Сезон 2014

Днес на Ной, от 09.45 до 12.30. Видимостта 3-4 метра. Вълна около 2 бала. Рибата рядка. Пет пъти видях кефал и два взех. Общо взето беше слаб риболов. Вълната обаче ме утрепа във тетраподите.

А така Златко, то тази година и при мен кефалите са повече от колкото през всичките ми сезони. Дано да пораснат още и да има и трофеи. Дребни рибки виждаха ли се? Има ли още дребни медузи в залива?
 Продължавай да ни радваш с успехи и хайде вече ни зарадвай с някои лавракис!

Днес пак на Ной, вълната над 3 бала, утрепа ме, видимостта 1-2 метра. Риба йок, видях два пъти кефал , ама до там. Бързо бяга, сефте се прибирам от Ной капо тая година.

Злати,хич един сафрид не ти ли се изплю в маската бре ???????????
Или чернокоп ?????  

baretata написа:Днес пак на Ной, вълната над 3 бала, утрепа ме, видимостта 1-2 метра. Риба йок, видях два пъти кефал , ама до там. Бързо бяга, сефте се прибирам от Ной капо тая година.

А бе Злате, .... то хубаво казах,че ще става морето за риболов, ... ама тоз мъртвак ......      .
Ейййй ....... туй подводничарите, наистина сте друг сой риболовци, луди глави.  

Абе ударих една платерина, ама докато се кача горе се скъса, явно леко съм и пробил корема и замина.

Днес в Каварна намерих 4 рибки да се приберат с мен.[You must be registered and logged in to see this image.]

В резултат на прелялите язовири, колегите са имали интересни срещи в морето   

Толстолоб 18 кг.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Шаран 7.255 кг

[You must be registered and logged in to see this image.]

А такааааа, кво ши ми разправят, че нямало едри риби в морето...  

Пък ние се чудим къде е рибата дето беше при нас  

То за ваща риба стана ясно къде е ...наща риба къде е ........деба и рибата  

roko koko написа:къде е ...наща риба къде е ........деба и рибата  

В магазина, е и на борсата  

vatus написа:А такааааа, кво ши ми разправят, че нямало едри риби в морето...  

  πρавилнооооо   

JimBeam написа:В резултат на прелялите язовири, колегите са имали интересни срещи в морето    

Толстолоб 18 кг.



Шаран 7.255 кг

Знаех си,че и на морето трябва да се храни с кукуруз,житце ....  

