Малко размисли и щипка практика

Калкан
Може да се каже, че това е една от най-големите риби в нашето море. А и е най-вкусната. Достига до внущителните 25кг, дължина над метър и дебелина към педа. Данните са малко странни ама очевидците така ги описват. А също и класическото описание: като предният капак на москвич. Най-честия размер на улавяните калкани е до към 4кг, като можем да считаме тези по-малки от две педи за маломерки и е добре да ги пускаме да растат.
Калкана основно е два вида. С много копчета или черноморски и с малко копчета или без-средиземноморски. Също така се дели на местен и пасажен.
Местният калкан си живее цялогодишно на едно и също място. Единствено според времето и сезона се мести по-на плитко или по-на дълбоко. Отрасналите месни риби са с дебело тяло. Като гъстота може да се каже риба на километър. Между отрасналите риби има разположени доста дребосъци- “компактискове” , “чиниики” и “палачинки”. Зимно и раннопролетно време когато е спокойно морето местният калкан обича да излиза на плитчините на припек. Има доста случаи на видяни калкани на метър дълбочина.
Пасажният калкан се движи на групи от няколко до няколкостотин риби. Обича дълбочините. В литературата споменават за 60м. дълбочина. Есенно и пролетно време извършва миграции успоредни на брега. По време на миграциите пасажите понякога излизат и към брега. В сравнение с месния калкан пасажният изглежда тънък и хърбав.
Калкана без значение от кой тип е си предпочита едни и същи места за лягане.Там където е имало калкан след време пак ще има. Най-често калкана се заравя на завет до някой камък. Често на педа от него. Също любими му са пясъчните полянки намиращи се на скалните полета. Ляга и по големите скални плочи, но това е предпочитано от пасажният калкан. Калкана избягва местата с тиня, плътен слои черупки от миди, поляните с “речни камъчета”. Също подминава и малките полянки разположени между много високи скали(такива над метър и половина). За идеално място за калкан се счита голямо каменно поле с множество малки и големи пясъчни полянки и дълбочини от 5 до 10м.
Калканите често се прехвърлят от едно каменно поле на друго. При тези малки миграции част от калканите преминават близо до бреговете на плажовете. На тези места е и най-честият риболов с въдица от брега. Според рибарите които често ловят калкан, най -добро време е леко начупената вълна с мъртвак.
Да кажа и малко по темата за тайните места с калкан. Или тайните полянки на харпунджиите. Това са местата, където някой е намерил калкан. И понеже калкана е малко като гъбите – където е имало пак ще има, там става калканско място. Калкана се предвижва сраснително бавно от място на място и там където вчера някой е намерил калкан често на другия ден има само дупка в пясъка. От там почват и изреченията-някои ми е обрал калканите от поляната. За мен това са тъпотии-морето е за всички. Има обаче един аспект, който е по важният. Често лакомията на хората дразни и боли от нея най- много. Набарал някой си пасаж от “палачинки” и ги наредил гордо на кукана. Е това не е правилно. В такава ситуация по добре се научи да ги откриваш. Запомни типа места където са легнали. Пробвай се само с ръка леко да хванеш няколко и да си поиграеш с тях. А догодина ще са калкани. Заради този втория аспект съм съгласен, че човек сам трябва да си намери неговите си места и ценейки си усилията да цени и рибата.
Конкретно след всичко това казано къде все пак има калкан. Ами по цялото ни крайбрежие от емине до дуранкулак. Всеки един каменен нос във водата е признак за наличие на калкан. Калкана ляга малко в страни от носа. Там където е малко по- дълбочко.по конкретно примерно около варна- черноморец, фичоза, галата, вълнолома, яхтеното на дружба, писател, журналист. Най-много калкан си има на северното ни крайбрежие. От калиакра до границата. Там се правят и тралните снимки с които се смята запаса от калкан.
Какъв е начина за един харпунджия да търси калкан. На първо такива неща като кислородни бутилки и риболов на калкан не се съчетават добре помежду си. Каквото и да ви разправя съседа от долния етаж, когато бил водолаз в казармата.
Най-важен за калканжията е дебелия и топъл неопрен. Температурата на водата при която шансът да срещнем калкан е голяма е от 7 до 15 градуса. Под 7градуса във водата почти няма движение на рибата. Дори и при 20градуса има шанс да срещнем от желания трофей, макар и по-рядко.
Друго важно от оборудването са големи плавници, които няма да ни изморят твърде много през няколкото часа и няколкото километра енергично плуване.
Водолазния колан го правим с кило по-лек, защото в процеса на търсене може да се наложи да държим дълбочина и към 10м.
По въпроса за харпуна има две мнения. Старата генерация(включително и военните водолази) си държат на изпилената отверка. Всички останали си държат на харпуна.
Колкото и да е удобно да сме с къс харпун, това не е много добра идея. По време на гмуркането имаме добър шанс да се срещнем със лаврак или пеленгас. Все риби дето не са за подценяване.
Как протича един нормален риболов на калкан.
