РИБИТЕ И ДРУГИ ОРГАНИЗМИ В ЧЕРНО МОРЕ

Тук се описват всички живи организми, обитаващи акваторията на Черно море.





Площта на Черно море е 423 000 km², максималната дълбочина е 2212 m.
Големият приток на речни води - Дунав, Днепър и Днестър и по-малките Мзимта, Псоу, Бзъб, Риони, Кодор, Ингури (на изток), Чорох, Къзъл Ърмак, Ешил Ърмак, Сакаря (на юг), Южен Буг (на север), прави морската вода на Черно море е по-слабо солена (17,3‰), отколкото в Средиземно море и в световния океан, които имат соленост около 36‰.
Средногодишно повърхностната соленост варира между минимум 10 ‰, в северо-западната част (най-големите реки)   и максимум 20,7 ‰ в централната част на басейна. Навътре в морето солеността концентрация се поддържа около 17-18 ‰. В устието на р.Дунав  солеността е  5-8 ‰, ниска вследствие на големите обеми на речните води. В дълбочина, солеността се увеличава все повече до 600 м, а след това по-бавно до 1000 м (под тази дълбочина остава постоянна соленост, е 22.3 ‰).


Слоят от повърхността до 150 - 200м. е обитаем на водни организми.
Но от там до дъното липсва кислород, защото е зает със сероводород.Двата слоя не се смесват.





Основното морско течение в западната част на Черно море е в посока, обратна на движението на часовниковата стрелка. По българското крайбрежие то е от север на юг.




Активният слой на движение е,  между повърхността и 150 м дълбочина. Скоростта на движение е от 15-20 см /сек. на повърхността и повече от 20 см /сек. в средата. Текуща скорост намалява с дълбочина. На  500 m (дълбочина),  е налице забавяне на движенията, със скорости от до 2 см / сек.






На много места имаме и брегови вихри като   : - устието на р.Дунав, Констанца, Калиакра, Босфор, Сакария, Синоп, Kizilirmak, Батуми, Кавказ, Керч, Крим, Севастопол)



Страните граничещи с Черно море са : - България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна.

http://www.reabic.net/dss_blackseabasin/EarlyWarning.aspx

Акула Tаласъм - Mitsukurina owstoni  






Class: Chondrichthyes
Subclass: Elasmobranchii
Superorder: Selachimorpha
Order: Lamniformes
Family: Mitsukurinidae
Genus: Mitsukurina
Species: M. owstoni
Binomial name  -  Mitsukurina owstoni   D. S. Jordan, 1898



Страховита триметрова акула таласъм е била уловена в Черно море, предадоха украински и руски медии. Акула от Тихия океан се е добрала до нашето море. В края на декември, малко преди Нова година, край бреговете на Севастопол местни рибари уловили този рядък и опасен хищник, допълват източниците.

Акулите гоблини (Mitsukurina owstoni) са вид хрущялни риби, единственият съвременен представител на семейство Mitsukurinidae.

Те са рядък и слабо изучен дълбоководен вид акули с характерна външност - дълга и тъпа муцуна, силно изнасящи се челюсти с дълги и остри зъби и розова окраска - на която дължат името си (от митичните същества гоблини). Възрастните обикновено са с дължина от 3 до 4 метра, но могат да станат и значително по-едри. Акулите гоблини обитават горните части на континенталните склонове, подводни каньони и подводни планини по целия свят, като се срещат на дълбочина над 100 m и възрастните обикновено достигат по-дълбоко от младите.

Сега учените гадаят как акулата се е оказала в Черно море. Най-вероятно е да е внесена от хора, които да са я пуснали в морето. Възможно е и да е пренесена с някой от презокеанските кораби.

"Смятам, че това е единичен екземпляр. Не съм чувал за такива акули в Черно море." - коментира зоологът Ростислав Траянов.

Страховитата триметрова акула таласъм е останала практически непроменена в течение на огромен промеждутък от време. Фактически това е плаващ динозавър. На учените дълго време им се удавало да намерят кости и зъби от такива акули на невероятната възраст от 70 млн. години. Дълго време този вид се е смятал за измрял, тъй като не са били намирани живи екземпляри.

