Кратък наръчник за риболов (и не само) на сафрид

Една от много тачените риби в нашето море. Има хора, зарязващи всичко и грабващи въдицата само при новината за появили се пасажи. Това е така поради вкусовите му качества и удоволствието да пълниш постоянно чипарето. Обаче има едно малко препъни камъче. Хващат само някой от риболовците, а останалите имат по някоя случайна риба. Почват се мърморенията за какво чипаре трябвало да се купи и какво се е купило и т.н. по нататака ще напиша това което на мене ми помага да хващам, кога успешно и кога не съвсем.
  В България се срещат две форми на сафрида. Можем да ги наречем едра и дребна. Едрата достига тегло над килограм и много рядко попада на нашите въдици.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Обикновено това са единични риби с тегло над 200грама и наричани хаймани (или средиземноморски сафрид). Дребната форма е това което преследваме най-често. Тя пък се дели на граца- бебенца и малки сафриди(идеални за всякаква стръв ама за тигана не е добре да се взимат) и нормален сафрид. Още сафрида се дели на дълбоководен и плитководен.
  Плитководния се държи почти цяло лято около брега, край вълноломите и плитките подводни камъни (често и зимува пак там). Често рибите се движат по две или три и много рядко се събират на групички по десетина. Интересното при него е, че се активизира на развиделяване и на здрачаване и е много капризен към чипаретата. За ловенето му е много по-удачен такъм на малка плувка и стръв белена скарида или парченце морки червей. Може и сърце от мида.
 Дълбоководната форма се движи на пасажи. Пасажите са с размери от няколко метра до няколко километра дълги и се движат по свои си пътища. Сутрин и надвечер пасажите понякога наближават брега, а понякога делфина ги набива в брега. В повечето случай обаче те се движат от двеста-триста метра до няколко километра от брега. За ловенето им е почти задължително използването на лодка.
 Няколко думи и за лодката. До сто метра от брега може да се ползва практически всякакво надуваемо и твърдо корито, без значение за начина му на предвижване. Разбира се става дума за моментите когато е спокойно морето. Трябва да се отбележи все пак, че превозните средства на гребла или плавници имат много ограничен обхват. Изключвам каяците от споменатите горе. За минимално оборудвана лодка за нашето море с която може спокойно да се лови сафрид при спокойно море се приема надуваемата лодка с дължина над два метра, твърдо дъно и извънбордово двигателче. Вариантите са много на пазара. Ако обаче искате сигурност и при по -лошо време за минимум се води надуваема лодка с твърдо дъно с дължина поне 3.6м и извънбордов двигател над десет коня.
С надуваема лодка с двигател, нерегистрирана в ДИК се разрешава да се влиза до 500метра навътре в морето. Задължителни неща за лодката са: гребла, спасителни жилетки за всички от екипажа, лични документи, котва с поне 40метра въже, плаваща котва, нещо с което да се изхвърля вода, средство за комуникация с брега, фенерче, вода, компас.
 За нашето море трябва да се помни, че е морето дигащо най-бързо лошо време. Затова трябва винаги да сте на не-повече от 30 минути от най-близкия бряг, където безопасно можете да излезете. Също така преди влизане в морето да се проверяват прогнозите за сила и посока на вятъра. Приема се, че вятър със скорост до 4 метра за секунда позволява влизането на лодки с гребла, такъв със скорост до7 м/с лодки с малък двигател. Над 15м/с не е препоръчително да се влиза. Трябва също да се следи постоянно небето над брега. Появи ли се тъмна ивица от облаци е време бързо да се излиза.
Нека не се забравя, че с морето майтап не става и, че целта ни е да се приберем живи и здрави и поне с толкова неща с колкото сме влезли.
 След влизане в морето идва трудната част да се открие пасаж със активен сафрид. Можем да полозваме коз –обади се на приятел, ловил до късно предния ден. Където той е оставил пасажа, там е на сутринта.
Друг вариант е да се насочим към струпване на лодки и да видим от далечко къде се пълнят най-много чипаретата. Избираме си  да застанем близо до това място. Сбора на няколко лодки на едно място се казва село. Има няколко неписани правила. В селото и около него се кара бавно, да не  дигаме вълна. Спира зе винаги на разстояние от околните лодки поне трийсет метра. Ако течението ни доближи до някоя лодка се местим още преди да почнем да пречим на околните. Ако сме на котва да предупреждаваме за това лодките който минават край нас на дрейф да не си закачат чипаретата.
Третия вариант е най-спортсменски и често най-резултатен. На включен сонар се отправяме да търсим пасаж и при намиране се пробваме дали е активен. Може да се каже, че сонара е задължителен за риболова на пръснат сафрид. Тогава той се групира на малки пасажи за кратко време. Десетина минути и после пасажите се пръскат. В момента в който спре активно да ни кълве, трябва да потърсим друг пасаж и там да почнем да ловим. Често времето за риболов на сафрид е доста по-малко от времето на търсенето на пасажите. Когато морето е спокойно нямаме нужда от котва. Ако леко ни снася нанякъде си ловим докато излезем от пасажа и после се връщаме в началото му. Това постоянно движение се наблюдава много ясно в селото. Там винаги има ловящи, местещи се и само клатещи въдиците.
При засилен вятър се ползва плаваща котва или парашут. Нуждата и се познава по изместване на риболовната ни линия от вертикалата при клатенето. Това изместване вдига хоризонтално чипарето и клатенето не привлича вече рибата.
Ако има течение обаче плаващата котва не ни помага, както ако и вятъра е много силен. Тогава идва момента на обикновенната котва. Ние може да си я ползваме и по всяко време, но всяко вадене на котвата е губене на време и сили.
Затова я ползваме само когато се наложи. Дъното в нашето море е три вида. Пясък, камъни и тиня. Има котви за пясъчно дъно и такива за каменисто. Котвата за пясъчно дъно е по-тежка и озовала се между камъните често се заклещва и се налага да я режем. Котвата за камък е с меки рога или система за откачане и на пясък при силно течение и силен вятър не държи. Ако нямаме възмъжност да имаме от двата типа котви си взимаме котва за камъни и един камък към пет килограма от брега. Когато сме на пясък просто си връзваме камъка за котва.
 Има и вариант да се гледа къде ловуват делфините и да се застане на пътя на изплашените сафриди.
След като сме си намерили пасаж идва и момента на пускане на чипаретата. Трябва да знаем на каква дълбочина се намират в момента рибите. Може да се каже, че най-често се движат на метър от дъното, но това е така примерно в една трета от случаиите. През останалите са някъде из водния стълб. От натиснати плътно на дъното до плуващи на самата повърхност. Тези два варианта сонара няма как да ни покаже. Във всички останали случай е добре да се вгледаме в него. Ако сме без сонар опипваме постепенно слоевете и запомняме на колко навивания на макарата от дъното сме намерили рибите.  Ако обаче престане изведнъж да кълве първо се проверява дали не се е преместила рибата по вертикала някъде и тогава се тръгва да се търси.
Как точно да търсим по вертикала. Първо се проверява на дъното. Чипарето се остава да чука по дъното и правим леки повтигания по три –четири сантиметра. Следващото е да заметнем на двайсетина метра в страни. В момента в който оловото удари повърхноста изпъваме мисината и чипарето се принуждава да пада по-бавно и във вид на ветрило.На всеки няколко секунди придърпваме и отпускаме върха на въдицата без да навиваме с  макарата. По този начин проверяваме няколкото метра от повърхността. Когато отново чипарето стигне дъното се почват леки подръпвания с върха като се стараем оловото да прави леки подскоци по дъното. Ако дъното е камък при тази операция късаме. Ако е пясък се е увеличил много шанса да се хване дракон.

