Местни наименования :
Modern Greek – Taouki ( Ταούκι )
Turkish – mezgit
ROMANIA - Bacaliar
Italian – merlano
Spanish – merlán
English – whiting
French  - merlan






Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Gadiformes
Family: Gadidae
Genus: Merlangius  - Garsault, 1764
Species: M. merlangus
Binomial name - Merlangius merlangus  - (Linnaeus, 1758)

Малка рибка с дължина  15 -70см, в Средиземноморието обикновено 30-40 см.
Максимално тегло до 3 кг., обикновено 50 -200гр.
Тялото е удължено овално, странично компресирано.
Главата е средна по размер, остро копиевидна, завършваща с голяма уста.

Има три гръбни перки с меки лъчи и триъгълна форма.
Първата  е с 12-15 бр, втората с 18-25 бр. и третата с 19-22 броя.
Аналните перки са две, като първата е с 30-35 бр. а втората  с 19-22 броя.
Опашката е средна по големина с равен заден край.

Оцветяването на тялото е бежаво/кафяво с нюанси на зелено или синьо.  
Коремът е сребрист или бял.
Всички перки са прозрачно сиви, като само по краищата си имат тънък кант в бяло.

Ареалът и на разпространение са водите на Североизточен Атлантик, Средиземноморието (предимно северните части ) и Черно море.
Предпочита близките крайбрежни зони на шелфа, с кално или песъкливо дъно.
Среща се както на дъното така и близко до повърхността. Вертикалният дълбочинен диапазон е 2 – 200м.,
но по-често се среща в границите 5 – 50м. Предпочитана температура на водата 10 -15*С.

Живеят около 10 години. Полово зрели са на 3-4 години.
Хвърлянето на хайвера е от м.Януари до м. Май.
Хранят се със скариди, раци, мекотели, дребни риби, полихети и главоноги.

Месото и е с добри вкусови качества.
Обект са на търговски и любителски риболов.
Ловят се обикновено с тралове, мрежи гъргър, даляни, грибове и по-рядко с парагади.
Любителският риболов е основно с въдица и чепаре.

Micromesistius poutassou    - Син Меджид  









Местни наименования :
Modern Greek  - Prosfygáki ( Προσφυγάκι )
Turkish  - mavi mezgit baligi ,  derinsu mezgiti
English - Blue whiting, poutassou
French  - Merlan bleu,  poutassou
Spanish  - Bacaladilla.
Russian - Путассу северная
Italian  - potassolo , melu






Phylum Chordata
Subphylum Vertebrata
Superclass Gnathostomata
Class Osteichthyes
Order Gadiformes
Family Gadidae
Genus Micromesistius
Species Micromesistius poutassou

Сравнително малка риба с дължина до 50см., обикновено 15-30см. и тегло до 500гр. обикновено 80 – 150гр.
Тялото е издължено овално, странично сплескано. Главата е остро копиевидна, завършваща с голяма уста. На двете челюсти имаме малки, остри зъбки. Очите са сравнително големи, кръгли, леко изпъкнали.

Има три гръбни и две анални перки с меки лъчи.
Първата гръбна е с 12-14 бр. , втората е с 12-14 бр. и третата с 23-25 броя.Първата анална е с 33-39 бр. и втората с 24-27 броя. Опашката е разчленена, V-образна, средна по големина.

Окраската е сиво/синя, по-наситена към гърба и изсветляваща към корема в сребристо/бяло.

Ареалът на разпространение е северозападната, северната и североизточна част на Атлантика, а в Средиземноморието предимно в западната част.
Дълбочинен диапазон 30 - 3000 м,обикновено 100 - 300 м. Предпочитана температура на водата 14 ° C.

Обитава водите на ръба на склона на континенталния шелф. Тя е мигриращ тип, като освен това прави и вертикална миграция. През деня се спуска към дъното а вечер се издига в повърхностния слой.

Живее около 10 години, като полово узрява на 3-4 г.
Храни се със зоопланктон, амфиподи, безгръбначни организми, малки ракообразни и по-рядко с малки рибки.

Месото с добри вкусови качества.
Обект са на търговски интерес, като се ловят с тралове.

  Sillago sihama   - Индийски меджид





Местни наименования :
Greece  - Σίλαγγος  ( Silagos )
UK - Smelt , Common asohos
India - Whiting , Sand whiting
Arabic - Hasum , Hasoom
Malaysia  Indian whiting




Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Suborder: Percoidei
Superfamily: Percoidea
Family: Sillaginidae
Genus: Sillago
Species: S. sihama
Binomial name  :   Sillago sihama   -  Forsskål, 1775



Широко разпространена в Индо-Тихия океан от Червено море до Южна Африка, Япония и Австралия.През Суецкия канал мигрира в Средиземноморието. Първо е открит в Ливан (Mouneime, 1977) и  Израел (Ben-Tuvia, 1978). След това се разпространил до Турция и южната част на Егейско море.






Тя е малка морска риба  с максимална дължина  до 30 см., обикновено 15-18см.
Тялото и е издължено, вретеновидно,странично компресирано.
Главата е издължена, копиевидна и завършва с малка уста и плътни устни.
В устата има малки зъбки. Очите са средни по размер, кръгли.
Тялото и е покрито с малки люспи.

Има две гръбни перки. Първата е с издължено начало и 10-11 бр  сравнително меки твърди лъча. Втората е 1 твърд и 20-23 меки лъча.
Аналната перка е една и има 2 твърди лъча и 21-24 меки лъча.
Опашката е средна по размер, с трапецовидна форма.


Окраската и комбинация от светло бежаво, синкаво, сребристо.
Цветът на перките е матов.

Важно е да знаем, че има плаващ мехур, за разлика от многото други видове морски риби.

Обитава крайбрежните зони, предимно с пясъчно дъно. Понякога  навлиза в делтите на реки. Установено е, че при опасност се заравят пясъка. Вертикалният дълбочинен диапазон е от 1 – 60м.  Предпочита топли води в температурния диапазон 20 – 27*С.  Стадна риба.
Храни се с полихетни червеи, малки скариди , други ракообразни, амфиподи, хайвер, ларви и по-рядко с водна растителност.

Живеят до около 7 години. Полово съзряват при дължина на тялото  12-14 см .

Месото и е с добри вкусови качества..
Лови се целенасочено с тралове, мрежи.
При любителски риболов да се използва по-малка кукичка и червей или скарида (обелена)  за ем.