До последно тази акула призрак е оправдавала името си на мистично същество със своята неуловимост. До 2003 г. са били известни само 45 случая на хванати такива риби и то основно във водите около Япония. Тя е вписана в Червената книга като рядък и малко изучен вид.

Първата жива акула гоблин е хваната преди 30 години. Това не е учудващо, тъй като тя живее на дълбочина от 200 метра и практически в пълен мрак. Намирани са отчупени зъби от акулата, забити в телеграфен кабел, положен на дъното на дълбочина от километър и половина.

Особено интересен е строежът на устата й. Акулата е способна буквално да "изстрелва" челюстта си, за да захапе потенциалната жертва.

Още една интересна особеност на акулата е нейният черен дроб. Размерите му достигат една четвърт от обема на тялото. Подобно нещо в природата не се среща при нито един организъм. Все още учените не могат да разберат за какво и служи толкова хипертрофиран орган.

Таласъмите

Таласъмите са приказни същества от фолклора и фентъзи-литературата, които обикновено се описват като зли, свадливи и пакостливи по характер и гротескно грозни на външен вид. В различните произведения, в които те са персонажи, им се приписват различни (понякога противоречиви) способности, физически характеристики и темперамент. Подобни са на гномите и троловете.

Варианти на името са gobblin, gobeline, gobling, goblyn, gobelinus, като се предполага, че произхожда от Kobold (германски дух ) .

ДЕЛФИНИ  
 

Делфините са единствените китове, които живеят в Черно море - сравнително малки по размер представители на семейство зъбати китове. Те са и най-големите животни в нашето море, като не са риби, а млекопитаещи - хранят малките си с мляко и дишат не с хриле, а с бели дробове. От време на време трябва да се показват над водата, за да вдишват, и в тези моменти виждаме черните им блестящи гърбове като дъги над вълните. Обикновено не се гмуркат за по-дълго от 1-3 мин., но могат да останат под водата и до 10 мин. и да плуват на десетки метри дълбочина. Делфините обичат игрите и това е признак, характерен за животни с високо развита нервна система и сложно поведение. Звуците, които издават делфините - свистене, прищракване, лай - са повече от 10 различни сигнала и се разнасят далеч в морето, което е много важно за общуването на отделните индивиди в семейството.
Най-често близо до брега може да се види афалината - Tursiops truncatus - този делфин живее в крайбрежните води на всички континенти, освен в студените води на полярните морета.



Някои твърдят, че тайната на усмивката на делфина е разгадана - причина за нея са мастни възглавнички в краищата на устата.
По-рядко от афалините, край черноморските брегове може да се види обикновеният или белочел делфин – Delphinus delphis, който се отличава по белите си страни. Белочелият делфин също живее по цялото земно кълбо, но за разлика от афалината се среща предимно в открито море в семейства с десетки индивиди. В Черно море от 1980 г. никой не лови делфини и въпреки гибелта на много животни в рибарските мрежи, популацията им се увеличава. Особено силно е пострадал от ловци и рибари малкият азовски делфин или морска свиня - Phocaena phocaena.


Морската свиня се отличава с малък и не висок гръбен плавник и кратко, бързо (в сравнение с афалината) преминаване над вълните за поемане на въздух.


Морска свиня, Муткур - Phocoena phocoena





  ----------              --------------           ------------           --------------              ------------          

Обикновен делфин - Dlephinus delphis pontidus (Barabash, 1953).





  ----------             ----------            -----------              ------------                 ------------

Афала - Tursiops truncatu

Тюлен монах  -  Monachus monachus






клас: Mammalia Бозайници
разред: Carnivora Хищници
подразред: Caniformia Кучеподобни
надсемейство: Pinnipedia Перконоги
семейство: Phocidae Същински тюлени
род: Monachus Тюлени монаси
вид: Monachus monachus Средиземноморски
тюлен монах

Природозащитен статус: в България: изчезнал EX. Приема се за изчезнал след 1997 г. в Черно море [1]. Последни наблюдения у нас – 1995–1996 г.; международен: IUCN – CR; БеК-II; CITES-I; БоК-I, II; ДХ-II, IV.