[You must be registered and logged in to see this image.]

За драконите винаги да се носи кохер и винаги да се внимава повече и да се откачат над водата.
Проверили сме повърхността и дъното. Започваме припомпването на един оборот на макарата от дъното. При клатенето винаги трябва да усещаме чипарето да е изпънато. Иначе сме го оплели много. Няколко пъти разклашаме върха по десетина сантиметра. После почваме не-много бързо повдигане към метър на върха. Леко връщаме чипарето на долу и вече го вдигаме колкото на високо успеем като си гледаме да ни е удобно. На най високата точка спираме за момент и после почваме да отпускаме върха до най-долна позиция. Скоростите си ги определяме индивидуално. Всеки път рибата иска различни. Това клатене го повтаряме десетина пъти. После навиваме три оборота с макарата и повтаряме всичко. Така докато се покаже чипарето на повърхността. Този начин на клатене е един от основните. Случва се да се лови по други начини и те също трябва да се пробват. Единия е големи махове нагоре надолу колкото позволява пръчката. Другия е леки претрисания на върха с плавното му издигане нагоре и рязко спускане надолу. Също и каквито там комбинации се реши и му дойде на главата на човек. След няколко проверки по вертикала или се сменя чипарето и се пробва с друго или се сменя мястото.
Ловенето на сафрид с чипаре е в два етапа. На първия ние се опитваме да излъжем поне една риба от пасажа да захапе кука. В момента в който имаме една закачена, всички около нея масово се втурват да хапят чипарето. Започва товаренето на чипарето.
В началото разгледахме как да се опитаме да накараме поне една риба да клъвне. Вече като усетим закачената рибка имаме няколко варианта и то зависещи от едрината на рибата и големината ни на оловото.
Ако сме със стандартно 40 грамово олово за сафрид(с него при спокойно време резултата е най-голям и ръката ни е най-малко уморена)при дребен сафрид не трябва да имаме притеснения. Спокойно си почваме бавничко да припомпваме като се стараем да няма охлабване на линията. По ръката се усеща кога спира да се товари чипарето и вече бавно почваме да навиваме към нас.
Със същото олово и при нормален и едър сафрид е друга работата. Обикновено рибата спира чипарето във фазата на отпускането. Трябва веднага да изпънем линията и да си продължим маха нагоре плавно и сравнително бавно. Ако много забавим, рибите оплитат. Като си дигнем върха почваме да навиваме с макарата, но отново бавно в началото.
 Другия вариант е да сме с олово за сафрид от 80-100 грама. При него имаме една много добра вертикална игра и при течение и вятър по-лесно се лови рибата. Минус е когато се опитваме да ловим на ветрило заради голямата скорост на пропадане и умората на ръката ни. С това олово, при усещане на рибата, си продължаваме ритъма който сме следвали, като само избягваме дълги махове в коя да е от двете посоки. Отново навиваме като усетим колко сме напълнили чипарето.
Напълването на чипарето е другото нещо, което дава удоволствие.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Има хора, познаващи толкова добре въдицата си, че винаги могат да кажат колко сафрида имат в момента закачени. За това как да си товарим до дупка чипарето, съвет не мога да дам. Всичко е до усещанията на дадения човек и тренинга му. Не е толкова важно колко риби си изкарал на повърхността, а колко бързо ще успееш да ги откачиш и да пуснеш обратно чипарето неуплетено във водата. Понеже често гоним време преди да се пръсне пасажа, трябва да се действа по-енергично.
За използването на пилкерите. Това са оловни рибки с размер 8-10-12сантиметра, поставяни вместо тежест на чипарето. Имитират атакуваш чернокоп при нашите води. В повечето ситуации е добре да ги имаме само в рибарската ни кутия. За дребния и среден садрид е добре пилкера да е с размери на олово за сафрид и с пастелени неблестящи цветове. Иначе се плашат от него. Ако сафрида е много едър или има чернокоп от време на време, слагаме пилкер със размер една опашка по-малък от сафридите. Тогава сребърния цвят е предпочитан от чернокопа, а сафрида…е нали чернокоп хващаме. Компромис със цвета винаги може да направим, а и понякога сафрида в такава ситуация обезумява и изобщо не се вълнува от пилкери и чернокопи.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Най-често използваните цветове са: сребърно, синьо, бяло, червено и комбинациите им. Пак повтарям, че при чистия риблов на сафрид пилкерите повече вредят.