  Lophius budegassa      -    Чернокоремен морски Дявол  











Местни наименования :
Modern Greek  -  Mávri peskantrítsa ( Μαύρη πεσκαντρίτσα  )
Turkish  - fener baligi
Russian  - чернобрюхий удильщик
Italian  - budego
English  - black-bellied angler
Spanish  - rape negro
German   - schwarzer Seeteufel







Phylum :  Chordata
Subphylum :  Vertebrata
Superclass :  Gnathostomata
Class :  Osteichthyes
Order :  Lophiiformes
Suborder :  Lophioidei
Family :  Lophiidae
Genus :  Lophius
Species :  Lophius budegassa




Плоска дънна риба с дължина до 1м, обикновено 40-50см.
Тялото е силно компресирани отгоре, опашното краче закръглено, издължено.
Опашката е широка, странично компресирана.
Главата е голяма, завършваща с голяма уста.
На двете челюсти имаме множество тънки, остри зъби, някои по-дълги, някои по-къси.
Очите са малки, разположени отгоре на плоската глава, изпъкнали над контура на главата.

Има няколко издължени единични гръбни лъча, твърди. Първият завършва с малко байраче, вероятно служещ за примамка на потенциални жертви. Истинската гръбна перка е разположена в началото на опашното краче и има 8-9 лъча.  Аналната е също с толкова лъчи. Коремните перки с средни по големи, сравнително широки.

Окраската на горната част на  тялото кафеникава с по-тъмни петна. Коремът е тъмен, черно/сиво.  В зависимост от постилащата повърхност в някои райони основната окраска е сиво/зеленикава, с множество разхвърляни тъмни или светли точици и петна.




Ареалът и на разпространение е Източен Централен и Североизточен Атлантик, включително Средиземноморието и Черно море.  Обитава меки дъна, постлани с пясък или кал. Вертикалният дълбочинен диапазон е от 50 – 700м, обикновено 70 – 150м.

Живее около 20 -24 години, като полово зрели са на около 7-10г.
Хищен вид, хранещ се с придънни пелагични риби, скариди, мекотели и ракообразни.

Месото и е с високи вкусови качества и се цени много в Европа. Търговският интерес е голям
и се лови с дънни тралове и тройни мрежи.
Любителският риболов е повече случаен с дънен монтаж със стръв или джиг.

 Lophius piscatorius      -  Обикновен морски Дявол    







Местни наименования :
Greek   -     Vatrachópsaro
English : Anglerfish ,  Angler fish ,  Monk .
Turkish : Fener ,  Fener baligi .
Italian : Martino ,  Rana pescatrice ,  Rospo .
Maltese : Petrica .
Spanish : Rape blanco .
German : Seeteufel .
Portuguese : Diabo-marinho ,  Tamboril .









Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Lophiiformes
Family: Lophiidae
Genus: Lophius
Species: L. piscatorius
Binomial name  -  Lophius piscatorius  -  Linnaeus, 1758




Сравнително голяма дънна риба.
На дължина достига до 2м, обикновено 40 – 70см. и МАХ – тегло 30-40 кг, обикновено 500гр – 5кг.
Тялото е кръгло, силно вертикално компресирано. Опашното краче е закръглено,издължено. Опашката е странично компресирана.
Главата и устата са големи. На двете челюсти имаме множество остри, кръгли зъби.  Очите са сравнително малки, изпъкнали над профила на главата, близко едно до друго.



На гърба имаме 3-4 самостоятелни, силно издължени твърди лъча.  На първия в горния край се намира малка месеста част, подобна на байраче.  
В задната част на тялото се намира втората гръбна перка с 8-9 лъча. Аналната перка е със същия брой.
Коремните перки са големи, закръглени, подобни на ветрило. Тазовите са сравнително къси, широки,  здрави, които се използват понякога за ходене по грунда. Опашката е сравнително голяма, със заоблени краища и странично компресирана.

Тялото е покрито с кожа.  По протежението встрани на тялото и долната челюст имаме множество малки израстъци, подобни на късчета водорасли. Това е вид примамки за потенциалната плячка.
Окраската на тялото е в зависимост от цвета на постилащата повърхност. Тя варира от бежово/кафяво, с разхвърляни по-тъмни петна или къси начупени линии, до сиво в различни нюанси, изпъстрено с множество по-тъмни или бели петна и точици.  Коремът е бял или кремав.





Ареалът и  са водите на Атлантика, Средиземноморието и Черно море. Обитава предимно пясъчни или кални дъна, в крайбрежния шелф. Дълбочинният диапазон е 10 -  1000м, предимно 20 -100м.
Хищен вид  хранещ се предимно с риба, ракообразни, мекотели, главоноги.  Имат навика да се заравят в пясъка  и отгоре да са само очите и горните нишковидни лъчи.

Месото и е с високи вкусови качества.
Търговският интерес е голям и затова се лови с тралове, дънни мрежи, парагади.

Chelon labrosus     -   Скална платерина    

Известна още като скаларка, ешек (магаре/муле).









Местни наименования :
Modern Greek  -  Cheilonari ( Χειλονάρι )
Romanian  -  chefal
Turkish   - sivriburun Kefal, kalın dudakli kefal
English  - thick-lipped mulle, thicklip grey mullet
Italian   - cefalo chelone,  cefalo bosega
Spanish   -  lisa
Portuguese  -  tainha









Class: Actinopterygii
Order: Mugiliformes
Family: Mugilidae
Genus: Chelon
Species: C. labrosus
Binomial name  -  Chelon labrosus  (A. Risso, 1827)



Има закръглено торпедовидно тяло, леко странично сплескано, сравнително набито.
На дължина достига 35 - 50см., но в Атлантика  и до 65-75см.
Теглото и е обикновено 700гр. - 3 кг., но са улавяни и екземпляри до 5-6 кг.

Цялото тяло е покрито с люспи, които достигат и до ноздрите. Главата е леко сплескана отгоре и завършва с тъпа муцуна. Това което я отличава от другите кефалови риби е, че горната устна е удебелена и по нея са разположени от 2-4 реда папили. Предполага се, че имат вкусови рецептори.



Очите са средно големи, като разтоянието м/у тях е равно на ширината на устата.
По принцип няма =жълто петно= на хрилните капаци като обикновената платерина (Liza aurata)   , но са констатирани случаи (средиземноморието) с леки зачатъци на петно.
Гърбът е оцветен в по-тъмно от пясъчната платерина и е синкаво/сив, с леки нюанси на зеленикаво. Има две гръбните перки, като първата е с 4 твърди бодливи лъча, а втората е  8 меки лъча.  Опашната перка е добре развита, V и има 17 лъча.

Странично започва да изсветлява и имаме 5-6 издължени линии по дължината на тялото с по-тъмен цвят.Коремът е сребрист.



Обитава крайбрежните води със скално/каменисто дъно и обрасло с водорасли. В процепите тя се крие от хищници или почива. Но също се среща и в пристанища с тинесто дъно. Може да се срещне и в лиманите на реките, вливащи се в моретата и океаните. Понася соленост на водата около 14 - 35 %0
Храни се с водорасли, малки бентоносни безгръбначни организми,
Но в определени ситуации е наблюдавана и в повърхностния слой, където се храни с планктон.