След известен кален участък от пъта сме се добрали до заветния нос. Ако нептун не е с нас морето ни посреща разпенено и размътено и след като подишаме малко чист въздух си изпиваме кафето и отиваме някъде да ядем чорба. Ако късмета е с нас морето ще е гладко и ...бистро. Обличането на неопрена може да е удоволствие или преживяване за цял живот. Всичко зависи от силата на вятъра и наличието на сняг или дъжд. Ако случим безветрие и слънце още по добре. След натъманяването с всичко необходимо, глътка кафе за начало и се топваме във водата. Момента в който си потапяш главата един приятел го описва така: някой ти отхапва лицето и след време ти го връща ама доста болящо. Това са усещания за минути. След преминаването на тръпките може да се наслаждаваме на зимното море. Първото , което забелязваме е че водата стой някакси размазана. Като мастика. След всички тези лирични отклонения , зареждаме харпуна и започваме да се оглеждаме много внимателно. Гмуркаме се, заставаме на метър от дъното и започваме бавно да оглеждаме участъка под нас. Търсим дефекти в пясъка. Това са: рязко прекъсване на някоя дюничка, петно с по друг цват на пясъка, граница на смяна едрината на пясъка. Две лъскави еднакви камъчета с размер на лещено зърно, близо едно до друго(очи на калкан), права линия начертана в пясъка, нарисувана на пясъка опашка или перка, контур на калкан. При всяко съмнение за нещо подобно се спираме и се опитваме да различим скритата картинка (калкана). Намираме главата и бучим рибата малко зад очите. Много рядко, рибата може да се изстреля уплашена от нас. Тогава дългия харпун много помага. Калкан отдалечаващ се от нас на нашето ниво е много трудна мишена, но е още по голям кефа като го улучиш.
Когато намерим калкан не трябва да бързаме да го взимаме. Водата лъже за размера и огромният калкан, на брега се оказва “палачинка”. Варианти за определяне на размера много. Или слагаме отметка на харпуна и го налагаме до калкана. Разперваме двете педи до калкана и каквото още се сетим. Ако разгледаме внимателно копчетата на малък калкан, ще види, че са източени като млечни зъбки. На калкан над килограм и половина копчетата вече пиличат на капси. Най-бърз и лесен за мене начин е разстоянието между очите. Ако е по-малко от 4см калкана е маник.
Продължавайки търсенето започват да ни побиват първите тръпки от студа. Тогава забелязваме и липсата на попчета, чучурини и други рибки. Можем да засечем някой измръзнал рак и пустош. Често това продължава с часове и униението се увеличава с увеличение на треперенето. Разбира се при първата следа от калкан(кръгла ямичка в пясъка, където е лежал) и най – вече след първият калкан се стопляме, забързваме ме се и морето не ни се струва чак така студено и мрачно. За съжаление първия калкан е често и единствен. Не броим няколкото случайни “палачинки”. След като тръпките преминат във фазата на енергичното тракане със зъби, колкото и да сме с мерак е време да излизане. Ако след много треперене изведнъж почувстваме, че вече не треперим, не ни е студено и се чувстваме приятно отпуснати-това е знак, че тялото ни са е вече предало на студа и до броени минути ще заспим на дъното. При такива симптоми си събираме и малкото останал инат за живот и с максимална скорост се насочваме към най-близката точка от брега, без значение от разстоянието до колата и т.н. за съжаление има доста смъртнни случаи по този повод в редовете на рапанджиите. Все пак човек трябва поне час да трепери здраво за да се докараме в такова състояние.
След като излезем от водата можем да си направим една слънева баня или да се упражняваме в скоростно събличане на неопрен(едно добро време е ..30секунди), според времето. После следва запазеното за целта горещо кафе. Мерене на калкана с този на колегата. И път към дежурната чорба.
Малко разсъждения за риболова с въдица.
Първо да кажа, че имам хванат с въдица само един калкан и то размер компакдиск на такъм за платерина. Беше успял да глътне куката ама заедно с нея си отплува по живо и здраво.
Предвижването на калканите покрай брега често е около 7-9метър дълбочина. Това съответства на 100-200м от брега.
Палачинките имат навика да се моткат на 3-6м дълбочина. Или около 50-100м от брега.
При движението си възрастният калкан се държи на около 1-1,5м от дъното, а палачинките на 20-50см от него. На калкана очите са отгоре на главата. Как ще види стръвта, когато проплува над нея.
Калкана има огромна уста и напада от засада със ряз. Малкия калкан гълта дълбоко куки до 1номер, но не може да глътне кука 2.0 и нагоре, а 2 куки 4.0 вързани една след друга не може да ги налапа. 8.0 морска кука селектира риби над 3кг.
Голям калкан много рядко в живота си би атакувал стъв с размер 2 или 3 сантиметра. Най-често в корема му рибките са 10тина- 15см. Сафрида и грацата са деликатеси за калкана.
Наблюдавал съм “палачинка” как неистово се опитва да докопа пасаж с граца. Изброявали сме 9 граци в корем на 3кг калкан.
Старите рибари от южното ни черноморие имат един трик при риболова на калкан. Захранват даден малък залив с нарязан сафрид една седмица ( по кило-две на ден) и после ловят.
Най- големия проблем на риболова с въдица са малките рачета. За час са ти оглозгали стръвта.
В статия за риболов на италиански калкани наблягаха само на огромни тежки хранилки(100гр празни) пълни с накълцана риба и търсене на пасажния калкан на 60-100м дълбочина.
0.30мм вллакно няма много големи шансове при каменисто дъно или при прибойна вълна.
Защо във всички западни списания за морски риболов за повод ползват към метър флорокарбон с диаметър към 0.5-0.7мм.
Мечтата на всеки рибарин и харпунджия е да попадне на пасаж от големи калкани. Тогава е добре да не се лакомим, а да си вземем само няколко от най- големите. Законовата норма за улова се мени постоянно преди беше 2 риби, после стана 1, миналата година 1 до средата на април после 0. Често проверяващите забраняват на своя глава и спортния риболов при забранен промишлен. Глобите при всеки случай са много големи и всеки си преценява за себе си и да си се осведомява за забраните. Минималния разрешен размер засега е 45см.
Какво да ви кажа за края. Надявам се да чета за големи калкани хванати с въдица. Също се надявам и по-разбиращите на този риболов да напишат впечатленията си.
Е наслука в новата година.

Бреееееей,че много неща си изписал ве авер.
Имаш една малка от мен на сбирката (ама малка).

milen kordov написа:Бреееееей,че много неща си изписал ве авер.
Имаш една малка от мен на сбирката (ама малка).

Рики, Милен се скрънзи, аз черпя две ракии с мезето за удоволствието да ти чета писанията.
НАЗДРАВЕ

Полезно четиво от практиката

Рики , евалата пич , страхотно написано ...и то от човек , дет го е пробвал на гърба си...

Благодаря за труда, който си положил и за полезната информация, която съдържа написаното.

Рики, аплодисменти за съдържателната лекция и труда ти! :thumbsupsmiley
Направо си е наръчник за харпунджи-серсеми меракландисали се да бучнат плоският деликатес.
Много пъти съм казвал на по-млади колеги, че майсторлък в отсрелване на калкани няма, а че големият майсторлък е в това да можеш да го видиш.

:thumbsupsmiley Браво колега .Полезна и систематизирана информация

Поздравления Рики, досега не съм чел толкова изчерпателна статия за калкана.

Страхотно написана статия, не съм чел нещо по-добре написано за калкана, в детайли. Благодаря ти
Бях се отказал да влизам за калкан този сезон, но ще вляза, подпали ме :thumbsupsmiley

Рики,страхотна статия си спретнал приятелю.Па и не те е мързяло като гледам колко си изписъл.Просто си предствях ,че съм там долу и оглеждам за плоския хитрец .Не знам какво да напиша освен едно благодаря от мен а предполагам и не само от мен ...................Ами кво остана.....освен да го потърсим за друго не се сещам ....я да прибягм до фризера д погледна кво има вътре ,че кое реме станало Поздрави на всички и лека вечер :609c1f728720fb

Ники, след вчерашния ни разговор , пак прочетох темата. Поздравления, за написаното!