Здравейте!
Та пак мина доста време и все не намирам време. Та на бързо да скицирам стари преживявания.
Този сезон някак гледам всички или не влизаме или много мътно или сме много срамежливи. Гледам има много нови колеги, не се притеснявайте да пишете къде сте били какво сте видели как е водата видимост температура. Така всички ще си помагаме повече и ще можем да изпитваме по-голямо удоволствие от хобито.
Доста повече кефал срещам този сезон, дали популацията е нараснала или има и други неща незнам, може и да се дължи на сладката вода, която тази година е повече и морето е малко по-различно.
Малко след наводненията и преливането та язовири и реки в морето се появиха и нови обитатели. Малко непривични, но пак си бяха вълнуващи.
Така една събота над вечер в Каварна на буната ми се стори, че виждам една сплескана риба, като смарида. След изстрела, които беше малко хаотичен рибата беше на въжето. С изненада я познах, че е таранка. После намерих и още една. Движеха се на повърхността близо до брега.
На другият ден имах работа и докато се наканя стана след обяд. Дестинация Болата.
Плажът беше разделен на две и малката рекичка беше образувала остров в лявата част.
Водата в залива беше кафява и мътна. Проливните дъждове бяха докарали водата по дерето а тя е взела със себе си това, което и е харесало.
Там имаше няколко колеги. Едните бяха на разходка с колелета а други във водата.
Та един от колегите беше с пластмасово шише за буй. Колега от брега го позна по това и го назова. Мисля, че беше Панко. Та докато си говорим за водата и други теми Панко излезе с едно шаранче. Насъбраха се хора да видят какви изненади има в морето.
Та мен вече не ме свърташе на буната. Облякох се взех си такъмите починах си и се потопих в прегръдките на морето. В началото имах малко дилема с тежестите идваха ми много и ни можех да раздишвам. Извадих едната от самара и я скрих между камъните.
Оглеждах се за платерини, но нещо не ги намирах и докато си мисля покрай мен минават някакви риби. Пак са от непривичните но са по едри а и вече знам че ги има и съм подготвен.
Първата е с мен. После намирам още едни, но този път ги наблюдавам. Движат се заедно близко една до друга не плуват много бързо и се придържат към брега до повърхността. След наблюденията и прозрения за поведението, като и се сетя , че се лови това което има в морето а не това което търсим. Се насочих към лов на таранки.
Та ловът беше от повърхността те рибите се движат на метър под водата. Изчаквам да минат, дребните и после идват едрите, но и те се движат по на вътре в пасажа.
На няколко пъти и ги намерих и в камъните буквално наврени в цепнатините. Та се погонихме и дебнахме малко. Приличаха ми на врани, стояха първо излизаха по-малките после едрите и накрая големите. Точно да излизам а там се насъбрали много чак голям кеф. Направих и няколко гмуркания подобни на това в прибоя. Гмуркам се от дълбокото към плиткото рибите идват към мен и леко ме заобикалят оглеждам се за едри проследявам ги и някои са със мен.
Намирам и една група в една дупка. Хайде сега лов във дупки. Скоро четох и гледах Лагутин та тренирах. Та на най-на вътре се беше завряло едно шаранче, гледам го лъскаво и златисто. На една ръка разстояние. Харпунът 75ца и малко трудно го въртя а и не мога да се прицеля, Свалих тетивата на по предната засечка, но въпреки това след изстрелът стрелата се заклещи здраво. Добре, че е дебела.
Извадих я и после ги наобикалях.
Имаше и няколко пъти риболов с придвижване. Лягам в засада изчаквам малко после минавам напред повеждам и прибирам.
Та този ден правех много различни риболови все на един и същ вид риба. Знам, че се намесих малко грубо, но щом съм ги взел значи са били дар за мен.
Тази година на юг колеги имаха и големи риби от сладководни води в морето.
Изводите след наводнение настъпление. При нас подводният риболов в сладководни води е забранен, но не знам да са забранени тези риби за подводен риболов в солени води.
Това е накратко, че щях да го забравя този риболов.
Подканям всички да пишат какво са видели или чули да знаем и да си помагаме. Рибата няма кои да ни я вземе така само можем да открием нови приятели и споделените удоволствия да са по-сладки.
Поздрави на всички и много забавления в прегръдките на морето!

Днес на Болата видимост на места 10 на места 5м. От 12до2 три платерини.рибите са по дъното или пасат по повърхноста. Много пясачници и други дребни рибки.

И сутрин рано я търся и привечер късния слетобед , все по-рядко е срещам или не можем да се засечем .  Днеска от 17:20 до 18:30 на Фичоза една тевопасна на кукана от първото гмуркане ....после едни обиолки ,едно търсене за което време видях още една риба със страно поведение и така си излязах . Видимост на места метър , два , по-към камъни в брега 5+ . Водата 27гр.

Йордане тези дни ги търси или на дълбочини или на повърхноста до големи камъни , където има пръски кислород. Та аз влизам от 11 до 5 и там ги виждам. Знес ва Болата маъ почна да изстива водата ма незнам дали е временно.

Голямо плуване днес. От 9 до 19 .Болата Нос Калиакра и обратно.На на връщане броях до6000 мапа и спрях да броя до първият борун от буната.Риби като по телевизията мма по дребни. Пясъчничи ува много цаци дребни също. Барбуни мълки и малко. Кандидат чернокопи също.Платерини настудено по течениено. Дребни и много едри но не смесено а групирани по големина.Ердри хишници не видяп, но и нямах апнеи да ги чакам.на няколко пъти се пръскаше банкета но домокините не идваха.

Днес на Болата за два часа две рибки. Водата топла и мътна в плиткото. На дълбоко пак топла но по-бистра.Риби на дълбокото ги имаше повече и не са толкова плашливи. Веднъж дори ме нападнаха доста едри след пропуск. Стоях да гледам дали ще видя и зъбатко с тях , но не го дочаках.