В Черно и Егейско море се размножава през лятото. А в Атлантика есента.
Мъжките са полово зрели на 2-3 година, а женските 3-4 година.
Изхвърлят хайвера в открити води и той е пелангичен.

Мигрираща риба, въпреки че понася температури от 4-5*С   до 30-33*С.

Живее около 10-14 год.

Обект са на любителски риболов с въдица или харпун.

===================================================

Само да допълня нещо важно.

Не трябва да бъркаме - скаларката ,  


с друг вид от семейството (Mugilidae) , а именно - вида Oedalechilus labeo (Boxlip mullet).
Той е много по-малък по размер - до 30см.   



Вгледайте се по-внимателно в горната устна.
При скаларката имаме специфичните ( папили), докато при втората(  Boxlip mullet ) - горната устна е тъпа/смачкана, без папили.

И тя като скаларката (Chelon labrosus) обитава по-чисти води и скално/каменисто дъно.
Среща се в Средиземноморието, но засега не е забелязвана  в Черно море.

Liza aurata    - Платерина    










Местни наименования :
Modern Greek  -  Myxinari  ( Μυξινάρι )
Turkish  -  sarikulak , altınbaş kefal
Russian  -  Кефаль сингиль
Italian   - cefalo dorato
German  -  Goldmeeräsche
English   -  golden grey mullet
Spanish  -  lisa dorada ,  galupe







Order: Mugiliformes
Family: Mugilidae
Genus: Liza
Species: L. aurata
Binomial name  -  Liza aurata  (Risso, 1810)

Най-разпространеният вид, от семейството на кефаловите риби в Черно море.

Тялото и е вретеновидно, странично сплескано в задната част. Покрито с люспи.
Гърбът е оцветен в сиво/синкав цвят, а страниците и коремът са сребристи.
На страниците имаме тъмно сиви с кафеникав нюанс хоризонтални линии, до основата на опашката.Главата е копиевидна (погледната отстрани), леко сплеската отгоре. Покрита е с люспи до ноздрите.
Завършва с тъпа моцуна, на която се намира малка уста с тънки устни. Има малки (кожни) зъби на горната челюст и встрани на долната.

На хрилните си капаци имат специфично златисто петно, което я различава от останалите кефалови риби.



Има изключения за  =златното петно=, което е наблюдавано при иларията и скалната платерина. Но това са редки случаи.

Очите са разположени близко до моцуната, елементарни мастни клепачи.
Перките на гърба са типичните за кефаловите.



Първите се намират в средата на тялото и са 4 на брой (твърди), вторите са 7-8 бр. и са меки. Опашната перка е сравнително голяма, мощна, V  образна.  Гръдните перки са източени и дълги. Ако се обърнат, достигат до очите.

Ареалът и на разпространение е :



Обитава предимно крайбрежните зони, дълбочина 1-15м.
Издържа соленост на водата от 5 - 50%о
Но въпреки това не понася много сладката вода и рядко може да се срещне в устията на реките.  
Предпочитани са местата с кални, каменисти и пясъчни дъна, богати с водна растителност и водорасли.
Там намира храната си - бентоносни организми, водорасли, малки  безгръбначни и планктон.



На дължина достига 50-55см. но обикновенно е около 30см.
Тегло - достига 500гр. - 800гр. (средно 250 -350 гр.)

Размножителният период е м.Август - Ноември, навътре в открити води. Мъжките съзряват на 2-3 година, а женските  3 - 4 година. Плодовитостта е 100 000 бр. хайверени зърна  -  до 2 000 000 бр. След излюпването малките се отправят в плитките води
( с по-слаба соленост) за охранване. Живее  10-15 год.

Топлолюбива е и затова през студеното полугодие се събира на големи пасажи, и мигрира в южните части на Черно море и Мраморно море. Оптималната температура за нея е 22* - 25*С, при 6-8*С спира да се храни, а при 1*С и по-малко умира

Liza Ramada -    Кефал    

Известна още като :
- тънкоуст кефал, послушен/тих кефал







Местни наименования :
Modern Greek  -  Mavráki ( Μαυράκι )
Turkish  - ceyran Kefal
Russian   -  Кефаль головач
Slovenian  -  tankousti cipelj
English  -  thin-lipped grey mullet
Italian  -  cefalo calamita
Spanish  -  morragute, mújol, lisa aguda, capitón
Portuguese  -  taínha, bicudo,  alvor







Order: Perciformes
Family: Mugilidae
Genus: Liza
Species: L. ramada
Binomial name  -  Liza ramada  (Risso, 1827)


Притежава аеродинамично, набито тяло.
В предната част е почти елепсовидно, а от средата към опашката - странично сплескано.
Главата е къса, сплескана в горната си част и копиевидна погледната отстрани.
Муцуната е тъпа със сравнително голяма устата, но с тънки устни и малки зъби (предимно на горната челюст).




Очите са кръгли, мастният клепач е като тънък пръстен около окото (почти няма). Разположени са близо до моцуната.
Много рядко на хрилните капаци имаме зачатъци на златисто петно. Но по принцип липсва.

Гърбът е в тъмно сиво/пепеляв цвят със син отенък. Към страниците изсветлява и коремът е сребрито бял.
На страниците има няколко по-тъмни  сиви линии, понякога в кафеникав нюанс.
Гръбните перки са типичните за кефаловите риби. Две раздалечени.
Гръдните са малко по-къси и заоблени. В основата им има тъмно петно.



Опашната перка е стабилна/мощна. Със заострени краища и средно V образна.

Ареал на обитание : - цялото Средиземноморие и по протежение на северозападния бряг на Черно море. Среща се и в източната част на Атлантическия океан , от Южна Норвегия да Натал (Южна Африка). В Черно море е все по-рядко срещана. По-многобройна е в средиземноморския басейн.





Поради добрата си поносимост към ниска соленост на водата, обича бракичните води и често се среща в устията и самите реки.
Предпочитан воден слой 2-10м. дълбочина, - MAX - 20м.

Храни се с детрит, бентоносни организми, водорасли, планктон.
Растежът и е бавен. Достига до 50-60см., най-често около 35см. и тегло до 2.5 - 3кг. обикновенно 300 - 600гр. Живее до около 10години.

Размножава се според географската ширина и местоположение на водния басеин.
В Черно море - м.Юни - м.Август, при температура на водата  16 - 22*С. Събират се на големи ята в по-открити води. Мъжките са по-малки по размер, защото съзряват на
1-2 години, а женските на 3-4 год.
Хайверът е пелагичен и след излюпването малките се прибират в бракичните зони.