Местообитания. В миналото – лежбища с по 50–100 животни (напр. н. Калиакра и на север от него). През последните десетилетия малки групи или индивиди са обитавали пусти заливчета и скални крайбрежия. Обитавани до скоро пещери са известни в районите на Калиакра, Маслен нос, резервата "Ропотамо" и между Синеморец и Резово [7].
Биология. Ражда главно в края на лятото – началото на есента в закътани места на брега или в пещери с вход – нерядко под водата. Полова зрялост – на 4 години. Бременност – 11 месеца. Храни се с риба [9,10].
Отрицателно действащи фактори: Безпокойство; разрушаване на крайбрежията; бракониерско избиване; замърсяване на морето и брега с мазут, промишлени води, пестициди и др; намаляване на черноморските рибни запаси.
Предприети мерки за опазване. Защитен у нас от края на XIX в. Включен в ЧК  (1985) като застрашен вид. Реинтродукция в подходящи места е последна възможност за възобновяване на популацията (естественото разселване е практически невъзможно), но застрояването на бреговете я прави почти безперспективна.

ВИДРА  - Lutra lutra




Class: Mammalia
Order: Carnivora
Family: Mustelidae  -  Порови
Subfamily: Lutrinae
Genus: Lutra  Brünnich, 1771
Species   -  Lutra lutra

Видрата е един от най-елегантните представители на семейство порови. Живее предимно в сладководни басейни, като предпочита обрасли с растителност брегове, в които често прави леговище. У нас видри са наблюдавани многократно и в морето в близост до устията на по-големите реки . Те плуват и се гмуркат отлично, като ушите и ноздрите се затварят под водата. Ловува главно през нощта, като малките рибки изяжда още във водата, обръщайки се по гръб и помагайки си с предните лапи, но едрата плячка изважда на брега. Видрите имат плавателна ципа между пръстите на краката си и във водата могат да достигнат скорост от 10 километра в час, но са и добри гмурци- дълбоко във водата могат да стоят повече от четири минути. По земята видрите тичат с около 25 километра в час, като комбинират тичане с хлъзгане.
Възрастните видри живеят по отделно и се срещат само по време на брачния период, когато си „устройват” буйни игри във водата и се чува специфично свиркане. Бременността продължава три пъти по – малко от тази при човека и се раждат 2-3 малки. Младите видри се приготвят за живота чрез множество игри – понякога избират стръмни склонове, на които си правят пързалка, която завършва във водата. В края на първата си година младите видри започват своя самостоятелен живот, като тръгват на дълги пътешествия за търсене на собствена територия която да заселят.
На места видрата се избива заради ценната й кожа, а напоследък и поради щетите които нанася в рибовъдните стопанства тъй като се смята за конкурент на човека в риболова. Наличието на замърсяване от химикали във водата може да повреди специфичната способност на кожата да е водонепроницаема и видрата да умре от преохлаждане.
Видрата е световно застрашен вид, строго защитен вид от Закона за биологичното разнообразие, Бернската и Вашингтонската конвенции и Директивата за хабитатите на ЕС. В червения списък на IUCN е вписан в категория “почти застрашен”.

Дънни риби


Order/Разред       Pleuronectiformes -  
Морски плоски (дънни)  риби.