Голямото плуване

Мина доста време от случката и пак време мързел и муза  нещо нямах
В Каварна съм.Та беше сряда третият ден от отпуската а аз още не се бях гмуркал. Жената имаше ходене до Варна сутринта, на обяд да е в Каварна на доктор, а след обяд дъщерята е на датски рожден ден. Взех колата на баща ми лада 5 та той само ме предупреди да не забравя фаровете, че акумулаторът е слаб.  Бях прегледал прогнозата по пътя наблюдавах и за посоката на вятъра. Още по пътя ми изгасна колата и се наложи да я побутна да запали. Добре , че имаше малко наклон. Колата зад мен почна да ми дава фарове. Помислих, че съм забравил нещо. Спрях в началото на склона . Човека беше с Пловдивска регистрация и не знаел пътя за плажа. Казах да кара след мен. Ми колкото и да следвах знаците просто нямах друг избор за място. Сега е лято и там има много плажуващи колеги  във водата, въдичари, лодкари и всякакви морски хора. Рано сутрин може да се намери хубаво свободно място. Гледам да спирам така, че да се вижда колата дори от познатите на заведението, че да я наглеждат. Брат ми и той щеше да идва на плаж със семейството. Та му се обадих да вземе и кабелите.
Та поразходих се по буната погледнах водата посоката на вятъра и  си направих план. Вземам буя и бодиборда. Три пакетчета солети един кроасан, две бутилки с вода резервни части и комплект за ремонт ластик въжета клещи , жилетката с допълнителни тежести, мрежа за раци,документи, ключове телефони.  Слагам всичко на бодиборда в кутия от сирене, която ползвам от доста време и знам, че дори и с капака на долу съм нямал проблеми.преглеждам дали всичко е затворено добре пристягам ластиците и започвам да се обличам. Не бързам морето е топло водата подканяща, но знам, че началото е важно и не бива да се бърза.
Опитвам се да си оставя мислите на брега, но знам, че няма да се получи. Потопих се бавно и усетих прегръдката на морето. Доплувах до буната. Там проверих харпуните стрелят. Прегледах багажа и потеглих.  Пасаж зарган, но дребни се разхождаше по повърхността. Имаше лек насрещен вятър, които се надявах да ми помогне на връщане. Водата беше доста бистра за това време на годината и морето предлагаше част от своята красота. Още в самото начало ми минаха риби. Котвата на въжето на бодиборда е подпъхнато леко под колана така, че като се гмурна на по-голяма дълбочина да се изхлузи леко.  Дали от потракване или от нещо друго рибите се стреснаха, но след малко гонени от любопитство се върнаха. Взех една на мушка, но ми се стори дребна. Този сезон нещо май не стрелям по дребни. От това ми страда мерника, но за големи риби целта е голяма. Следващото гмуркане идва една малко по-добра. Този път я вземам и на кукана. Стигам и до първото борунче. Ето и първите дребни чернокопчета са тук.
Подхвърлям им някоя мида и те идват да не пропуснат.  Под водата доста пясъчници ува, плуват в големи , но не гъсти пасажи. Много обичам да легна на дъното и да ги дочакам да се доближат. Обръщам глава към светлината и се любувам на красотата.
Отивам на следващия борун. Там картината подобна няма така много чернокопчета, но пак се виждат. Увите са пак там и пак виждам дребен зарган, няколко черупки на раци почват да ми правят впечетление. Много често ги срещам и се замислям на какво се дължи. Дали е време да си сменят черупките, дали е болест или нещо ги яде.
Минавам в големият залив. Приказка водата бистра и прозрачна, пясъкът златист, водораслите ярки. Ясно се очертава някакво останало под вода съоражение. Може и да е дело на природата, но може и да е човешка дейност. Гледам към високите скали и си мисля, че навремето може да е било нещо като пристан за малки лодки.  Така докато плувам  и изследвам виждам една подводна арка. Съвсем съм забравил за рибите. Те и нещо не ги търсех или не ги виждах. Гмуркам се под арката и наблюдавам. Представям си как на времето тук са стояли хора и са се взирали в морето. От някъде идват и платерините , ама хубави големи около десетина на брой. Лек съм за мястото и се придържам за камъните,да ама харпунът никак не го държа както трябва. По добре да не стрелям а да наблюдавам. Рибите се завъртяха на близо и започнаха да си чоплят нещо от камъните. Изплувам бавно да не ги плаша. В жилетката имам две тежести но тя е на буя а той е между мен и рибите. Нали бях само на разходка на това място гмуркам се рибите пак идват нали вече ме познават и една застава добре, но аз нали съм лек и докато поведа една добре при изстрела аз ли мръднах рибата ли подскочи, но май накрая и гледах очите и не я бях взел добре на стрелата. Последвах ги в посоката в която бяха заминали. Срещахме се още веднъж. Беше почти на повърхността и пак пропуснах. Трябваше малко да се потопя. Почти съм до брега там виждам и още риби да се хранят по камъните там, където се разбиват вълните. Тука са, но нещо не ми са оферта. Отивам до буя, вземам го и излизам на брега. Станало е обяд. Устройвам си лагер, почивам си пия вода хапвам солети провеждам един два разговара, пуша две цигари разглеждам брега и пак във водата.  Слагам жилетката и чакам в плиткото. Минават платерини, но някак ми се струват дребни.
Тръгвам към следващият залив. Там има спряла една лодка за разходка и няколко човека се гмуркат. Само с маски и плавници са и гледам да ги обиколя от далеко. Разменихме няколко приказки с човека от лодката и продалжих. Направих няколко гмуркания край останките от кораб, колкото да ги огледам и аз като турист и се запътих към следващият борун.
Там поостанах малко по-дълго. Имаше възможност да тренирам дълбочини.  В началото ми беше малко страшно, или по- скоро непривично, но внимателно и бавно подхождах. Скоро си бях купил нова маска. Има по-добра видимост, както на страни така и на долу. Дори си виждах и тежестите на колана. При покупката на маска не бях забелязал, че носът ми не ми пасва много добре. Имах възможност само да си стисна върха на носа, но не и да стисна ноздрите.
Та се върнах в магазина и помолих да я сменя. Колегата разбра проблема и като видя, че си стои чисто нова и не съм чоплил нищо по-нея и ми каза да си избера по-удобна маска. Та при дълбочините гмуркания, както и при не толкова дълбоките изпускаше балончета точно над носа. Опитвах се да я наместя и се надявах да се разберем. Почна и да ми се запушва носът. Издухвах от време на време секрета, но пак оставаше част от него.  Това ми попречи да изравнявам а исках да тренирам дълбочини. Та след прочистване гмуркам на дълбоко, но когато се застоя малко повече на повърхността  и ги чакам да минат, щот си минаваха рибки. После, като почна пак на дълбоко пак не мога да изравнявам. Та имаше едно такова гмуркане.
Достигам до дълбочина, която вече не мога да изравня и си крия по цепнатини. Малко съм лек и се поклащам. Да ма това поклащане изплаши една хубава риба. Не можах да я видя добре. Беше под мен и видях само гръб и част от опашка. Скри се в камъните а не на вътре. Маската ми притиска и синусите.  Изплувах и се огледах. Имаше много удобно място за спирка. Та си взех нещата и направих почивка. Пак вода, солети, почивка и релакс . Преглед на оборудването стрели заточване с пилата на стрелите. Харпуни въжета преглед на нещата по бодиборда. Та носех и едни капки за нос. Нямат ксиламетазолин, бяха ми ги изписали преди месец, когато имах проблеми с ухото. Не искам да ги ползвам много, но сега ми предстоеше последната част до целта. За палих цигара и погледах лодка на колега мисля, че беше фишермен. Починах си около половин час. Успокоен и зареден със сили пак влизам във водата. Правя няколко гмуркания на мястото, където видях хубавата риба, но само дребни рибки пясъчници ува и атеринки. Отправям се към целта. Мисля да не спирам до там щото вече става късно. Свалям колана и продължавам с умерено темпо да плувам.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Пред носът съм. Тук течението е силно и вълните са малко големи, но поносими. Иска ми се да обиколя и да поспра на пристана, да оставя там част от нещата и да продължа спокойно. Прецених, че ще изгубя време и усилия. Сложих колана и закотвих бодиборда пред носа.
Слънцето вече беше изминало голяма част от обиколката или по-точно земята се беше завъртяла.  Имаше и груха туристи на Арката да се любуват на гледката.Водата беше малко по студена и бистра в дясно пред носа а в ляво мътна и топла.
Теченията се срещаха пред носа. Топлата вода минаваше над студената и ясно си личеше границата на двете.  Избрах да се гмуркам на границата.
Почивам си раздишвам и плавно се гмуркам първо по- на плитко. Водата горе е мътна а долу бистра.  Идват платерини.