Liza saliens     - Илария    








Местни наименования :
Modern Greek  -  gastros ( Γάστρος )
Turkish  -  ilarya baligi
Russian   -  остронос,  Кефаль остронос
Slovenian  -   dolgin
Italian  -  cefalo musino ,  verzelata
English  -  leaping mullet
Spanish  -  lisa fusany ,  galúa





Order: Perciformes
Family: Mugilidae
Genus: Liza
Species: L. saliens
Binomial name   -  Liza saliens (Risso, 1810)

Най-малкият представител, от семейството на кефаловите (Mugilidae) риби.


Има издължено, вретеновидно тяло. Предната част е леко кръгла, а задната е странично сплескана.
Като цяло тялото му е оцветено в сиво/синкаво/сребристо. При някои е сиво/ кафеникаво/сребристо в по-тъмен нюанс  ( в зависимост от географското разположение на района, на местообитание).

Гърбът му е в сиво/синкав цвят, по страниците изсветлява (няколко  по-тъмни линии по дължината на тялото). а коремът е сребристо/бял.
Главата е заострена и леко сплескана отгоре. Моцуната и устата са сравнително малки.
Предимно на горната челюст има малки (кожни) зъби. На хрилните си капаци като правило нямат златисто оцветяване/петно. Но все пак, в някои райони се забелязва слабо,  наличието на такова петно.


Очите са изтеглени напред, близо до устата, кръгли, заобиколени от мастна мембрана.
На гърбът си има двойка перки, типични за кефаловите риби.
Първите,...  четири на брой са твърди, а вторите 6-7 бр. - меки.
Гръдните са средни по големина. В основата им няма тъмно петно.
Опашната перка е добре развита,  V - образна, с остри краища.


Достигат до 40см., обикновенно 25-30см. и тегло до 500гр., обикновенно 200-250гр.
Живеят до около 7-8 год.
Тя е стадна риба от пелагичен тип и обитава :



Предпочита плитките ( 1- 8 м)  крайбрежни зони. Има добра поносимост към солеността на водата, но по-рядко се среща в устията и самите реки. Пясъчните банки смесени с каменисто дъно обрасло с водна растителност и водорасли. Идеални са както за големите индивиди, така и за подрастващите.  Но това не означава, че не посещава и тинести дъна.
Там тя намира храната си : - детрит, малки бентоносни организми, перитофон и планктон.


Месеците за размножаване варира и е  в зависимост от географската ширина.
По нашето черноморие е м.Юли - м.Септември, в по-открити води.
Женските изхвърлят 100 000 - 2 000 000 бр. хайверени зърна.  Най-добрата температура на водата, за излюпването на хайвера е 20* - 23*С.  Полово зрели са : - мъжките на 2/3 години , а женските 3/4 год. Мъжките индивиди са по-малки от женските.

При температура на водата 9-7*С. престава да се храни, а при  t  2*С и по-малка умира.

 Oedalechilus labeo   - Средиземноморска Платерина








Местни наименования :
Modern Greek  -   Grentzos ( Γρέντζος )
Turkish   -  dudakli kefal
English  -  boxlip mullet
Italian  -  cefalo schiumarolo,  cefalo labbrone
Spanish  -  caluga





Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Mugiliformes
Family: Mugilidae
Genus: Oedalechilus
Species: O. labeo
Binomial name  -  Oedalechilus labeo  - G. Cuvier, 1829



Малка риба с торпедовидна форма и дължина 20-28см.
Главата е средна по големина, съразмерна на тялото.
Муцуната е тъпа, като в основата е твърда роговица облечена в месеста горна устна.
Чрез нея остъргват водораслите от камъните за храна.  
Долната е тънка, остра с типичния израстък по средата.




Очите са средни по размер, кръгли, леко изпъкнали над контура на главата.
Има две гръбни перки. Първата е с триъгълна форма и 4 твърди лъча. Втората е по-дълга трапецовидна, с 7-9 меки лъча.
Аналната перка е също трапецовидна с 11 меки лъча, като първите два са твърди.
Гръдните и тазови перки са малки, широки със заоблени краища. Опашката е голяма, разчленена V образно със заострени върхове.

Оцветяването на гърба е наситено сиво/зеленикаво, а страниците и корема са сребристи.
По средата на торса, по цялата му дължина имаме 4-5 златисто/кафеникави линии.
Външният ръб на опашката е в синкаво/син кант.




Ареалът и е Средиземноморието и Централната Източна част на Атлантика. Обитава крайбрежните райони на шелфа с каменисто, пясъчно или кално дъно. Тя е топлолюбива риба и мигрира сезонно в по-топли води.
Вертикалният дълбочинен диапазон е 0 -25м, но предимно 0 – 10м. Посещават се и устията на реки, но не навлизат в тях.

Храни се с бентоносни организми, безгръбначни, водорасли.
Живеят около 10 год.

Месото и е ядливо, но поради малките си размери търговското търсене не е голямо.
Лови се с даляни, грибове, повърхностни мрежи.
Любителският и риболов не е голям. Лови се предимно на дънен монтаж и с бомбарда.

Mugil cephalus   -   Морски Кефал 






Местни наименования :
Modern Greek  -  Kéfalos   ( Κέφαλος )
Turkish  -  has kefal
Russian  -  Кефаль лобан
Romanian  -  chefal
Italian  -  cefalo
Spanish   -  pardete,  lisa rayada
English   -   striped mullet,  flathead mullet, grey mullet
Slovenian  -  glavati cipelj






Order: Mugiliformes
Family: Mugilidae
Genus: Mugil
Species: M. cephalus
Binomial name  -  Mugil cephalus  Linnaeus, 1758

Най-големият представител от местните кефалови риби.
Тялото е набито, торпедовидно, леко сплескано към опашката.
Цялото е покрито с големи люспи, включително и главата. Гърбът е синкаво/сив, с нюанси на зеленикаво, страните започват да изсветляват в сребристо и коремът е бял. По дължината на страниците към опашката имаме 6-7 хоризонтални линии, по-тъмно оцветени.


Гръбните перки са на две части, като първата има 4 твърди лъча, а втората има 6-8 меки лъча. Опашната перка е добре развита, мощна,   V - образна и по-тъмно оцветена. Гръдните перки са високо разположени, сравнително къси ( ако се огънат напред не достигат очите). В основата си имат тъмно петно.

Главата е широка, сплескана отгоре-надолу. Моцуната е тъпа, устата сравнително малка, с малки, тънки устни. Има малки зъби предимно в горната и долната-странична част на устата. Очите са големи, с добре развити клепачи покриващи цялото око.

Достига до 60-70 см. дължина, но се срещат и екземпляри до 100см..
Тегло обикновено 800гр. - 2/3 кг., но са улавяни и екземпляри 4-7-12кг.
Живее около 7 - 10год.