Families/Семейство :

1. Suborder Psettodoidei –

Psettodidae  -
------------------------------------------------------------------------------
2.- Suborder Pleuronectoidei -

Scophthalmidae  - (Калкан)
Bothidae  - (лявооки Писия, Камбала)
Pleuronectidae - (дяснооки  Писия,Камбала)
Paralichthyidae - (голямозъби Писия, Камбала)
Achiropsettidae - (южна  Писия,  камбала)
Samaridae - (гребенести  писия,  Камбала)
Citharidae -  малки плоски риби (Писия, Морски език),   вариращи между 14 и 36 сантиметра.
---------------------------------------------
3. Suborder Soleoidei

Soleidae - (Морски  език)
Achiridae - (Американски Морски език)
Cynoglossidae - (Езикоподобен)

Калкан -Scophthalmus maximus





Order: Pleuronectiformes
Family: Scophthalmidae
Genus: Scophthalmus
Species: S. maximus
Binomial name - Scophthalmus maximus


Той може да достигне 40см - 100см на дължина и тегло около 10 - 15 кг.
Живее около 15 - 20 години.

Има закръглено, леко ромбоидно плоско тяло. То е покрито с твърда кожа и по нея от горната и долна част имаме кръгли костни образования (копчета).  
Обитава крайбрежния шелф на Атлантика (Европа), Балтийско, Средиземно, Черно, Азовско море.






Калкана е риба,която в ранна възраст, не се различава от другите рибки, и плува в нормално положение. Промените започват постепенно. След първата година от живота, рибите започват да плуват накланяйки се леко на една страна и с течение на времето хоризонтално. В края на тази трансформация рибата започва да плува хоризонтално от едната страна е бяла и очите са разположени върху противоположнита страна.
Той живее в пясъка, яде червеи, скариди, малки риби, рачета .
Сравнително лесен за риболов. Стръвта е риба, миди или с парче от октопод . Също така се лови с мрежи и тралове.

Месото му е бяло и много вкусно.






Полово узряват на 5 - 7 годишна на възраст. Възпроизвеждането става при темперетура на водата10* - 15*C  и трае от м. Април до  м. Юни. Има голяма плодовитост - хвърля около 10 - 20 милиона хайверени зърна.

Черноморски  Калкан  -  Scophthalmus maeoticus  = Psetta maxima maeotica








Order: Pleuronectiformes
Family: Scophthalmidae
Genus: Scophthalmus
Species: S. maeoticus
Binomial name : - Scophthalmus maeoticus(Pallas, 1814)


Природозащитен статус: в България: застрашен вид ЕN [A1b,d; B1b (v),c (iv)].

ПИСИЯ -Platichthys flesus








Order/разред : Pleuronectiformes - Калканоподобни
Family/Семейство  : Pleuronectidae  - Писиеви
Genus/род:  - Platichthys - Писии
Species: P. flesus
Binomial name - Platichthys flesus



Както се вижда, тялото е с овална форма и сплескано дорзално. Цветът и варира от тъмно кафяв да светло бежов. Но тя има свойството и да променя цвета си, в зависимост от обкръжаващата я среда. Коремът и е бял /мръсно/.
Обикновео достига  рамери до 25 -35 см. и тело 200 - 400 гр., рядко 700 - 800гр.

Обитава крайбрежието на морето и прилежащите му лимани и езера. Живее преблизително 7 - 10 г.  Полово узрява на 3 - 5 год., размножаване през януари и март, плодовитост на 120-2500 хил. яйца. Изхвърлянето на хайвера става в солените води на морето.
Храни се с червеи и риби и по-рядко ракообразни и мекотели.

Има вкусно месо и затова е обект на любителски риболов.

МОРСКИ ЕЗИК - Arnoglossus laterna









Order: Pleuronectiformes
Family: Bothidae
Genus: Arnoglossus
Species: A. laterna
Binomial name - Arnoglossus laterna(Walbaum, 1792 )

Има източено листовидно тяло и е дорзално сплескано. На цвят горната част на тялото и е кефеникаво - сиво, а корема  - мръсно бял. Достига до 20-35см. дължина и тегло 250 - 300гр. Ареалът му на обитание е същият като на писията. Храни се с червеи, ракообразни и мекотели.
Рядко срещана - хващана риба с пръчка на дъно. Предимно на даляни и дънни мрежи.