Хубави и едри са дори има и доста едри. Идват от дълбокото. Притихвам и чакам. Чоплят по камъните и се приближават правят се на разсеяни. Продължавам да чакам, но без да се напрягам. При първият порив излизам. Не бързам и се подготвям за следващото гмуркане. Течението ме отнася в дясно. Заставам така, че да е по- малко съпротивлението. Отнема ми повече време за почивка. Второ гмуркане малко по на дълбоко. Пак идват. Като мухи на мед са една втора и после на куп. Не стрелям чакам момента не съм бил този път за тях. П ри следващите гмуркания почнахме да ставаме приятели и така по едно време се пръснаха уплашени а сега е момента да изчакам малко повече.  Чакам но при вторият порив изплувах. Горе дори на повърхността задържах да проверя колко мога и след като стигнах до 15 си поех въздух имах и още, но пък трябваше да се напрягам а не исках. Нямах време за много почивки. Следващите две три гмуркания почти ги нямаше една две в далечината.
Гледам пак ме е отнесло течението и пак плуване. Пак се повтаря същото няколко гмуркания приятели и пак бягат, но вече съм изморен и не мога да чакам много. Изплувам. Търся место за почивка във водата а времето напредва. Поуспокоявам се добре и пак надолу. Този път проблем с изравняването чакам на разумна дълбочина, но съм лек. Изплувам продухвам каналите проба на повърхността ушите изпукват.
Казвам си още пет гмуркания и тръгвам.  При едно от последните гмуркания една от приятелките дойде с мен. Последно се полюбувам на гледката и се опитвам да съхраня спомена.
Отивам към бодиборда свалям колана и потеглям. Чувствам се изморен, но знам хубаво място за почивка.  Малко преди да стигна до там слагам колана и две три проби. Пак не мога да изравня, но след толкова часа във водата явно трябва да ми светне лампата да не прекалявам.
Излизам за почивка. Мястото е красиво и със сигурност е било използвано от някои от прадедите ни. Представлява скална тераса не много висока от водата, но достатъчно да остане суха. Има и удобно място за качване, малка скална ниша където има следи от горял оган и по-голяма ниша, колкото да се приберат двама трима човека ако вали дъжд изглеждат като направени от човешка ръка. Бях изморен и почивката ми дойде добре.  Предстоеше връщането.
Надявах се да имам попътен вятър, според прогнозата и наблюденията,но много слабо го усещах. Въпреки това помагаше. Да минава времето си броях маховете на плавниците. Та броя до сто и после пак от едно и така до последния борун стигнах до 6000 дали са толкова или съм се объркал щото имаше и такива моменти, но поне в броене ми мина по-лесно пътя.  Дойдоха и колеги със каяк попитаха как е и дадох рапорт споделиха и те резултата от проверката.  Понабрах доволно рапани. Мислех да ги подмина, ма като видех как са почнали един хубав камък с миди реших да го почистя. Последни усилия и съм на буната. Излизам и се обаждам, бях предупредил , че ще закъснея и нямаше драми. Остава да помисля и за колата. Гледам на паркинга две три познати коли а и винаги има обади се на приятел.
Виждам колега с когото направихме eдно гмуркане тази година. Помолих го да ми помогне да бутнем колата да запали. Той се съгласи и си поприказвахме докато се приготвя.
Изводи
Да следя за сигнали на тялото.
Да прегледам темите за проблема с изравняването и да потърся решения, които да проверя.
Да не правя друг път такова плуване по 10 часа за проверка на това място на други може.
Тренирах и картографирах. Има хубави места, но ще трябва да почакат за оборудване.
Бях доволен и зареден от видяното и изживяното. Морето беше добро. Целта беше достигната и се прибирах без поражения и дори не бях толкова уморен. Само ми беше малко самотно.

Страхотно, браво Боби.

Днес на обяд между 13,15 и 14,30 на НОЙ взеха да се мяркат платерини ( набързо 4 бр. ) Течение леко от север , не както предните няколко дена . Ако задържи така , ще живне морето.

Днес на Ной първо пробвах с въдица. За час две ламаринки. Пуснах ги да станат ламарина.После взе да ръми и нарамих неопрена. Рибки много но и много дребни.
Чернокопчета на повърхността и уви в дълбочина.
Платерини три но са добри.Както казва Ватоса мерника се подобрява и засега съм на 100%. Първата беше в пасаж а другите две сами и малко уплашени. За първата имах време да изчакам и да стрелям по края на пасажа. За другите две бяха сами.