Обитава широк ареал в тропичните, субтропичните и умерените ширини на океаните и морета.



Поради голямата поносимост към различна соленост на водата  0 - 60%, населява както океаните, така и устията и самите сладководни реки и езера.
Любими  места  за обитание са, както смесените канисто/пясъчни дъна, така и глинесо/калните, на крайбрежието.
Там той търси храната си : - детрит, бентоносни безгръбначни организми, водорасли и планктон.

Съзрява полово на 2-3 годишна възраст. Размножава се в открити води през месеците Юни - Септември. Хайверът е пелагичен и след излюпването леко порасналите малки се заселват, в плитките води на крайбрежието.

Понеже са топлолюбиви риби са сезонно мигриращи.

Liza carinata    










Местни наименования :
Greece  - Kefalos Anatolis ( Κέφαλος Aνατολής )
Turkey  -  Bildircin kefal
Libya  -  Buri
Lebanon  - Boûry Msaffah'
Egypt   -  Seheli
UK  -  Keeled mullet
Spain  -  Lisa de carena, Lisa errente



Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Mugiliformes
Family: Mugilidae
Genus: Liza
Species: L. carinata
Binomial name   -  Liza carinata  - (Valenciennes, 1836)





Основно е разпространена в субтропичните и умерени ширини на Западен Пацифик , северозападната част на Индийския океан и Червено море.
Видът е ендемичен за северозападната част на Индийския океан, включително Червено море.
През Суецкия канал навлиза в Средиземноморието и засега се е разпространила само в източната и югоизточна част (южна Турция, Леванта и Либия). Частично се появявала и в южните части на Егейско море.

Тя е сравнително малка риба с  дължина 15 – 20 см, отделни екземпляри достигат и 30 см.



Тялото и е изтеглено, цилидрично, леко странично сплескано в задната част. Покрито е слюспи. Главата е сравнително голяма. Муцуната и е тъпа, устата е малка с тънка горна устна. Очите са големи, кръгли с добре развит маточен клепач, покриващ по-голямата част от зеницата. Често има златисто петно в областта зад окото.

Има две гръдни перки. Първата е с изтеглена предна част и има 5 бр. твърди лъчи. Втората е на разстояние от нея и има 8-9 меки лъча. Аналната перка е една, като първите 3 бр. са твърди, а останалите 9 бр. са меки. Гръдните перки са средни по големина, изтеглени. Опашката е голяма, раздвоена V образно.

Окраската на гърба е тъмно сиво/синкав, постепенно изсветлява към страниците. Коремът и страните са сребристи.

Обитават крайбрежните води, включително лагуни, естуари и прилежащите езера. Срещат се както на песъкливо така и на тинесто дъно.
Храни се с бентоносни организми и водорасли, планктон,малки личинки и мекотели.

Имат сравнително кратък живот 3-4 години. Полово съзряват на втората година при размер 11-13 см дължина.

Месото е с добри вкусови качества и затова са обект на търговски улов.
Ловят се с даляни, мрежи и капани.
Любителският риболов се осъществява от брега с въдица.

Семейство/Family:  - Istiophoridae / Марлини   включва 11 вида.





1.  Род/Genus  - Istiompax indica   - Black marlin - Indo-Pacific
2.  Род/Genus  - Istiophorus albicans  - Atlantic sailfish  - Atlantic Ocean
3.  Род/Genus  - Istiophorus platypterus  - Indo-Pacific sailfish  - Indo-Pacific
4.  Род/Genus  - Kajikia albida  - Atlantic white marlin  - Atlantic Ocean
5.  Род/Genus  - Kajikia audax   -  Striped marlin  - Indo-Pacific
6.  Род/Genus  - Makaira mazara  - Indo-Pacific blue marlin  - Indo-Pacific
7.  Род/Genus  - Makaira nigricans  - Blue marlin  - Atlantic Ocean
8.  Род/Genus  - Tetrapturus angustirostris - Shortbill spearfish  - Indian and Pacific
9.  Род/Genus  - Tetrapturus belone  - Mediterranean spearfish  - Mediterranean Sea
10. Род/Genus  - Tetrapturus georgii - Roundscale spearfish - Eastern Atlantic and Medi
11. Род/Genus  - Tetrapturus pfluegeri  - Longbill spearfish  - Atlantic Ocean



Към тях можем да приобщим и Xiphias gladius / риба Меч въпреки, че е от друго семейство.

Kajikia albida     -   Атлантически бял Марлин  









Местни наименования :
Greece   - Marlinos Atlantikou  (Μαρλίνος Aτλαντικού )
Romania   -  Marlin alb
Italy   -  Marlin bianco ,  Augghia pilligrina , Augghia peddirina
France   -  Makaire blanc de l'Atlantique
Morocco  -  Espadon
Spain   -  Marlí blanc , Aguja blanca del Atlántico ,  Aguja de costa
Russia  -  марлин белый
English   - Atlantic white marlin






Kingdom:  -Animalia
Phylum:  - Chordata
Class:  - Actinopterygii
Order:  - Perciformes
Family:  - Istiophoridae
Genus:   - Kajikia
Species:   - K. albida
Binomial name  - Kajikia albidus  - (Poey, 1860)

Голяма риба със силно удължено вретеновидно и леко странично компресирано тяло.
На дължина достига до 2-3м и тегло 50 – 80кг.
Главата е копиевидна, голяма, със силно издължена горна челюст подобна на меч.
Долната челюст също е издължена, но много по-къса.
Устата е средна по размер, като на двете челюсти имаме множество сравнително малки, остри зъби.
Очите са средни по размер, кръгли, леко изпъкнали над контура на главата и разположени до основата на горната челюст.



Има по една гръбна и една анална перка.  
Гръбната е дълга и започва от главата почти до опашката. Има 45 – 53 бр. лъчи. Първите 14-15 са силно издължени, а останалите са ниски. Аналната е със 17 – 23 бр лъчи, като и при нея първите 10-14 са силно издължени а останалите къси.  След тях имаме по една малка килова перка с 6-7 лъча.
Гръдните перки са също силно издължени, сравнително тесни и подобни на крила на самолет.
Опашката е голяма, силно разчленена  сърповидно, с тесни страни и остри върхове.
Тя е много бърза риба и може да развива скорост 40-50 км/ч.

Окраската на гърба е тъмно синя и изсветляваща към корема до сребристо.  
Понякога по гърба имаме вертикално разположени сребристи неправилни линии.  
Между гърба и страниците  надлъжно имаме участък в зеленикаво.



Ареалът на разпространение са тропичните и субтропични води на Атлантика, а също така и Средиземноморието – предимно западната част.  Предпочита по-откритите води,
но понякога се доближава и към брега в преследване на плячката си.  
Вертикалният дълбочинен диапазон е повърхност – 150м, обикновено повърхност – 50м.
Топлолюбиви риби и затова предпочитат t* на водата 20-24*С.