МОРСКИ ДЯВОЛ -  Lophius piscatorius










Order: Lophiiformes
Family: Lophiidae
Genus: Lophius
Species: L. piscatorius
Binomial name   -   Lophius piscatorius



Още един естравагантен представител на дънните риби в Черно море.
Има сплескано тяло с голяма глава, стесняващо се към опашната перка.
Кожата му е груба и оцветена в зависимост от обкръжаващият го грунд.  
Предимно е шоколадово/бежав, но може да бъде и сиво/зеленикав.

На главата  си има три издължени кожни израстъка, като първият служи като примамка за потенциалната плячка.
Има огромна уста с остри зъби, за задържане на хванатата плячка.



На дължина достига 1.5 м. и тегло 10 - 15 кг.

Живее около 9 - 12 год. Половата му зрялост настъпва на възраст между 3 и 4 год. Изхвърлянето на хайвера се извършва от пролет до началото на есента, в зависимост от географската ширина.
Сезонната  миграция, очевидно е свързани с хвърляне на хайвера и наличието на храна.

Обитава предимно пясъчно дъно, но се среща и на места със смесено  каменисто дъно с пясък.
Среща се на дълбочина и до 50 - 200м.
По-голяма част от времето си, морският дявол лежи на дъното в очакване на своята плячка.
Храни се с риба, ракообразни и други дънни твари.
Има добра плодовитост от 1 - 3 милиона хайверени зърна.

Казват, че месото му има добри вкусови качества.
Лови се инцидентнона дънен монтаж или дънни мрежи.

Морска котка   -    Common stingray (Dasyatis pastinaca) -  Рина






Order: Myliobatiformes
Family: Dasyatidae
Genus: Dasyatis
Species: D. pastinaca
Binomial name  -  Dasyatis pastinaca

Дължината на тялото на женските е до 1 м, на мъжките до 85 см, тегло 6 - 10 кг. Улавяни са екземпляри с тегло 20 кг. Тялото е гръбно - коремно сплеснато с формата на диск. Кожата е гладка с малобройни шипчета. Опашката е добре обособена, въоръжена с дълъг до 37 см. шип, който съдържа отровен секрет.




Разпространение: в Атлантическия океан, Средиземноморския басеин включително и Черно море. Биология: Дънен, морски, топлолюбив вид. Размножава се през лятото. Яйцеживородни риби. Зародишите се изхранват от жълтъка на яйцата. Храносмилателната им система е свързана с тази на майката чрез тънки израстъци. Раждат се до 32 оформени малки. Храни се с дребни риби, ракообразни и други дънни животни.

Използвана литература : http://iara.government.bg/enciklopedia/morska-kotka

Морската риба е добре преди консумация да се остави да престои в прясно мляко за около 2-3 часа, тъй като при смърта си някои видове морски риби отделят отровата ксантин.

Морска лисица     -   Thornback ray (Raja clavata) - -  Ватус












Order: Rajiformes
Family: Rajidae
Genus: Raja
Species: R. clavata
Binomial name  -  Raja clavata


Дължина на тялото на женските - до 125 см, на мъжките до 75 - 80 см. Върху средната линия има 24 - 32 едри шипа.





Разпространена е по европейските и северно - африканските брегове на Атлантическия океан, Средиземно, Адриатическо и Черно море. Биология: обитава крайбрежието. В Черно море се размножава от март до юли. Оплождането е вътрешно, непосредствено преди отлагането на яйцата. Всяко от яйцата е включено в специална рогова капсула с израстъци, които я задържат по подводни субстрати. Развитието продължава 4 - 5 месеца. Малките се раждат с резорбирано жълтъчно мехурче с размери 12 - 13 см. Храни се с дънни риби, ракообразни, мекотели и други.

Използвана литература : http://iara.government.bg/enciklopedia/morska-lisica

Branchiostoma lanceolatum - Първична морска риба







Order: Amphioxiformes
Family: Branchiostomidae
Genus: Branchiostoma
Species: B. lanceolatum
Binomial name  -  Branchiostoma lanceolatum

Тези първични риби са живи изкопаеми, съществували са  от милиони години както в древните морета, така и сега.
Предполага се, че са преходът от безгръбначни към гръбначни организми.
Някои учени ги пречисляват към мекотелите.
В Черно море,  се среща  предимно в северната и източната му част.

Обитават предимно пясъчните дъна на световният океан. Намирани са на дълбочина от 10м. - до 40м., но са наблюдавани и популации на дулбочина до 2000м./ по склоновете на подводните вълкани/.
Имат странично сплескано тяло с дължина около 7 - 9см.
Цветът им варира от полупрозрачно с розов отенък  до червеникаво/кафяв.

Обикновено стоят заровени  на дъното и отгоре на повърхността се подава само главата и мустачки/сифончета,
чрез които се храни. Но могат и да плуват.




Храни се чрез филтриране на водата за микроскопични хранителни частици.
Няма чревен тракт и стомах. Цялата тази дейност се извършва от фарингса на главата.

В някои страни като Португалия, Испания и Япония се използват за храна.

Семейството  на Попчетата, е от рода на костните риби.

 Class/Клас : - Actinopterygii -  Лъчеперки
Order/Род : - Perciformes  -   Бодлоперки
Family/Семейство : - Gobiidae - Попчета
Subfamily/ Подсемейство : Gobiinae
Genus: Gobius            

В световния океан има около 1800 вида, а в Черно море са 21 вида.

Те са бентоносен  тип риба.
Общото при тях е, че коремните перки са се сраснали в една =вендуза=, спомагаща закрепването им на камъните и скалите.  Очите са големи и са поставени високо на главата така, че да стърчи над контура и. Устата е обикновено голяма.

Обитават предимно соленоводните басейни, но се срещат и в сладководните. Любимото им местообитание са крайбрежните зони и много рядко на по-големи дълбочини. Мъжките правят груби гнезда в които женските хвърлят хайвера си. След това, до излюпването на малките, агресивно го бранят.

Черно  Попче - Gobius niger




Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Gobiidae
Subfamily: Gobiinae
Genus: Gobius
Species: G. niger
Binomial name
Gobius niger

Бентоносен тип риба, придържаща се на всякакъв вид дъно, с дълбочина 1 - 60 м. На дължина достига до 15-18см. и живее около 4 год.. Толерира вода с температура 8 - 24*С.
Характерното за него е, че на първата гръбна перка състояща се от 6 бр. лъчи, първите три са издължени. Втората има 17 бр. лъчи.

Храни се с малки миди, ракообразни организми - (изоподи, амфиподи), скариди, червеи, малки рибки.
размножителният периот е от м.Април - Септември. Мъжкият прави грубо гнездо на дъното в което няколко женски снасят около 25 000 бр. яйца и ги пази до излюпването.

Тревното попче - Zosterisessor ophiocephalus  
Наричат го още - отбалък.






клас: - Actinopterygii Лъчеперки
разред: - Perciformes Бодлоперки
семейство: - Gobiidae Попчета
род: Zosterisessor
вид: Z. ophiocephalus Тревно попче
Научно наименование  -  Zosterisessor ophiocephalus

Широко разпространено в крайбрежните зони, а понякога и в делтите на реките, и крайбрежните лимани.
Обитава местата с повече водна растителност и водорасли, на дъно с глинесто/кален субстрат предимно.
Бентоносен тип, дължина до 25 см.


Храни се с малки миди, мекотели, бентоносни организми, скариди, малки рибки.
Живее около 5 год. като полово съзрява на 2-3 година. размножителният период е м.Април - Юни.
Женската изхвърля около 10 000 - 40 000 бр. яйца.

Риба с добри вкусови качества. Обект са на спортен риболов.

Пясъчно  Попче -  Pomatoschistus minutus












Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Suborder: Gobioidei
Family: Gobiidae
Subfamily: Gobiinae
Genus: Pomatoschistus
Species: P. minutus
Binomial name  -  Pomatoschistus minutus

Малка бентоностна рибка с дължина до 10 см.
Обитава крайбрежните зони  с дълбочина 1 - 20 м., но се среща и на 50м.
Най-често се среща на дъна с пясък, но не са му чужди и глинесто/калните.

Храни се с малки бентоносни организми, червеи, амфиподи и малки ракообразни.
Размножава се  м.Март - Юни.
Живее  около 3год. като полово съзряват на 1 год.

На първата гръбна перка има малко синкаво петно, като на другия вид попче - стронгил.

Голямо  Попче -   Gobius cobitis









Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Gobiidae
Subfamily: Gobiinae
Genus: Gobius
Species: Giant goby
Binomial name  -  Gobius cobitis

Голямо попче от бентоносен тип. На дължина достига до 27-30см.
Има набито издължено тяло, с голяма глава и уста. Устните са месести. Очите са сравнително големи, разположени в горната половина на черепа.

Окраската варира от кафяво/маслинено  до сиво с разхвърляни по-тъмни петна. По време на брачния период мъжките индивиди се оцветяват в почти черно, като по периферията на перките имаме бели ленти.

Обитават предимно крайбрежните зони 3 - 20м. дълбочина, със скалисто или пясъчно/глинесто дъно, с водорасли и водна растителност.
Хранят се със скариди, бентоносно организми, малки миди, мекотели, водорасли и малки рибки.

Размножителният период е през м.Март  до средата на м.Юни. Младите съзряват на 2-3 год. Живеят 8-10год.

Скално  Попче  - Gobius paganellus







Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Gobiidae
Subfamily: Gobiinae
Genus: Gobius
Species: G. paganellus
Binomial name  -  Gobius paganellus

Средно по размер попче. На дължина достига 10-15 см. Има набито издължено тяло с голяма глава, големи уста и сочни устни. Очите са големи изпъкнали и се намират в горната половина на черепа.  
Окраската му е бежово/кафеникава/ сиво с множество по-тъмни петна. На първата гръбна перка в горния си край има светла жълто/бежова лента.
По време на брачния период мъжките индивиди са в тъмно - черна окраска.

Обитава дъно със скалист и чакълест субстрат, покрит с водорасли и дълбочина 1 - 20м.
Храни се се малки ракообразни (изоподи,амфоподи), скариди, водорасли и дори с малки рибки.
Живее около 8-10год. и полово съзрява на 2-3 год. Женската изхвърля на порции 1 000  -  9 000 бр. яйца.

Стронгил -  Neogobius melanostomus










Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Suborder: Gobioidei
Family: Gobiidae
Subfamily: Benthophilinae
Genus: Neogobius
Species: N. melanostomus
Binomial name  - Neogobius melanostomus

Средно до голямо попче с дължина 15-22см. Има набито, закръглено издължено тяло със средна по големина глава. Моцуната му е тъпа със сравнително малка  уста и удебелени устни. Челото му е малко изпъкнало. Очите са разположени в горната част на черепа, близко едно до друго изпъкнали.

Окраската му е от светло бежова до кафява изпъстрена с по-тъмни или черни петна. Специфичното на това попче е, че на първата гръбна перка има черно петно обкръжено с бяло/синкав ореол.

Обитава както Черно и Азовско море, така и реките вливащи се в тях. От там се е разпространило из големите реки на Европа и успешно се е аклиматизирало в Балтийско море. Предпочита скалисто/пясъчно дъно с водорасли.

Храни се с дребни мекотели, дребни ракообразни, червеи, дънни организми, малки миди, насекоми и техните ларви, малки рибки и хайвер.
Един от най разпространените видове попчета. Живеят 5-6 год. и са полово узрели на 2-3 год. Хвърлянето на хайвера става през м.Април - Септември, на порции през 20-30 дена.

Мраморно - Тръбоносо  попче  -  Proterorhinus marmoratus  







Order: Perciformes
Suborder: Gobioidei
Family: Gobiidae
Subfamily: Benthophilinae
Genus: Proterorhinus
Species: P. marmoratus
Binomial name  - Proterorhinus marmoratus



Ендемичен представител на бракичните, морски видове в Черно, Азовско и Каспийско море.
Еднакъв е по структура и външен вид  с вида сладководно Попче = Proterorhinus semilunaris =.
Това става, въз основа на молекулярен/генетичен анализ.