Когато извадим рибите закачени за чипарето е добре при откачането да ги подмятаме в голяма кофа или в живарник с голям отвор.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Така няма да се присягаме за всяка риба и няма много да се бавим. В жегите е задължително да се носи хладилна чанта с едно или две, замразени с вода, големи шишета (от литър и половина или два). В момента в който почне да умира рибата, тя се изсипва в хладилната чанта и така се запазва до края на риболова. Хладилната чанта се отваря за много кратко време-колкото да се изсипе поредната доза риба и се затваря максимално бързо. Ако иската да си имате студени напитки, носете си друга хладилна чанта. Там и да се стополи охладителя не е фатално. Обикновено това става като свършат течностите. Твърдия алкохол не е препоръчителен в морето. Бирата пък има лошия навик да кара хората да ходят в двете нули, а в клатещата се лодка това е интересно преживяване.
Сафрида има нежна уста. С това трябва  да се съобразяваме когато си избираме пръчката и основното влакно на макарата. За сафрид винаги ползвам къса 1,8метра, лека пръчка с много тънък връх, залитаща към параболичния строй. За дълбочини до петнайсет метра навивам за основно влакно мисина с диаметър 0.28мм. При по-дълбоки места работя с плетени влакно за да мога да предавам игра на чипарето. Макартата трябва да е достатъчно мощна да не изисква усилия при качването на пълно чипаре и достатачно лека за да не ни измаря. Размера 1500 е един добър компромис. Друга много удачна макара и много удобна е малкия спинингов мултипликатор. При свикване да се лови с такава макара, чипарето много рядко се оплита поради спецификата на отпускане. Тя е по-лека, по-мощна и за съжаления по-скъпа от средния клас на споменатите спинингови макари. Някой колеги предпочитат да работят със дълги по три метра пръчки със средно твърд връх. Идеята е да може с един мах да се обхване по-голям воден стълб. И на въдицата да се закачи чипаре с повече от десет куки. По-твърдия връх пък позволява да се засече успешно чернокопа. Все пак ако сме за сафрид ловим с въдица за сафрид.(за чернокопа пък си носим резервна въдица с резервна макара) Както казах нагоре е важна бързината. При мене чипаретата са с осем куки, вместо стандартните десет. С късата пръчка мога без да ставам и да оставям настрани въдицата да откача от всяка кука закачена риба, да пусна отново чипарето във водата, да го изкарам с риби и вече с колегата с дългата въдица да пуснем едновременно.
 Стигнахме и до чипаретата. Това е най-важното оборудване в лодката. Ако нямаш точното чипаре за деня –гледаш как хората ловят. Може да се каже, че избора на чипаре е най-трудното нещо. Вариантите за чипарета са стотици и разликите са почти минимални. И въпреки това едни от тях хващат, а други не. В друг ден се разменят нещата.
 Лесния вариант е човек да си купи чипарета от магазина. Това е и начина за повечето от рибарите. Лошото в случая е финансовата част, която пък се отразява на улова. Обяснявам как. Едно чипаре добре направено е примерно четири лева. Купили сме си точния модел с точния размер кука и точната разцветка. Ловим много добре и сафридите само дето в лодката не скачат след него. В процеса на риболова забелязваме как една кука е изчезнала някъде. Малко след това още една се губи по трасето. След това почват да ни се оплитат постоянно куките в майката(това е парчето мисина на което  са навързани куките) и да хващаме все по малко риби. Вглеждаме се и виждаме, че бидемите са се навили като пружинки и като тръснем чипарето куките се навиват. Такова чипаре не играе правилно. Какво е трябвало да се направи. Още при липсата на втора кука или при забелязани повече от два накъдрени бидема да се смени чипарето с друго или да се махнат накъдрените куки и на тяхно място и на мястото на липсващите да се превържат нови куки.
Да се върнем пак на магазина. Отчитайки горните вероятности , трябва да купим поне по два или три броя от всеки вид (ако има и чернокоп се налага да са по пет, че много бързо им се губят куките). Вече продавачите имат много добра информация за моментните предпочитания на сафрида и във всеки един добър риболовен магазин ще ви препоръчат примерно три или четири варианта за моментното меню на рибата. Всеки сам може да си направи сметка колко чипарета му трябват. Проблема обаче идва на следващият риболов, когато се оказва, че сафрида има ново меню. Все пак не е задължително да се процедира точно така. Голям процент от риболовците отиват на всеки риболов с три основни цвята и ако не кълве просто се прибират. Ама да минеш сто километра да пуснеш лодка на вода и после да се окаже, че заради пет лева няма да ловиш, аз не го разбирам.
За по-слабо финансово подплатените рибари, както и за тези от по-малки градчета остава варианта сами да си направят чипаре. В цялата работа няма нищо сложно. Единствено е, че е пипкава и после направеното чипаре ни е много по-скъпо на сърце от купеното. (ама едно качествено чипаре ни излиза към левче)
Първо ще покажа как се връзва чипаре по старата технология. Това е изпитано чипаре и поне в половината от случайте хващащо.
(Начина ми го показа един стар рибар преди повече от двайсет години.)
За материали ни трябват пера откъснати под крилото на мъжка дива патица-зеленоглавка, мисина 0.15мм за поводи и мисина 0.20мм са майка.