Храни се с риба  и главоноги мекотели.

Месото и е с високи вкусови качества.
Лови се предимно с парагади, но понякога се използват и пелагични или мрежи гъргър.
Особено ценен трофей са и при любителския риболов (тролинг).
Поради драстичното намаляване на популацията,  в някои страни от Средиземноморието са забранени за улов.

Научно е определено, че генетично се различават от представителите на рода/ Genus:  - Tetrapturus.

 Tetrapturus belone   - Средиземноморски Марлин  








Местни наименования :
Modern Greek  - Marlínos Mesogeíou (Μαρλίνος Μεσογείου)
Turkish  - Akdeniz zipkin baligi ,  Yelken balığı
Montenegro  - Iglan
Croatia  - Iglan , jaglun
Israel - קלען החץ
English  - Mediterranean spearfish
French  - Мarlin de Méditerranée
Italy  - Aguglia imperiale mediterranea , Aguglia pelerana , Ugulia imperiali
Malta  - Imsella imperjali , Pastardella , Pixxispad qasir
Spain  - Marlin del Mediterráneo










Kingdom: - Animalia
Phylum: - Chordata
Class: - Actinopterygii
Order: - Perciformes
Family: - Istiophoridae
Genus: - Tetrapturus
Species: - T. belone
Binomial name - Tetrapturus belone  -Rafinesque, 1810


Силно издължена голяма риба с вретеновидна форма и странично компресирано тяло.
На дължина достига до 200 – 240см. и тегло 50-70кг. Тя е ендемичен вид за Средиземно море.

Главата е копиевидна, сравнително голяма със средно издължена горна челюст и по-малко долна.
На двете челюсти имаме малки остри зъби които с възрастта изчезват.
Очите са средни по размер, разположени в основата на горната челюст.

Има една гръбна перка с 39-45 бр. лъчи. Първите 4-5 са силно издължени а останалите умерено.
Аналната перка е с 10-15 лъча като първите 3 също са издължени.
След тях на опашното краче имаме по една  малка килова перка с 5-6 бр. лъчи.
Опашката е силно разчленена със тънки, силно издължени килове, сърповидна.

Окраската на гърба е тъмно синя,  а страниците и коремът са сребристи, като границата е рязка.




Обитава Средиземноморието, като по-голяма е популацията в средната и западна част.  
Предпочита по-откритите води и рядко се среща в по-близките до крайбрежието.
Вертикалният дълбочинен диапазон е 0 – 200м, обикновено 0 – 50м.

Храни се с риба и главоноги мекотели.

Месото и е с добри вкусови качества.
Обект са търговски риболов с плаващи мрежи, плаващи парагади  или с  харпун.
Любителският е  чрез тролинг в повърхностния слой, с изкуствени или естествени примамки.

Tetrapturus georgii    - Марлин








Местни наименования :
Greece  -  Xifomarlinos ( Ξιφομαρλίνος )
Italy  - Marlin atlantico
Spain - Marlí d'escates rodones , Marlin peto
France - Makaire bec fin , Makaire épée
Portugal - Espadim-peto
UK - Roundscale spearfish
Sweden - Rundfjällig Spjutfisk
Denmark - Rundskællet spydfisk



Phylum: -Chordata
Classe: - Actinopterigi
Ordine: - Perciformes
Famiglia: - Istiophoridae
Genere: - Tetrapturus
Specie: - T. georgii
Binomio name :  - Tetrapturus georgii


Този вид е едва наскоро признат като отделен (2006г), и  затова имаме малко информация. Доскоро бе опреличаван с Kajikia albida , но се изнесоха факти за малки физически различия.
1. Хрилните мембрани са по-дълги.
2. Аналната перка е по-къса и по-изправена.
3. Разстоянието от ануса до началото на аналната перка е по-голямо.
4. Люспите по тялото са кръгли и по-меки.
5. По-малка по размер/дължина/тегло

Тялото е издължено, вретеновидно, странично компресирано. На дължина достига 160 – 180см и тегло около 15 – 20 кг.
Главата е копиевидна с издължена муцуна. Горната челюст е по-дълга от долната.
На двете челюсти имаме малки зъбки, които с възрастта закърняват.
Очите са средни по големина и разположени в основата на горната челюст.

Гръбната перка е дълга и започва от главата почти до опашката.
Има 43-48  бр. лъчи. Първите 14-15 са силно издължени, а останалите са по-ниски.
Аналната е със 14-16  бр лъчи, като и при нея първите 9-10 са силно издължени а останалите къси.  
След тях имаме по една малка килова перка с 5-7 лъча.
Гръдните са също издължени с 14-16  лъча.
Опашката е голяма, силно разчленена , сърповидна, с тесни страни и остри върхове.
Цветът на гърба е тъмно син, страниците сребристи с лек светло кафеникав отенък и коремът е сребрист.





Разпространена е предимно в Източен Атлантик и в югозападната част на Средиземно море.
Обитава по-откритите води. Вертикалният дълбочинен диапазон е предимно  0 – 50м, но се спуска и до 150м.
Храни се с риба и главоноги мекотели.

Месото и е с добри вкусови качества.
Лови се пелагични повърхностни мрежи, повърхностни парагади.
Любителският риболов е чрез тролинг в по-горния слой с изкуствени или естествени примамки.

Istiophorus albicans  - марлин







Местни наименования:
Greece    -   Istiofóros Atlantikoú (Ιστιοφόρος Aτλαντικού)
Turkey  - Marlin
Italy - Pesce vela
Spain - Peix vela , Pez vela del Atlántico
UK - Atlantic sailfish
Canada - Sailfish
France - Voilier de l'Atlantique
Morocco - Espadon
Portugal - Bicuda , Caravela , Valeiro-do-Atlántico
Cuba  - Aguja de abanico , Voladeira
Mexico - Pez vela , Volador




Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Istiophoridae
Genus: Istiophorus
Species: I. albicans
Binomial name    : Istiophorus albicans  - (Latreille, 1804)

Голяма риба с дължина 240 – 300см. И тегло около 55кг.




Ареалът и на разпространение са водите на целия Атлантик, без крайните северни или южни части.
В Средиземноморието е мигрираща и то предимно младите екземпляри през летния период.
Популацията е сравнително малка.
Тя е топлолюбива и предпочита t на водата около 21°C  - 28°C .
Вертикалният и дълбочинен диапазон 0 – 200м. Обикновено е в слоя 5-30м, но понякога се спуска и до 200м, около термоклина.
Пелагичен вид на откритите води, но често се среща и крайбрежните зони за размножаване или търсене на потенциална плячка.