Неголям представител на рода попчета, с дължина 12-13 см. Има закръглено, издължено, леко странично сплескано тяло. Главата е сравнително голяма, издължена и леко сплескана. На носа си има две издължени кожни образования с формата на тръбички.
Окраската варира от кафеникав цвят с няколко вертикални по-тъмни ленти/петна  до сиво с по-тъмни ленти/петна.

Обитава плитките крайбрежни зони или бракичните зони в устията на реките. Не толерира соленост по-голяма от 15-20%.
Предпочита каменисто/пясъчни дъна с водорасли и водна растителност.

Храни се малки ракообразни организми, червеи, ларви на водни насекоми, хайвера и малките на другите риби.
Размножава се през м.Май - Август. Полово узряват на една година и живеят 3-4 год.

Попче  Ратан  -   Neogobius ratan = Ponticola ratan







Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Gobiidae
Subfamily: Benthophilinae
Genus: Ponticola
Species: P. ratan
Binomial name  -  Ponticola ratan = Neogobius ratan (Nordmann, 1840)

Сравнително голямо попче, 20-24см. дължина и 80-110 гр. тегло.
Има набито кръгло ( предната половина) тяло и леко странично сплескано в задната половина.
Главата е средна по големина и завършваща с тъпа моцуна. Устните са дебели, като горната е широка. Очите са средни по големина, високо разположени и близки едно до друго.

Окраската е предимно кафява с по-тъмни или светли петна, но понякога се оцветява в тъмно.
Коремът е по-светъл, белезникав.
Плавници прозрачни, полупрозрачни със зеленикав жълтеникаво кафяв или сиви.
Първата гръбна перка, без петно ​​отзад, с ясна тъмно напречната лента, както и горния ръб е жълто или оранжево. Второ гръбна перка понякога с светъл ръб, и украсена с 3-4 напречни реда от тъмни петна. Опашната перка и гръдни перки с няколко тъмни напречни ивици.

Обитава крайбрежната зона 1-20м. дълбочина, не толерира сладката вода. Придържа се към каменисто/чакълесто дъно с водорасли.
Храни се с ракообразни, малки скариди, хайвера и малките на другите риби, мекотели.

Живее до 5 год. и  половата зрялост настъпва на две години.
Размножителният период е м.Март - Май. Мъжкият пази и се грижи за яйцата, докато не се излюпят.

Попче Сирман  -         Neogobius syrman = Рonticola syrman









Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Gobiidae
Subfamily: Benthophilinae
Genus: Ponticola
Species: P. syrman = Neogobius syrman (Nordmann, 1840)
Binomial name   -  Ponticola syrman   (Nordmann, 1840)


Обитава карйбрежните зони на Черно, Азовско и Каспийско море, а така също и бракичните зони на устията на реките от техния водосбор.
Толерира слабосолените води и затова се среща и в лиманите и крайбрежните езера.

На дължина достига 22-25 см. и тегло 70 - 120гр.
Тялото му е набито, заоблено в предната половина и леко странично сплескано в задната половина. Главата е голяма, леко сплескана. Устата също е голяма с дебели, месести устни.
Гръбните перки са две, като първата има 6 бр. по твърди лъча, а втората е с 16-18 меки лъча. Аналната перка има 11-15 меки лъча, но първият е твърд/шип.

Окраската на тялото е кафяво/сива с по-тъмни петна. Гърбът е по-тъмен и надолу изсветлява, като корема е кремаво или сиво/бял.

Среща се крайбрежните зони с дълбочина 1-15м. Обитава дъно с ранообразен субстрат, водорасли и водна растителност, но предпочита каменисто/песъкливото.

Храни се с ракообразни, мекотели, миди, хайвер и малки рибки.
Размножителният период е м.Март - Май. Полово узряват на 2 години. Живеят до 4 год.
Женските отлагат около 8000 бр. яйца на сезон.

В последните години са рядък вид за Черно море.