[You must be registered and logged in to see this image.]

1-  Откъсваме си от перото  ивичка широка около 3мм
2-  На мисина 0.15 мм си вързваме два възела на разстояние 4-5см. един от друг и си подрязваме краищата. Нарича се бидем.
3-  Избираме си морска лъскава кука (към Но9 за сафрида)

[You must be registered and logged in to see this image.]

4-  Нареждаме по показания начин кука, бидем, перо. Захващаме и трите между палеца и показалеца си на извивката на куката

[You must be registered and logged in to see this image.]

5-  Взимаме памучен конец ярко червен. Започваме навиването на около 3мм от лопатката на куката в посока към лопатката. Първите витки се стягат по-лекичко да не се пречупи перото.Ако ни се струва халтаво когато стигнем лопатката, може да навием още ред или два.

[You must be registered and logged in to see this image.]

6-  Вързваме на обикновен двоен възел, като стягаме колкото позволява конеца и издърпваме бидема докато опре в конеца.

[You must be registered and logged in to see this image.]

7-  Подрязваме стърчащите настрани крайща. По желание капка безцветен лак.
8-  Навързваме куките през 14см една от друга и същото разстояние го оставяме от последната кука до оловото.
При тенденциите на последък основно място заема ламето. Най-използваните цветове са електриково-зелено, тиквено-оранджево, кърваво-червено и ултравиолетово или УВЕ.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Перцето от патица също е на дневен ред.
Лентичките, пък почти точно пресъздават цвета на малките рибки

[You must be registered and logged in to see this image.]

Започваме връзването. Първо си избираме една морска кука. Марки много. Тези е примерна.

[You must be registered and logged in to see this image.]

После си взимаме перцето и си отделяме от него наколко нишки.

[You must be registered and logged in to see this image.]

За това връзване си взимаме и две нишки от един цвят  ламе.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Взимаме ролката мисина. Развиваме към половин метър и застопоряваме ролката под крака си. Изпъваме масината от нея и правим клуп.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Захващаме между палеца и показалеца точно клупа, извивката на куката, перцето и ламетата. Всики неща се нареждат по линията на изпънатата месина.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Хващаме свободния край на месината и започваме да навиваме върху всичко натрупано в посока опашката на куката. Преценяваме за към седем витки да стигнем опашката. Първите стягаме по-внимателно да не се прегънат материалите.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Със свободната ръка хващаме върху навитото, така че да не се развиеи куката е вече обърната.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Провираме стърчащия край на мисината във вече видимото ухо и почваме едновременно да издърпваме двата края на мисината да се стегне леко възела.

[You must be registered and logged in to see this image.]

За дозатягане отново сменяме захвата, като вече държим изпънати по куката ламето, перото и края на месината. Получава се това.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Отрязваме всичко стърчащо от възела.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Обръщаме обратно куката и подрязваме пера и ламе на дължина колкото е острието на куката. Одрязваме и излишното парче мисина.

[You must be registered and logged in to see this image.]

За краен резултат трябва нещо такова да стане.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Правим възел осморка за определяне дължината на бидема.

[You must be registered and logged in to see this image.]