Има удължено тяло, странично компресирано.
Главата е голяма, копиевидно изострена.
Челюстите са дълги, като горната е по-дълга, подобно на меч с кръгло сечение.
Очите са големи, кръгли и разположени над задния край на устата.
На двете челюсти имаме множество остри зъби.
Тялото е покрито с рехави люспи.



Има две гръбни перки. Първата е много голяма, височка с асиметричен горен край. Има 45-50 лъча и прилича на корабно платно. Втора е малка с 7 - 10 лъча и разположена почти на опашното краче.
Аналните са също две, като са  малки по размер.Първата е с 11-14 лъча и триъгълна форма, а втората е с 7 - 10 лъча.
Гръдните/пекторални  перки са тесни, издължени и средни по размер.
Тазовите/ вентралните са също тесни но силно издължени.
Опашката е голяма, силно разчленена V образно с тесни лобове и остри върхове.
Тези характеристики предразполагат за голямата скорост на движение, 35-45 км/ч.

Цветът на гърба варира от тъмно до светло син. Страниците и коремът са сребристи със златисто/кафеникав отенък.
Тялото е покрито с множество малки светли точици.Такива има и по тъмните перки.

Храни се с пелагични риби, ракообразни и главоноги.
Живее около 4-5 години.




Месото е ядливо но не е търсено много.
Лови се като прилив при риболов с пелагични хрилни мрежи или парагади.
Обект са любителския риболов с въдица от лодка.

Makaira nigricans  - марлин












Местни наименования :
Italy  - Marlin blu , Marlin azzurro
France  - Makaire bleu de l'Atlantique
Spain - Aguja azul del Atlantico
UK - Atlantic blue marlin , Squadron
USA - Cuban black marlin , Blue marlin
Cuba - Blue Marlin , Abanico , Aguja de casta
Portugal -  Espadim-azul-do-Atlântico  , Espadarte-sombra
Russian / Global  - Марлин синий



Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Istiophoridae
Genus: Makaira
Species: M. nigricans
Binomial name  : Makaira nigricans  - Lacépède, 1802




Представител от семейството на марлините.
Голяма риба с дължина до 500см и тегло 600кг.  
Мъжките индивиди са по-малки по размер, с дължина до 290см и тегло до 150 – 180кг.




Смятат се, че са ендемичен вид за Атлантика, но ареалът им на обитание са тропичните, субтропични и на умерените ширини води на Световния океан.  В Средиземноморието са емигранти през летния период, като бройките са сравнително малко.

В Атлантика се водят като Makaira nigricans ,
а в Тихия и Индийски океан като Makaira mazara.
Все още се водят дебати в научните среди, дали са два отделни вида или не.

Тялото е с торпедовидна форма, удължено.
Главата е копиевидна, челото леко скосено. Горна челюст е силно издължена, а долната по-къса . На тях имаме множество остри зъби. Очите са големи и кръгли. Разположени над устата в почти горната част на черепа.




Цветът на гърба е в кобалтово синьо, страниците са в сребристо-сиво, а коремът в сребристо-бяло.
Напречно по тялото имаме 15 бр. светло сини ленти.

Има две гръбни перки.
 Първата е дълга, с 45 – 50 лъча, като първите 7-8 са издължени (триъгълна форма),
а останалите намаляват по височина.
 Втората е малка и къса с 6-8 лъча.

Аналните перки също са две.
 Първата е сравнително малка с 19 – 23 лъча, от които първите 5-6 са издължени.
 Втората съшо е малка с 5-7 лъча.

Гръдните перки са тесни но издължени, подобни на крило на самолет.
Коремните са сравнително къси и тесни.
Опашката е голяма, с тесни и дълги лобове, силно разчленена (сърповидно).

 Обитава предимно  горния слой 0 – 30м, но може да се спусне и до 200м дълбочина, до термоклина.
 Толерира температура на водата 22 – 30°C.

 Храни се с риба, главоноги и ракообразни.
 Особенно бърз хишник развиващ скорост около 40-50км/ч.
 Той е силно мигриращ, пелагичен тип на откритите океански води.
 По принцип е самотник и рядко се събират малки групички, и то само
 при откриване на пасаж от по-малки риби при хранене.
 
 Месото и е с добри вкусови качества.
 Обикновенно се лови като прилов при риболов с пелагични хрилни
 мрежи или парагади.




 Желан трофей са и при любителския риболов на тролин с въдица.

Xiphias Gladius  -   риба МЕЧ (ксифиас)  







Местни наименования :
Modern Greek  - Xifías ( Ξιφίας )
Turkish   -  kılıç balığ
Albanian  -   Peshku shtize
Italian   -  pisci spada , Puddicinedda , Spadottu , Spateddu
Spanish   -  pez espada , Emperador , Chichi spada
English   -  swordfish sucker , Broadbill
French    -  espadon ,  Poisson épée
Russian  -  Меч-рыба , саблянка
Croatia   -   Iglun , Sabljan







Kingdom: Animalia
Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Subclass: Neopterygii
Infraclass: Teleostei
Order: Perciformes
Family: Xiphiidae
Genus: Xiphias  - Linnaeus, 1758
Species: X. gladius
Binomial name  - Xiphias gladius - Linnaeus, 1758



Тялото е удължено, много силно в задната част.
На гърба стои висока гръбна перка в вид на сърп.  Връзката на опашката с тялото е тънка и здрава, характеристика на възможно най-добрите плувци. Устата е голяма, челюстите са добре сложени .
Рибата меч, която може да достигне 4 метра, е бърз преследвач на скумрия и сардина. Често се хвърля в мрежите,които са пълни с риба и ги разкъсва за минути Лови се на тролинг, но най-вече с дълбоки и вертикални линии, наречени ксифиопарагад .

Той е страхотен за дълги разстояния плувец.Плува в тропическите и умерените морета, на дълбочина до 800 метра. Често прави големи скокове над водата и достига скорост 95 км.в час.
Това е основно мигрираща риба. Обикновено пътуват сами или по двойки.
Прекалено страда от прекалено ендопаразити и ектопаразити (по тялото си), които го карат да става агресивен. Често вилнее от болка и не знае какво да прави и напада даже китовете и акулите и ги пробожда с меча си . Понякога, когато е много нервна  атакува и рибарски лодки. Носът и може да  пробие  дъска от 8/10 см. Резултатът е ,че може да остане без меча си ,забит в лодката. Още една риба(паразит)тормози ужасно рибата меч , риба, която изсмуква кръвта и като пиявица, като достига дължина от 1 метър. В тези случаи, с надеждата да се отърве от нея започва да се трие по скалите  или се хвърля на брега в паника за да избяга. Снася приблизително 16000000 яйца, съдържащи elaiosfairidia и са по-леки от морска вода и резултата е да се носят по повърхноста на водата. Излюпват след 2,5 дни и имат малки зъби и челюст подобна на тази на заргана.

