Мази, води и отводняване. Строителни решения.

EU_BG_akademika написа:

КИРО написа:За живеене - забрави.
Влагата ще ти разкаже играта за нула време.
Мазите се правят за зимнината,да стоят на температури 14-18*.

D.Dimitrov написа:Яаааа, той Чапи каква хубава работа свършил!

chapara написа:
 би било добре да си е в отделна тема , ма го изплющяхме тука А чичо Любчо не мога да го карам да го мести

Любак написа:
Само помогнете за заглавието ....... или така да си остане?

chapara написа:

Любак написа:
Само помогнете за заглавието ....... или така да си остане?

Само дето в "Разни" ще се позатрие като на Синчо в мазата
Можеби, само си мисля че може да има отделен раздел , бая строители сме

Дренаж (фр. drainage) — това е естествено или изкуствено отделяне на водата от повърхностните и подпочвени води. Той е необходим за подобряване качеството на строителството на сгради и съоръжения. Дренажът в строителството е метод за събиране и отвеждане на подпочвените води от участъци и съоръжения с помощта на системи от дренажни тръби, кладенци, канали, подземни галерии и други устройства. Задачи Дренажът се изгражда с цел защита от проникване на води в съоръжения и основи на сгради, с цел запазване, укрепване и поддържане на основата на сградата и намаляване натиска върху конструкцията. Локална дренажна система се изгражда в случаи, когато общото понижаване на нивото на подземните води на територията на строежа на сградата не може да даде необходимия ефект и е икономически неоправдано. За целта се разработва проект на дренажна система. В съответствие с местоположението се определя типът на дренажа, неговата дълбочина, наклонът, устройството на каналите и се подбират компонентите и материалите. Той е необходим и за поддържане на площадки и пътни участъци в сухо състояние, което предотвратява загниването на кореновата система на засадените растения и предпазва основата и сутерените в сградите от избиване на влага. В зависимост от нивото на земните води, които могат да доведат до овлажняване на терена, може да се изпълни повърхностен дренаж или дренаж в дълбочина. ОСНОВНИ ВИДОВЕ ДРЕНАЖ Пластовият дренаж се поставя в основата на предпазваната структура директно в почвата, непосредствено до водоносния слой. В този случай системата е хидравлично свързана с тръбата на канализацията (за събиране и отвеждане на подземните води), и се разполага от външната страна на основата на най-малко 0,7 м от повърхността на стената на сградата. Пластовият дренаж предпазва съоръженията както от наводнения от подпочвени води, така и от овлажняване чрез капилярна влага. Пластовите дренажи широко се прилагат при строителство на подземни съоръжения и при почва с ниска водопропускливост. Пристенен дренаж Пристенната дренажна система се състои от дренажни тръби (с филтри) и се разполага от външната страна на сградата, когато водоносният слой е на плитко. Той ограничава нивото на издигане на водите над линията на дренажните тръби и предпазва от наводняване сутерените, когато сградата се намира върху водонепропусклива почва. Пръстеновиден дренаж Пръстеновидната дренажна система се разполага по контура на защитаваната сграда или участък. Действието на пръстеновидния дренаж е на принципа на понижение на нивото на подпочвените води във вътрешността на защитаваната зона, което осигурява защита срещу наводняване на подземните структури и части на сградата. Степента на понижението на нивото зависи от дълбочината на тръбите в системата, галериите и филтриращите системи на кладенеца за подпочвените води, а също и от размера на зоната, която предпазваме. Тъй като пръстеновидната дренажна система се разполага на разстояние от сградата, тя може да се инсталира и след като сградата е изградена. В това отношение пръстеновидният дренаж се отличава от пластовият, който може да се изгражда само едновременно с построяването на сградата или съоръжението. ВИДОВЕ ДРЕНАЖ СПОРЕД КОНСТРУКЦИЯТА Хоризонтален дренаж Хоризонталният дренаж представлява система от тръби и галерия от дренажи, канавки и корита. Тръбният дренаж е съчетание между дренажни тръби с няколко слоя филтриращ насип. Тези слоеве се правят, за да се избягва притискане на тръбите от почвените частици. За да се наблюдават тръбите от дренажа, те