За дължина на бидема в повечето случаи се приема 5см. Стягаме, режем и вече имаме вързана кука.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Избираме си звят за лак. Сигнално оранджев или кърваво червен. Лаковете не е необходимо да са скъпи. Заведете жена си на някой от големите магазини за козметика или се оставете тя да ви заведе. Там винаги има по една кошница или касета със лакове с изтичащ срок на годност на цена около левче. Това е вашата цел.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Малка капка лак на възела и закачаме куката да изсъхне някъде. През това време почваме да връзваме следващата. Нали ни дрябват поне още седем. Като изсъхне лака се капва още една малка капка да облее вече лакираното възелче. Според вида на капката  при изсъхването може още един път да лакирате или така да остане.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Тук се вижда разлика от една ръка и две ръце лак.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Напоследък започват да се връзват и чипарета залитащи към мухарството. При тях се търси по-пълно сходство с рибка или скаридка и са за малкото моменти със напълно пасивен сафрид. Не, че няма да хващат и нормален ама времето им за правене е много по-голямо.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Готовите чипарета ги навиваме на картончета. В едно чипаре може да имаме само едноцветни куки или да имаме комбинации от различни цветове. Първия вариант е за момент в който знаем точно какво иска сафрида, а във втория или ловим когато има само единични сафриди или проверяваме коя е най-удачната комбинация за деня и после вадим точно такова чипаре.

[You must be registered and logged in to see this image.]

За в момента навлизат вече материали, изместващи по-горните. Все още не са се доказали и са в процес на проверки. Връзването им е същото и в магазина ще ви ги предложат наравно с ламетата. Това са косата, кожата от скумрия и найната имитация, естествено боядисаните пера от петел и доста други.
Влакното е другото важно нещо при направата на чипарето. За много активен сафрид се ползва обикновенна кристална на цвят месина. При всички останали случай се ползва флорокарбон. Добре е да е 100 ℅ флорокарбон, но при финансови проблеми и флорокарбоново покритие върши по-добра работа от обикновенна мисина.
Диаметрите за бидемите отново зависят от активността на рибата. При по-капризна риба се ползва 0.14мм при нормална активност 0.18мм и при много активен сафрид до 0.22мм.
За свръх подозрителни риби може да се мине и на 0,10мм. Все пак колкото е по-тънък бидема, толкова по-лесно се накъдря и по-бързо спира да работи чипарето. Диаметъра на майката зависи от диаметъра на бидема. Използват се 0.18, 0.20,0.22,025мм влакна.
 Дължината на бидемите варира. За стандартно се взима 5 или 6 см бидем. За много тънки бидеми може да го направим с 4см. Ако искаме по-добра игра можем да удължим до 7 или 8 см. От старите рибари е определението, че бидема заедно с куката трябва да са  дълги  колкото рибата, която ще ловим.
Разстоянието между две куки отново зависи от дължината на бидема заедно с куката. Минималното разстояние е два пъти дължина на бидем и кука плюс два сантиметра. Значи при 5см бидем и 2см кука имаме разстояние 16см. Ако искаме да ни се оплита по-малко удължаваме това разстояние на 18 или 19 см.
 Комбинациите от цветове са много, но има няколко основни. Това са:
- перо и две нишки У-ВЕ ламе
- перо, нишка У-Ве ламе и две нишки ламе зелен електрик
- перо, нишка У-Ве ламе и две нишки тиквено ламе
- четири нишки ламе зелен електрик и една нишкаУ-ВЕ ламе
- четири нишки тиквено и една нишка У-ВЕ ламе
- три  нишки ламе зелен електрик, една нишка червено ламе и една нишкаУ-ВЕ ламе
- три нишки тиквено ламе, една нишка червено ламе  и една нишка У-ВЕ ламе
- четири нишки червено ламе
- черно перо с две нишки У-ВЕ ламе
- една лентичка с две нишки от зелено, тиквено или У-ВЕ ламе.

 Ловенето на плувка, споменато по-горе е един от бреговите методи за почти сигурно пържене на прясна риба в къщи. Необходим ни е лек гол телескоп към пет метра дължина или по-къс при наличие на вятър. Плувката се прави от десет сантиметра перце. Отежнението е една съчма колкото да потапя стръвта и да не изправя плувката. Влакно 0.10мм и кука 12номер морска. Стръв-парченце белена скарида, морски червей, земен червей, парченце рибка, сърце от мида, част от сафрид. При кълване плувката се изправя. Търсим места от заветната или морската страна на върха на буни или вълноломи. За съжаление на тези места има често големи струпвания на гюмюш и често сафрида не успява да се вреди от него(гюмюша си е превъзходен пържен ама има един основен недостатък пред сафрида и той е наличието на едри люспи за чистене).
 Друг вариант за риболов е на бомбарда. Обикновено това става когато ловим или се опитваме да ловим заргана. Много са редки случайте на целенасочен риболов на сафрид на бомбарда поради малкия брой извадени риби в сравнение с чипарето.
Сега за риболова от брега с чипаре.
Първото условие е да минава сафрид там където замятаме. Това са места с каменисти и отвесни брегове с дълбочини до самия бряг или вълноломи и буни (лесно се познават по хората мятащи чипарета в сезона на сафрида). Класическия начин е с четири-шест метрова пръчка да се замята чипарето. Правят се подръпвания с върха и същевременно се навива с макарата. Опитваме се да водим чипарето трионовидно със вертикално пропадане към метър-два в определен слой вода. Често на такива места дъното е каменисто и всяко допиране на чипарето до него води до късане.
За избягване на късанията се използват два варианта. Единия от тях е с подвижна плувка с носимост към 80грама и ограничител на дълбочината на която желаем. Така може да подръпваме и за известен период да оставяме в покой като вълничките ще заклащат чипарето вместо нас. При риболова на тапа имаме за минус същественото ограничаване на дистанцията на замятане от въздушното съпротивление. Друг вариант е използването на ластик. В риболовните магазини и не само там се продава еднонишков-гол ластик с дължини 10-15метра. Взимаме едно такова парче. Взимаме и половинка тухла. За тухлата връзваме половин метър въже, към което връзваме ластика. Другия краи на ластика го връзваме до нас. Завъртаме тухлата с въжето и я пращаме колкото можем навътре. Ластика го доопъваме и го закачаме вместо оловото на чипарето. Отпускаме кордата, докато поулекне ластика и леко натягаме. Почваме да клатим така. От време на време навиваме по няколко оборота в търсене на риба. След натоварване на чипарето започваме да навиваме и когато вирбела опре на първия водач поставяме пръчката си в предварително измислената здрава стойка. Рибите висват като на простир и лесно си ги откачаме. После отново отпускаме кордата и навиваме толкова, колкото е било при хващането на рибата. Дистанцията с ластика е още по-малка поради спецификата на замятане на тежестта. Ако обаче се внесе с плуване или лодка, нещата се променят коренно.
 За повечето рибари е много приятен и риболова с гол телескоп с дължина между  девет и единайсет метра. За него се прави чипаре с дължина почти четири метра. За удобно клатене, телескопа се законтря в краката на столчето на което се седи и с леко поклащане на тялото се клати столчето и от там въдицата. Удачен метод е когато сафрида се върти в брега, но тези телескопи си тежат. Вярно, че така няма как да се скъса и едно чипаре за риболов.
Следващите методи са в разрез с моментния закон за риболова в смисъла на забрана за нощен риболов. За в момента има опити за отмяна на тази точка. Причините са много. Така има постоянен поток от рибари и бракониерите по-трудно ще шетат, морската риба вечер наближава брега и напада по-стръвно, много хора са целодневно на работа и само вечер могат да риболовстват. Така, че аз ще спомена и нощните методи.
 Първия вариант е на плувка със светеща ампула. Поради по-спокойното море вечер и по-агресивния сафрид може да си ловим с нормална плувка. Отново се избират отвесни брегове и буни и вълноломи.
 Другия вариант е на нощно чипаре. При него имаме малко по-дълги и по-тънки бидеми и повечко куки. За привличане на рибата се ползва прожектор, светещ към водата.
 След като вече сме хванали рибата остава да я приготвим за ядене.
За най-вкусен се води варианта при още живи сафриди да ги наредим върху скара с дървени въглища и след като вече ги изпечем тогава да махнем чарвата и хрилете. Рибата се полива само с лимонов сок и то когато я махнем от скарата. Може да си я посолим  след като я разцепим в чинията си.
При всички останали рецепти рибата се чисти, като с палец и показалец бръкнем в хрилете и издърпаме това което сме стиснали към опашката.
 За класика се води пържения сафрид. Рибите се осоляват за половин един час. После се отъркалват във микс от царевично и бяло брашно и се пържат във нагорещено олио. За да останат хрупкави след вадене от тигана се нареждат върху домакинска хартия по възможност без да се допират една до друга (една голяма тава е чудесен помощник).
 Осолените риби стават чудесни и на грил тиган. За вкус капка зехтин на рибка.
 Сафрида става чудесен на чироз. За целта забъркваме в съд вода и сол, долкато спре да се разтваря солта. Слагаме рибите за едно денонощие вътре. Изцеждаме ги за час и ги слагаме във оцет за два часа. После ги изцеждаме грубо и навързваме рибите на опашките на едно тънко ама здраво въже като оставяме разстояние да не се докосват една с друга рибите. Закачаме да съхнат на сенчесто и проветриво място. Изчакваме да се втвърди до колкото ни харесва на нас(проверяваме по една рибка как е). после рибата се слага във торбичка във фризера да не изсъхва повече. За консумация може и така да си гризкаме ама ако ще се поглезим първо ще изчистим рибата от костите и получените филенца ще ги сложим за малко на скарата. После ще ги наредим на чиния, гарнираме ги с лук и поливаме с лимон и олио.
 Прясносолен сафрид се прави като изчистените сафриди се наредят с коремите нагоре върху морска сол и се засипят отгоре с такава. Може и няколко реда да направим. След две денонощия можем да консумираме рибата. Ако ни е много солена се топва във вода за пет минути. Поднася се както и чируза.
 По - често обаче сафрида се маринова. Рецептите са много и аз ще напиша най-лесната. Рибата се нарежда като прясносолния. Стои в солта ден или ден и половина. После се държи в оцет за четири или шест часа (може и 12 според вкуса на човек). Отцежда се и се нарежда плътно в буркан. На котлона се затопля олио със хапка хляб вътре. Като зацвърчи хляба се вади оплиото и се изчаква да изстине. При рибата може да се сложи бахар, чер пипер, дафинов лист ама може и да се пропусне. После рибата се залива с олиото така, че да има поне един пръст олио над нея. Оставя се в хладилника и след седмица е вече узряла. Годна е за ядене между месец и два (после не е развалена ама има вече лек дъх).
Не трябва да забравяме и рибената чорба и варената риба.
 Има и един много мързелив начин за приготвяне. В тава се насипва осолен леко сафрид, капва се малко вода и се пече на фурна.
   Ами това е от мен. Наслука и да ви е сладко.

Евала за труда, Ники! Много добре систематизирано и поднесено! Благодара ти

Позволих си да променя заглавието, защото за мен това си е един своеобразен наръчник за риболов на сафрид Ако някой има нещо да допълва, нека го прави свободно

Аз мога само да консумирам,особено с цветовите комбинации , не мога да допълвам щото няма с какво . Втория пласт лак ли е тайната на хубавото топче върху възела на куката или има и друго нещо :609c1f728720fb .Адмирации за хубавия пост!

Прочетох веднъж , ще прочета сигурно още сто и веднъж

:thumbsupsmiley

emanuil написа:............ Втория пласт лак ли е тайната на хубавото топче върху възела на куката или има и друго нещо :609c1f728720fb .....

идея си нямам как ги правят онези готини топчета. Би трябвало и поксикол да играе там според мене.

Ники,не знам какви критики очакваше от мен (като си говорихме вчера) щото мога само да кажа че изчерпателността ти е уникална,мога само да ти стисна ръката и да се за всичко

ами очаквам да кажеш кога е за предпочитане да се ползват по-меките ламета от тези дето съм показал. Също чаках да обясниш кога се правят бидеми по 3 см и кога се правят по 15см. Аз наистина не съм наясно с тези въпроси. Също ми е любопитно кога се ползва чипаре с бидеми от 0.1мм. та такива неща чаках от теб. Щото си наистина Добрия. :609c1f728720fb

Ники ,евала за труда брат .Наистина няма какво да се добави,или ако има то си е до предпочитането на индивида 'за тежеста на оловото ,за формата на оловото ,за влакното, дължината на чепарето и ей такива дребни .Аз лично предпочитам монофила за ловене на сафрид (точно поради причината която си споменал-крехките челюсти на дребния и нормален сафрид),докато при ловене на чернокоп плетеното си е почти ,че и даже задължително,......според мен де.
Още един път благодарности за труда :609c1f728720fb :dancingHappy_i

Щом dobria го хвали, значи аз трябва да си мълча кротко.

Ще направя една лека корекция, на подрязването върха на перото и ламенцето.

Според мен никога, ама никога не подрязвайте върхът на перото.
Става като метла, целият строй. Скъсете ламенцето до колкото си решите, но перото го оставете цялото.
По добре стои, а и играта на куката е по-добра.

Ние по-старите мутри , никога не съм виждал старите рибари /времето на 60год. на XX век/
да подрязват върха на перото. Иначе останалата част по вързването с конеца си е така.

Но само да уточня, Ванко-Морячето го е показал този начин - още преди години.

Така мисля, затова го казвам.
Иначе за труда.

Много полезно и изчерпателно четиво. Поздравления!
Ииии така докато го четох резко ми текнаха лигите и ми се приходи за сафрид.

Поздравления Ники! Както ти го казаха и преди имаш дарбата и умението да пресъздаваш и описваш знанята си. Благодаря, ти!

Браво колега за всичко написано обаче има само едно нещо с което не съм съгласен

Приема се, че вятър със скорост до 4 метра за секунда позволява влизането на лодки с гребла, такъв със скорост до7 м/с лодки с малък двигател.

Вятър със скорост над 4ms вече дига вълна 2-3 бала че и повече и си е чист ентусиазъм да се влиза в морето . Нека Любака се изкаже по компетентно за вятъра :609c1f728720fb

Доста писане.Браво за труда!Има какво да научи човек ,който тепърва е решил да се занимава с това.Една от разликите с моите работи относно направата на чепарето която смятам за по-фрапираща е начина на правене на възела на края бидема.Осморка.Мисля,че е неподходящ.Аз правя два единични възела един след друг.Единичният възел може спокойно да се мести по иглата и по този начин да се регулира с голяма точност дължината на бидема докато при осморката това е много трудно.Освен това не съм наясно какво има предвид колегата с тези бидеми по 0.1мм?

tiho_roev написа:.......обаче има само едно нещо, с което не съм съгласен

Приема се, че вятър със скорост до 4 метра за секунда позволява влизането на лодки с гребла, такъв със скорост до7 м/с лодки с малък двигател.

Вятър със скорост над 4ms вече дига вълна 2-3 бала че и повече и си е чист ентусиазъм да се влиза в морето . Нека Любака се изкаже по компетентно за вятъра :609c1f728720fb

На мене силата ми е на сушата, а не в морето.

Но като цяло си праФ.
Тихо, .......спомена малък двигател. Малък -малък, колко да е малък ?
Четейки Ви останах с впечатление,че по-малък двигател от 20 магаре си е направо .... героизъм.

В морето никой, ама никой не може да ти каже кога, откъде и с каква сила ще вятърът.

Затова си вържи предварително гащите, с по-голямо подсигуряване.

Ники еваларка за труда,
който си направил да опишеш подробно този емоционален риболов.
И аз щях те грабна за вятъра - ама там Тихо се е изказал вече.
На гребла вдигне ли 2м/с вятъра - въз навън.
И още една забележка - соленето на сафрида.
Преди да го редиш,стиска се за очите,да му пукнеш мозъчната кост.
Иначе често се разваля рибата.
Обаче пък,след 5-6 месеца е огин туй като мезе.

Браво Ники за усърдието. Както винаги подробно и ясно. :thumbsupsmiley
Точно по този начин(с конец) си връзвах едно време чепаретата.Че даже Фащах и риба с тях. :dancingHappy_i С тези твои писания май отново ми дойде мерака да връзвам.А досега как наготово(мързеливо) си вземах от майсторите ...

Да допълня само за съхранението на улова,добре е ако можете да си правите лед(в кутийки и т.н) по е добре от замръзените бутилки.И се налива морска вода в хладилната чанта така че долната риба да не се мачка от тежеста на горната.

rikitikitavi написа:ами очаквам да кажеш кога е за предпочитане да се ползват по-меките ламета от тези дето съм показал. Също чаках да обясниш кога се правят бидеми по 3 см и кога се правят по 15см. Аз наистина не съм наясно с тези въпроси. Също ми е любопитно кога се ползва чипаре с бидеми от 0.1мм. та такива неща чаках от теб. Щото си наистина Добрия. :609c1f728720fb

Относно ламетата днес ти обещах,а аз обещая ли повярвай ми ще имаш материал за много години като знам колко връзваш
Днес пак си говорихме и забравих да ти покажа как да връзваш много по лесно (без да настъпваш ролката)
Не се осмелих да направя забележка за подрязването на перото но Любака те е метнал и то с право(и перушини ти обещах днес,не съм забравил)
Относно дължината и дебелината на бидемите ще си замълча,защото тук има много разбирачи и ще скочат отгоре ми,едните са убедени че късите са по добри други че дългите са по добри така че .............
Много е различно кой къде лови(географското място) но както вчера ти казах аз изводите си ги вадя не от мойте проби,ами и от другите 15-20 човека около мен
А относно дебелината на бидема 0.1мм или да го кажем 0,10 е да разберат всички,там не съм участвал,мисля че Ванката ще се изкаже(ако желае разбира се) понеже съм убеден че няма по разбиращ в тази област

п.п. стига съм писал,ако се присетя нещо по късно няма да ти го спестя :29e6bbd771c7f3

п.п.2 Имаме си и крадец,открадна си 1 вързана кука днес за моста уж прати ми някой линк на тез калмаровоблери приятелю

[You must be registered and logged in to see this link.]
митак, благодаря за всичко. от този тип воблер

Риболовен воблер Trendex Squidmaster 2 22 см - Behr

Браво Ники ,това е най - изчерпателото инфо което съм чел.Ще е от полезно да се прочете от всеки .
Поздрави.

Eвала Ники супер си :thumbsupsmiley :thumbsupsmiley

Браво ,Ники!!! Постарал си се страшно много и си описал подробно що е това сафрид ,как се лови и как се приготвя за хапване.Има малки нещица с които не съм съвсем съгласен ,но Добрия е прав ,че ще почнат безсмислени дискусии.Само ще кажа ,че дължини на бидеми ,цветове на ламета , дебелината на влакната и начин на връзване ,всеки сам си ги избира.Не случайно на пазара се предлагат различни чепарета .Преди чепаретата бяха 2-3 вида ,сега са 20-30 ,а може и повече.След време това, което връзваме в момента ,също ще е отживелица,но нали това е прогреса.Ти си описал връзване на кука ,което малко хора вече практикуват,но е факт ,че и този вариант е добър и дава добри резултати.Така ,че няма какво да кажа ,освен благодаря за прекрасното четиво . Ти си човек с доста умения и знания в областта на риболова така ,че от теб можем само да се учим.

Аз искам да питам хората правещи чепарета за сафрид следното нещо. Забелязал съм ,че чепаретата правени в чужбина са с така наречените речни куки , а тези в България са с дълго рамо(морски). Защо никой не пробва да ги прави с речни куки, според мен с тези куки сафрида почти не се откача от чепарето при вадене. :609c1f728720fb

zhikata написа:Аз искам да питам хората правещи чепарета за сафрид следното нещо. Забелязал съм ,че чепаретата правени в чужбина са с така наречените речни куки , а тези в България са с дълго рамо(морски). Защо никой не пробва да ги прави с речни куки, според мен с тези куки сафрида почти не се откача от чепарето при вадене. :609c1f728720fb

Колега ,много хора правят чепарета и с речни куки ,включително и аз.Проблема е там ,че речните куки раждясват много бързо ,а и са по-скъпички .Това е според мен една от причините.Инъче съм съгласен ,че по-трудно се откачат рибите ,хванати на речни куки.