Coryphaena Equiselis       - Малко Дорадо  





Млад индивид.





Местни наименования :
Modern Greek   -   Kinigos,Lambuka
English   -  pompano dolphinfish,  
Spanish  -  dorado enanо
Portuguese  -  douorado,   colombeta,
Maltese   -    Lampuka
French   -   dorade
Afrikaans   -  pomapano-dorade








Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Coryphaenidae
Genus: Coryphaena
Species: C. equiselis
Binomial name   -  Coryphaena equiselis   -  Linnaeus, 1758



Голяма риба с издължено овално тяло, странично компресирано и дължина 120 – 150см., обикновено 50-70см. МАХ тегло 5-7кг.

Профилът на главата е трапецовиден при мъжките зрели индивиди, заради костно образование което има на челото си.
Челото е силно скосено.
При женските и младите екземпляри  главата е копиевидна,  със закръглена муцуна. И при двата вида е къса спрямо големината на тялото.
Устата е голяма, като на двете челюсти имаме остри зъби. Специфичното е, че на езика имаме участък със зъбоподобни образования.  
Очите са средни по големина  кръгли, леко изпъкнали над профила на главата, в центъра на черепа.

Мъжки индивид.



Женски индивид.




Има една дълга, височка гръбна перка, като всичките и лъчи са равни, без изтегляния.  
Началните меки лъчи са по-изправени по вертикала и са на брой 52 – 59.
Аналната перка  също е  равна  и има 24-29 меки лъча. Опашката е сравнително голяма, силно разчленена,
тесни страници и остри върхове. Тялото е покрито с малки люспи.

Оцветяването на тялото зависи от възрастта.
При младите екземпляри е сребристо/синкаво сиво, по-наситено на гърба. Вертикално имаме няколко тъмно сиви ленти, които с възрастта избледняват.
На възрастните индивиди гърбът е синьо/зелен металик, а страниците и корема са в сребристо/ златисти. По цялото тяло имаме множество малки тъмни точици.




Ареалът и на разпространение са тропичните и субтропични води на световния океан.
В Средиземноморието популацията не голяма.  Обитават предимно по-откритите води, но посещават и крайбрежието.
Вертикалният дълбочинен диапазон е 1 – 250м, но по-често е 1 – 50м.  Силно мигриращ вид.

Хищник и се храни предимно с риба, калмари, сепии, октоподи и рядко с ракообразни.
Живеят около 4 години, като полово съзряват 4-5 месец.  Бързо развиваща и растяща риба.
Хайверът е пелагичен и се хвърля при температура на водата около 21*С.

Месото и е с високи вкусови качества.
Има търговски интерес към нея, но все още е съпътстващ улов. Лови се тралове, пелагични мрежи.
Представлява интерес и за любителския риболов. Лови се с въдица чрез тролинг,  с изкуствени примамки или жива стръв.

По какво се различават  Coryphaena Equiselis    и  Coryphaena Нippurus.



Coryphaena Equiselis



Coryphaena Нippurus







   На Coryphaena Equiselis гръбната перка започва с по-изправени лъчи и е леко дъговидна.
             Всичките са с почти еднакви   на  дължина лъчи. 
1.
   На Coryphaena hippurus Началните лъчи са по-полегнали. Постепенно се издължават и към опашката се скъсяват.


  На Coryphaena Equiselis На езика зъбоподобните образования са с трапецовидна форма и по-голяма площ.
2.
  На Coryphaena hippurus Петното е с овална форма и е по-малко.




   При Coryphaena Equiselis Аналната перка е  права, леко намаляваща по височина.
3.
   При Coryphaena hippurus Първите няколко лъча са издължени спрямо останалите и правят нещо като зъб.



   Тазовите перки на Coryphaena Equiselis са по-къси и със заоблени върхове.
4.
  При  Coryphaena hippurus са по-издължени и върхът им е остър.


5. Опашката на Coryphaena Equiselis е разчленена и леко по-голяма срямо тялото.

6. Големината / дължината на тялото. Coryphaena Equiselis достига до 130см. и тело 5 - 15кг, а  Coryphaena hippurus  до 200см и тегло 20-40кг


      Броят на гръбните лъчи при Coryphaena Equiselis   52-59 бр.,
         а на аналните 24-29 бр.
7.
      При Coryphaena hippurus  броят на лъчите на гръбната перка са  57 - 65,
               а на аналната 28 - 35 бр.



8.  Разлика в оцветяването на тялото при младите екземпляри на еднаква възраст.

При Coryphaena Equiselis окраската е сребристо/сиво синя,
докато при Coryphaena hippurus вече е в различни цветове (синьо/жълто).

Sphyraena pinguis








Местни наименования:
Turkey - Iskarmoz
Libya - Maghzil Magrgab , Moshta
Russia - барракуда красная
Ukrainian - Баракуда червона
Japan - Aka-kamasu
English / Global - Red barracuda , Brown barracuda  , Good salmon
France - Bècune




Phylum: Chordata (Chordadieren)
Class: Actinopterygii (Straalvinnigen)
Order: Perciformes (Baarsachtigen)
Family: Sphyraenidae (Barracuda's)
Genus: Sphyraena
Species:   Sphyraena pinguis   - Günther, 1874




Риба от семейството на баракудите / Family : Sphyraenidae – barracudas     с дължина около 30см, но може да достигне и 50см.





Ареалът и на обитание са тропичните, субтропични и на умерените ширини води на Западен Пацифик. Разпространила се е на малки популации в Индия, Червено море,  Средиземноморие : Левантийско море, Егейско море – турското крайбрежие и Либия, а също и в Черно море – северната част.
Колонизацията на Средиземноморието е започнала в края на XX век, с така наречената Лесепсианска миграция.

Има силно удължено тяло, торпедовидно.
Главата е средна по размер но силно издължена и изострена стреловидно.
Двете челюсти са също издължени, като горната е малко по-къса.
Очите са големи, кръгли, разположени в почти горната част на черепа.
Цялото тяло е покрито с малки люспи.



Има две отделни гръбни перки, леко издължени.
Първата е с 5 бр., а втората с 9 бр. лъча.
Аналната е една с 9 лъча.
Опашката е голяма с широки лобове и остри върхове, разчленена V образно.

Горната половина на тялото е обагрена в червено- кафяво, а долната половина в сребристо.
Опашката е жълта.

Обитава слоя близко до повърхността. Вертикалният и дълбочинен диапазон е 2 – 20м.
Среща се предимно в крайбрежните зони.

Храни се с пелагични ракообразни и малки рибки.

Месото и е ядливо.
Лови се с мрежи гъргър, грибове, даляни.
Може да бъде обект и на любителски риболов с въдица.