се снабдяват с кладенци за наблюдение (контрол). Галерийните дренажи представляват тръби с голямо напречно сечение, отвори за поемане на вода и насип. Канавките се използват предимно в малки населени места, където е позволено да се поддържа нивото на подпочвените води на дълбочина от 1.5 м. При устойчиви почви проектът за канавките е обикновено траншеи с наклон, а в неустойчиви почви – са сглобяеми конструкции, изработени от железобетон. Вертикален дренаж е система от кладенци, свързани с колектор, чрез който се изпомпва вода от помпен агрегат, или има отделна помпа за всеки кладенец. Комбинираният дренаж е съчетание между дренаж и самооттичащи се кладенци. СЪСТАВНИ ЧАСТИ НА ДРЕНАЖНАТА СИСТЕМА Главните и основни елементи на дренажната система са дренажните тръби. До 90-те години на миналия век дренажните тръби бяха основно керамични или азбест-циментови. Полагането на такъв дренаж отнемала относително много време и изисквала предварителна подготовика: в тръбите се правели множество отвори и дупки. В допълнение често тръбите се запушвали, което изисквало често промиване и кратък живот. Днес повечето развити страни в света в строителството широко използват тръби, изработени от полимерни и композитни материали, които притежават филтриращи свойства (пропускат само вода, като пречат на попадането на почва в тях). Повсеместно се използват също пластмасови гофрирани тръби, снабдени с филтрираща геотекстилна мембрана. Дренажните кладенци се разполагат в местата, където тръбите са извити, като променят потока на течащата вода или служат като водосъбиратели (цистерни). Отводнителните кладенци са пунктове за поддръжка и техническо обслужване. По-точно чрез тях се извършва промиване на дренажните тръби. Дренажните помпи за изпомпване на вода се прилагат, когато не е възможно отстраняването на натрупаните отпадъчни вещества от дренажната система по естествен начин. Тези помпи са монтирани в отводнителните кладенци и са приспособени за работа под вода – тяхната електрическата част е водоустойчива и изолирана. Има различни модели в зависимост от скоростта на изпомпване, който се определя в кубични метра на час. Друг важен момент е диаметърът на изпускателната тръба на помпата. Колкото по-голям е диаметърът, толкова по-висок е максималният размер на твърдите частици, които пропуска помпата. УСТРОЙСТВО Проектът за устройството на дренажната система се изготвя след проучване на терена, подготовка на работни документи и избор на оптимален вариант на дренажната система. Този избор зависи от сложността на инженерно-геоложките и ландшафтни условия, типа на строителните работи и предписанието за строежа на съответните съоръжения. Важни технологични характеристики на бъдещата дренажна система са лесна инсталация, пропускливост на канализацията и оптимален диаметър. Също така трябва да се вземе предвид трудоемкостта на съпътстващите операции (използването на подемнотранспортна техника, особеностите на водосборните и ревизионни кладенци, наличието или отсъствието на функционална посипка). Например, за район с вила, разположен далеч от водоем, който не е ограничен от подземен транспорт и комунални услуги, дренажният изкоп може да се ограничи, а за имот, разположен върху необезопасен свлачищен район в речна долина, се изисква комбиниран дренаж, който да включва вертикални кладенци и пластов дренаж, оборудван с помпена станция. Ако строите подземен паркинг, то може да ви е необходим няколко слоя на хоризонтален дренаж в комбинация с радиален. В тази връзка по-високите разходи на дренажната система се компенсират чрез по-ефективни и съвременни материали. Тръбите на дренажната система трябва задължително да се свързват с отводнителните кладенци, така че да се гарантира, че всичката влага от отводнявания район ще се събира на едно място, откъдето ще бъде отвеждана или в канализацията, или чрез помпа ще се отвежда на друго място (например в близък водоем). В процеса на организация на дренажната система от съществено значение е равномерният наклон. Това важи особено при тинести почви. Разстоянието между тръбите на дренажната система зависи от водоустойчивостта на почвата, интензивността на валежите и изискванията за осушаване на почвата (обикновено 5-22 м). написа:

автор: М. Янева

През пролетта топящите се снегове заедно с дъждовете, са предпоставка за отприщване на голяма водна маса, която заплашва дворовете. Освен гореспоменатите проблеми, обикновено външните пространства на къщите не са изградени и оформени адекватно, което спомага за превръщането на градините в локва. Мочурливият терен обрича растенията, като разрушава корените им и липсата на кислород ги задушава. След като причини достатъчно хаос на двора, водата се оттича и често попада в мазето, пропивайки през пукнатини в основата на сградата. За щастие обаче правилното оформление може да реши повечето дренажни проблеми. За да се предотврати навлизането на вода във фундамента на сградата, улуците се явяват основен защитник. Водосточната тръба и дренажната система предпазват дома ви от навлизане на дъждовна вода и такава от снеготопене, но същевременно биха могли да създадат проблеми, като концентрират изтичащото се голямо количество водна маса в ъглите на къщата близо до основите. За да избегнете това монтирайте удължител на водосточната тръба, който да отвежда водата на около 3 метра от фундамента на сградата. Друга алтернатива за дъждовната вода, е тя да се извежда директно чрез дренажната система в подземен резервоар. В този случай оттичането се осъществява през солидна канализационна тръба към един перфориран контейнер, който събира водата и и позволява постепенно да проникне в почвата. В миналото за тази цел са се използвали 200 литрови петролни бидони, с допълнително направени дупки по тях. От самото начало те са обречени на провал, поради факта че бързо ръждясват и се разрушават. В днешно време се използват пластмасови резервоари, които без никакъв проблем се справят с малки отводнителни проблеми. Отлетите бетонни резервоари биха били решение за сравнително по-големи количества вода, но при монтирането им е необходимо специфично оборудване. В къщите, които не са снабдени с водосточни тръби често има проблеми с наводняване, причинени от плискащата вода по фундамента на сградата. При подобни случаи е добре по линията на покрива да се изгради система за събиране и оттичане на водната маса в земята. Това може да се направи като се изкопае V-образен изкоп, който да се покрие с полиетилен и върху него се постави перфорирана тръба, която влиза в резервоар или отходен канал. След това всичко се покрива отгоре отново с повече пластове полиетилен за да се избегне замърсяване и изкопът се напълва с камъни, като по този начин водата преминава от почвата и попада директно в резервоара. Би било добре същевременно с това, да се оформи правилно земята в близост до основите на сградата, както и да се отстранят всички растения и почвата да има лек наклон спрямо фундамента. Ако той е от поне 15 сантиметра в радиус 3 метра от стените на къщата, ще се предотврати проникването на водна маса в мазетата и наводняването на насажденията. За справяне с наводняването на вдлъбнатите участъци в двора, е добре земята да се оформя с наклон от поне 2 см на всеки метър и половина. Ако това не помогне може да се направи външна дренажна система. Съществуват два вида такива системи – подземна и надземна. Втората има по-добро приложение при глинестите почви, докато първата обикновено е най-подходяща за почви с високо съдържание на пясък и тиня. Другите фактори, които са от основно значение при избора на най-ефективна дренажна система за един двор, е типа на ландшафта (естествените склонове и вдлъбнатини), както и количеството дъжд, което пада на един метър квадратна площ. Принципно надземния дренаж, се проектира за да отстранява насъбралата се вода в горната част на почвата. Той се състои от канали, които водят към една или повече отводнителни шахти. Последните от своя страна се отичат в дълбок изкоп, направен в най-ниския ъгъл на двора. Изработването на отворени канали, е един от най-ефективните начини да се спре образуването на локви на повърхността на почвата, както и за изтеглянето на излишната вода от дворните места. Системата за подземен дренаж се състои от няколко от т.нар. френски отточни системи, които чрез перфорирани тръби отвеждат водата от недобре отводнените участъци към дълбок изкоп, направен в най-ниският ъгъл на двора. Идеалните места за поставяне на тези тръби са в основата на полегати участъци, покрай подпорните стени, както и всички други места, където може да се събира вода. Френските отточни системи се изграждат с натрошен чакъл или баластра, твърд полиетиленов материал и перфорирана, гофрирана дренажна тръба. Изкопава се канал дълбок около метър, за оттичане на водата. Той трябва да е под наклон, за да може водната маса да се придвижва от дренажната тръба към желаното място. Така направеният улей се застила с полиетиленов материал за да не може обкръжаващата почва да се просмуче покрай чакъла, като по този начин той остава рехав и водата преминава през него по-лесно. След това се поставя 15 или 20 см перфорирана дренажна тръба на дъното на канала, затрупва се отгоре с около 10 см чакъл и се покрива със слой земя. Цялата система от дренажни тръби се свързва с една здрава канализационна тръба с диаметър около 15 цола, чрез която се достига до отточният изкоп. Независимо от това дали една къща е чисто нова или на 100 години, състоянието на дворното място почти винаги е резултат на това, в какво положение е оставен от строителите. Обикновено той се състои от вдлъбнатини и полегати части, получени случайно по цялата площ на двора. Наклоните на ландшафта са обикновено нож с две остриета. От една страна могат да създадат проблеми при отводняването или сами по себе си могат да бъдат решение. Добрата работа на всяка от тези дренажни системи зависи от земното притегляне, а не от изпомпването на водата. Ако в дворното място липсва наклонена област към ниска част, тогава ще е необходимо изграждане на отточна шахта с вграден резервоар. написа: