СБИРОЛИНО (бомбарда)!

[Петър Василев]

Я да се изкажат тук специалистите,че ни ми е много ясна таз бомбарда :05:

[patter]

Не че съм специалист но да отворя дискусията :-)

Идеята на бомбардата е постигане на по-големи дистанции когато се ползват леки изкуствени примамки или естествена стръв.

Монтажа на бомбардата е

- основна линия (максимално тънка) на която се нанизва бомбардата, следва стоперче (някакво мънисто) което служи за предпазване на възела към вирбела, и след стоперчето вирбел (за предпочитане троен)

- повод.използва се тънко (добър резултат дава флуоро карбона) влакно с дължина 60 - 150 см. без никакво утежнение. На края на повода е куката или примамката.


На снимката са показани два стопера и единичен вирбел, но останалото е същото


Ето и един монтаж от братята руснаци.

Основната разлика при бомбардите е тяхната плавуемост. Има плуващи, потъващи и полупотъващи такива. Каква бомбарда ще се ползва зависи от това, в кой слой търсим рибата.

Важно при замятането е в последния момент преди да се приводни такъма да задържим леко влакното с цел да се изпъне линията за да се избегнат оплитания.

Воденето на бомбардата е в зависимост от примамката/ стръвта / рибата.


В морския риболов бомбарда се използва основно за зарган и кефалови, но успешно лови и други риби (имам извадени попчета, кучета, дракони, сафрид, барбуни и морски език). Стръвта е морски червей, който се нанизва на кукичката , така че да виси от нея.

В сладки води се ползва с малки блеснички ( 00 - 1) , малки воблерчета (2-4см) и мухи, но би могло да се ползва и с всякаква стръв.

[Вальо]

Статията е от категория Изкуствени примамки
РИБОЛОВ НА СБИРУЛИНО


Статията е публикувана на 2008-01-02 07:25:43 и е видяна 2795 пъти Размер на шрифта:

Методът сбирулино първоначално бил разработен в Италия за лов на пъстърви в езера. В тази страна се провеждат специални състезания с прилагане на тази техника на риболов, само че нейното използване отдавна вече не се ограничава нито с пъстърва, нито с пъстървови езера
И въпреки това този метод все още не е намерил широко приложение у нас и не е понятен на всеки.

Затова ще приведа няколко основополагащи момента по прилагане на метода сбирулино. Единият от елементите на монтажа е бомбардата, която трябва да достави стръвта на нужната дълбочина. Според скоростта на потъване има три вида бомбарди: плаващи, с нулева плавателна способност и потъващи. От тук идват и областите на тяхното приложение. С плаващите бомбарди ловят на повърхността или близо до нея. Дори и стръвта/примамката да потъне, тя се движи близко до повърхността, далече след бомбардата.
Моделите с нулева плавателна способност, както и бавно потъващите, са най-разпространениte. Те покриват голям диапазон от дълбочините на водоема защото с тях можеш да водиш примамката на различни хоризонти Това дава възможност да си готов за всякаква ситуация.
Бързо потъващите бомбарди са замислени най-вече за дълбоки водоеми. Обикновено тези модели са не само по-тежки, но и по-тънки и обтекаеми за да може бързо да се спуснат на дълбочина. Те могат и да имат по средата или края на тялото метална тежест. На много oт потъващите бомбарди може да се види обозначението AFF (Affondandi – потъващи) и цифра от 0 до 7. Колкото е по-голяма цифрата, толкова по-бързо потъва бомбардата. Но и сред плаващите и с нулева плавателна способност модели се появиха по-тежки варианти. Тяхното тегло от 80 -100 грама позволява да се заметне монтажа дори и срещу вятъра. Въпреки тази маса, те не потъват на нежелана дълбочина.

ЯВНИ ПРЕИМУЩЕСТВА
Какви преимущества дава бомбардата пред класическото водно топче или оливетката, които също доставят примамката до дъното? Методът сбирулино е създаден за замятане на стръвта надалеч и представянето й на различна дълбочина и с различна игра. С този монтаж различните видове стръв: стримери, колебаещи се блесни, воблери, червеи , ларви, тесто и т.н. могат да се доставят на големи разстояния. При това вариантите на намотките и подаването на примамката са много повече, отколкото при което и да било друго спомагателно средство. . Някои от потъващите бомбарди имат утежнение – подвижен месингов цилиндър. Като местим цилиндъра можем да регулираме и скоростта на падане и характера на хода на монтажа. Плаващите модели се използват като плувка. С помощта а сменяема тежест при някои бомбарди се променя и товароподемността. В един от моделите тялото се състои от няколко части и в зависимост от броя им бомбардата потъва по-бързо или по-бавно. Има модели, при които тялото е разделено на две части. Без да се променя монтажа може да се извади едната част на тялото и да се смени с друга. Неотдавна се появиха и бомбарди с малки топченца вътре, които вдигат шум като при «гърмящите» воблери. Тези модели вече се доказаха. Тяхното привличащо действие е неоспоримо: рибата отива към звука, тоест към примамката, която следва «гърмящото» сбирулино.

СМЕНЯЩАТА СЕ ДЪЛБОЧИНА
Дълбочината на подаване на примамката и типът бомбарда зависят от хоризонта, на който стои пъстървата. Трудно е да се определи местонахождението на тази риба през пролетта – поради разбъркването на водните слоеве от вятъра и дъжда. Трябва систематично да се променя дълбочината на ловене. За такъв случай е предназначена бомбардата с нулева плавателна способност – тя може да се води на различни дълбочини. Като се почне от май, пъстървата плува в най-горният слой на водата и тогава направо може да се види през водата как рибата стремително пори водоема. През май и юни пъстървите се хранят на самата повърхност на водата. Тогава такива примамки като ларви и червеи трябва да се подават високо. Често примамката на дълъг повод се спуска прекалено дълбоко и затова е по-добре да монтирате на повода допълнителна микроплувка. За лов на голяма пъстърва се използва малък воблер или стример.

ВРЕМЕТО НА ПОТЪВЩИТЕ БОМБАРДИ
Когато през лятото температурата на водата силно се повиши, пъстървата отива в по-дълбоките водни слоеве. В дълбокото седи и през зимата - тогава там е най-топло. Тогава идва времето на потъващите бомбарди. С тях може да се подава както естествена, така и изкуствена стръв: въртящи се и колебаещи се блесни, които, понеже са тежки, трябва да се водят с повишена скорост. Класическият монтаж сбирулино изглежда по следният начин. На основната линия се нанизва бомбардата като се почне от тръбичката, после гуменото топче – за буфер, а в края връзват троен вирбел, който предотвратява въртенето й. Към вирбела се връзва повод с дължина 1,5-2,0м. (рис. 1) някои предпочитат да слагат по-дълъг повод, но в такъв случай при замятане дългият край на линията провисва много ниско. В такъв случай ще ви потрябва въдица с дължина 3,6-3,9 м. Въдицата трябва да има параболичен строеж и да е много чувствителна. Ходът на примамката се определя от една страна от избора на бомбарда, а от друга – от нейната игра мри намотка. Ако се лови плътно до повърхността, въдицата се държи с вдигнат връх и примамката се води равномерно. Ако рибите проявят интерес, но не кълват, тогава ще помогнат прекъсваните намотки. Когато се ловува с примамка с нулева плавателна способност или с потъваща, върхът на въдицата се държи до самата водна повърхност. Неравномерната намотка се прави като се редува ускорено въртене на ръчката на макарата с кратка пауза. Правилото гласи: позволявай на примамката веднъж да играе бързо и веднъж бавно. Това провокира рибата и кълването. Характерът на движение на примамката при ритмична намотка с паузи зависи от това къде е разположено утежнението на бомбардата. Ако тежестта е разположена на средата и бомбардата пада в хоризонтално положение, примамката ще се движи вълнообразно (рис.2). Когато тежестта е в края на бомбардата, примамката ще извършва по-бързи движения нагоре-надолу (рис. 3). По този начин в първия случай примамката върви по-спокойно и равномерно, а във втория – неспокойно и скокообразно. В зависимост от температурата на водата и активността на рибата понякога се препоръчва да се правят по-бързи, а друг път – по-бавни движения. Кълването понякога е много рязко, а понякога преди това се усеща внимателно подръпване на примамката. В последният случай ще трябва да издържите и да не засичате прекалено бързо – примамката трябва да се

[Моряка]

Е Петьо поведе темата Искам да добавя за естествената стръв,морския червей,че дава добри резултати за по-едри екземпляри нанизването на 2 червея през главата само .Единия отива към лопатката,а другия на сгъвката на куката.И ако сте ровили морски червеи пресните доста са махнати от към късане,на другия ден са вече стегнати.Че затова обичам по-тежката бомбарда ,по плавно и без да се къса червея да се заметне,не като леката да се изстреля като куршум и да свисти

[????]

Според мен е добре темата да се преименува в.....СБИРОЛИНО(Бомбарда), а още по-добре е, да се обособи в отделен подфорум- сбиролиното във всички случаи не е "спининг" не е "муха" и не е "естествена(жива или нежива) стръв", а е и трите понятия + елементи от " на дъно", обединени в едно. Аз специално имам доста за писане по тази тема в тази част, която касае сладководния риболов "Сбиролино" :68c38a1dee913b

[КИРО]

Илия,чак толкова да не ставаме дребнави,
че виж какво се получава отатък.
С по малко теми и по обширно представяне на нещата.
И още един момент,тук под 13г не могат да влязът,освен ако с Петьо не му разрешим.
Което означава,че сме по напреднали в риболова,за да почнем да обесняваме от а до я.
И внимаваме кого да пуснем,че да има повече веселба отколкото........абе ти знаеш какво искам да кажа.

[valentin_l_ivanov]

Методът ...бил разработен ...за лов на пъстърви в езера. .., само че нейното използване отдавна вече не се ограничава нито с пъстърва, нито с пъстървови езера ...

никога не съм използвал този метод, затова се изкушавам да попитам: мога ли да използвам за стръв рибка, за риболов на кефал в затворен водоем-езеро, язовир, баластриера...привлича ме предимството, че мога да достигна по-голяма дистанция и предполагам, че би имало ефект.. :9fb95bfd5c9056

[????]

Никога не съм използвал този метод, затова се изкушавам да попитам: мога ли да използвам за стръв рибка, за риболов на кефал в затворен водоем-езеро, язовир, баластриера...привлича ме предимството, че мога да достигна по-голяма дистанция и предполагам, че би имало ефект.. :9fb95bfd5c9056

Здрасти Вальо и добре дошъл! Разбира се че може и то от повърхноста до дъното, във всички слоеве и на всякаква дистанция която е в обсега на съответния поплавък-сбиролино! Всъщност, по неизвестни за мен причини, по нашите риболовни форуми, кефалите и уклеите почти никъде не се споменават като потенциални риболовни обекти на метода сбиролино, а в действителност те са може би
най-обичайните заподозрени при риболова с плаващи сбирулини(бомбарди) в сладководните водоеми и то не толкова с рибки (имам в предвид кефалите), колкото с изкуствени мухи и подобна естествена стръв. Аз специално, ловя със сбиролино поне от две години по-рано, преди да започна да ловя с фидер; значи от около 10-11 години; и то във всичките му варианти- като видове поплавъци и видове "жертви". Надявам се по-нататък в темата да успея да хвърля малко светлина по някои въпроси :b23b8673c6466f

п.п. ще изчакам колегата Вальо да допреведе започнатата статия, за да не се повтарят едни и същи неща, където е възможно.

[илия]

Аз също съм пробвал доста с булда, бомбарди, збиро.Това е най лошия начин за риболова на кефал.Още при падане във водата, кефала се покрива в дън земя.Освен ако не хвърляш на дълбоки езера.Определено за реки, почти не става.

[????]

Аз също съм пробвал доста с булда, бомбарди, збиро.Това е най лошия начин за риболова на кефал.Още при падане във водата, кефала се покрива в дън земя.Освен ако не хвърляш на дълбоки езера.Определено за реки, почти не става.

Адаш, чакай малко бре Не е чак толкова лош начина за риболов на кефал; уверявам те че това е най-убийствения метод за риболов на кефал, в индустриални количества и то всякакви калибри, специално в затворените големи водоеми Колкото до реката, да те питам: ето с такова сбиро ли лови:



Тези са "плаващи", на SPRO;едното е 3 грама, другото 5 грама; имам и 8 грама за над 35-40 метра. Ако не са били от този калибър, значи трябва да почакаш малко до като се поизбистрят сладководните неща в темата :217b315cad77fe То, риболова със Сбиролино в сладководни води е нещо много непопулярно и неизвестно у нас, както да речем до преди десетина години беше фидера!!! Нека да се поразвие темата, пък пак ще пробваш и пак ще говорим ( чепаретата за кефал и уклей ще ти ги поръчам тука и ще ти ги пратя за проби с последващо черпене.

[valentin_l_ivanov]

Никога не съм използвал този метод, затова се изкушавам да попитам: мога ли да използвам за стръв рибка, за риболов на кефал в затворен водоем-езеро, язовир, баластриера...привлича ме предимството, че мога да достигна по-голяма дистанция и предполагам, че би имало ефект.. :9fb95bfd5c9056

...разбира се че може, и то от повърхноста до дъното, във всички слоеве и на всякаква дистанция, която е в обсега на съответния поплавък-сбиролино! ....

Благодаря за отговора, Бачо! Жив и здрав! има ли слука, почерпката е от мен, ама не във Форума- ако се видим на "Домлян", "топката е в моята градина"! Радвам се , че и BZI-то е във Форума!..."Черен гологан не се губи"..Телефона ми е 0898 60 67 15...Май сега ще има и тема за телефоните на съфорумниците, а..? :9fb95bfd5c9056

[илия]

Адаш, аз съм ловил кефал на тясни и в много случаи плитки реки.Затова горе писах,че на големи и дълбоки водоеми нямам опит.За сбирото,навремето му бях фен, но след неуспехи на Доспад и Батак го заибах.Обаче със сигурност ще има места където щ е ефикасено,особено там където е необходима дистанция и има дълбочина. :390ba08ab62e78

[????]

В Италия риболовът със сбиролино има близо 30-годишна традиция, като включително всяка година се провеждат вътрешни републикански шампионати. У нас, това е сравнително нов метод и датира може би от около 11-12 години, като аз мисля че основно методът е застъпен при морския риболов с бомбарди(плаващи и потъващи) на зарган и някои други видове риби.
Първоначално методът е възникнал при риболов на пъстърви в дълбоките и бистри езера, където много малката стръв(естествена или изкуствена) трябва да се достави на много големи дистанции от брега, далеч зад ятата от плашливите риби и да се извърши проводка започвайки от повърхноста и стигайки понякога до самото дъно. В последствие метода се е разраснал, като към сегашна дата негов обект са всички хищни сладководни риби, някои от миролюбивите и определени видове морски риби- пъстърва, бяла риба, щука, сом, кефал, уклей, костур, распер....Аз специално, съм хващал епизотично и платики на Душанци- рано сутрин при много бавна проводка, на повърхноста с уклейско чепаре.
Колегите, по-горе в темата са описали основните неща и монтажа,а аз ще направя поетапно някои коментарии по отделните елементи- такъми и аксесоари, както и по отношение на примамките, линиите монтажите и самия риболов.
Метода е доста разпространен в редица европейски страни и от доста време има европейски производители, които имат отделни производствени програми "sbirolino"-произвеждат цялостно комплексно оборудване, аксесоари, примамки и т.н. за риболов със сбиролино. До колкото ми е известно, у нас един от тези производители на които се внася и дистрибутира продукцията е немската фирма BALZER (моля, ако някой може да даде линк към БГ-вносителя).
Специализираните пръти за сбиролино са с дължина от 3 до 5 метра, като най-ползваните дължини са от порядъка на 3.8- 4.0 метра; по-голямата дължина на прътите прозтича от това че повода понякога може да бъде с дължини над 2.50м. Прътите могат да бъдат както телескопични, така и щекерни, като независимо от вида и дължините общите им характерни черти са:параболичния строй, чувствителния връх, широкия диапазон на акцията( 1-40, 3-25, 12-55, 5-60 и т.н.), големия врой водачи на високи крачета 10-12-15, съответно и големия брой колена при телескопичните пръти.
По-долу на картинките са два модела пръти за сбиролино на Балзер- телескопичен и щекерен, от каталога 2009, като съм посочил и параметрите на най-късите и най-дългите модели от тази серия, за да се види в общи линии за какво става дума:

щекерен прът Balzer Diabolo IV Distance Sbiro 25, 3,35 м

Тегло	250 г
Дължина	3,35 м
Брой на секциите	3
Тр. дължина	1,20 м
Изхвъргаща тежест	3 – 25 г

телескопичен прът Balzer Diabolo IV Sbiro 25, 3,60 м

Тегло	175 г
Дължина	3,60 м
Брой секции	5
Тр. дължина	1,05 м
Изххв. тежест	3 – 25 г

щекерен прът Balzer Diabolo IV Distance Sbiro 55, 4,05 м

Тегло	320 г
Дължина	4,05 м
Брой секции	3
Тр. дължина	1,50 м
Изхв. тежест	12-55 г

телескопичен прът Balzer Diabolo IV Sbiro 55, 4,50 м

Тегло	295 г
Дължина	4,50 м
Брой секции	7
Тр. дължина	1,05 м
Изхв. тежест	18 - 55 г

У нас, прътите които се ползват най-масово са обикновени мачови и телемачови модели с подходящо подбрана за целта акция(изхв.тежест) и строй- едно че специализираните пръти ги няма навсякъде и второ, цената на един такъв прът е ориентировъчно около 80 евро; могат да се ползват и обикновени стъклопластови телескопи с водачи(стига да не се работи с плетени влакна), с дължини 3.60-3.80м и подходящи акция и строй. Аз ползвам телемач на Томакс с дължина 4.0м и акция 5-80гр; този на картинката по-долу:



И още няколко думи за прътите; според мен изискването за параболичен строй на прътите произтича най-вече от това, че за да няма строшени пръти и уплитания на дългите поводи, със сбиролино трябва да се замята плавно; особено с обемистите и тежки плаващи и потъващи бомбарди!!! Има известна прилика в начина по който трябва да се извършват замятанията със сбиро, фидер и слайдер- и при трите това трябва да става плавно и с постепенно натоварване на прътите; иначе оплитанията са неминуеми или по-лошия вариант: трошене на прът!!! Има колеги, които се засилват с ентусиазъм към сбирото и.... поради това че не знаят как да замятат и постоянно уплитат, го зарязват и си цопкат я със спининга, я с мухите, я с дънарките. Аз съм виждал и строшен телемач и строшен фидер, от рязко(камшично) замятане с тежък поплавък и обемиста кошничка!

[????]

Относно макарите и влакната!
Макарите трябва да се не много високо оборотни, ориентировъчно с предавателно число 4.2-5.2- обикновенно проводката със сбиролино се извършва или бавно, или много бавно; с вместимост на шпулите около 200м/0.20 или по-голям номер за по-едрите видове хищници, като щука, бяла риба....Добре е, във връзка с големите дистанции 50...70....100м, шпулите да са или издължени(лонгкаст), или като тез на картинката по-долу; спининговия модел на "корморан -коркаст" е с предавателно число 4.2:1, а тези на картинката са с предавка 5.1:1.
Влакната е добре да са оцветени в ярки цветове, добре видими и във всички случаи трябва да са низко разтегливи, безпаметни и с нисък коефициент на триене(износоустойчиви) 0.18-0.25. Според мен трябва да се ползват и плаващи и потъващи влакна, в зависимост от това какъв вид поплавък се ползва по време на риболова. От първия вид, ползвам влакна на Колмик, а от втория вид- на Сарфикс; с едно уточнение, че това всичкото на картинката по-долу го ползвам и за фидер, мач и боло. За плетените влакна нямам мнение, защото не съм ползвал такива, но имам един колега и много добър приятел който лови само със сбиролино,ползва само плетени влакна и едни умопомрачителни 50-60 грамови бомбарди и булда. Като му знам резултативноста на Копринка... явно вършат добра работа ( той, между впрочем ми е и "връзвача" на всички мухи и стримери от десетина години насам).



Толкова за сега за прътите, макарите и влакната; по-нататък ще следват поплавъците, аксесоарите, куките и примамките.

[????]

Поплавъците за СБИРОЛИНО най-общо могат да се разделят на три основни групи: плаващи, бавно потъващи и бързо потъващи. Надписите по тях обикновено са на италиански, английски или немски и затова ще постна една табличка за съответните означения и на трите езика:

Език/ Тип	Плаващи	Бавно потъващи	Бързо потъващи
Италиански	galleggiante (g)	semiaffondante	affondante (aff)
Английски	floating	semi sinking (sinking)	sinking (fastsinking)
Немски	schwimmend	langsam sinkend	schnell sinkend

Теглото на поплавъците може да бъде от леките(лайт) 1-3-5гр за риболов на много близки дистанции или в плитки малки реки, до 50-60 и дори 100-грамови бомбарди за риболов в големите водоеми и морето. Таглото на поплавъците винаги е обозначено на тялото, като ако поплавъците са бавно потъващи има обозначена и втора цифра, в съкращение на съответния език, която обозначава степента или коефициента на плавучест. Така например, ако на един италиански поплавък има означение "G18 - G3", то първата цифра показва теглото на поплавъка във въздуха в грамове, е втора цифра показва плавучеста като коефициент ("G" не произлиза от "grammi"-грамове, а е от италианското "gallegiante"-плаващ, плаваемост. Ако на мястото на втората буква и цифра седи "aff", то поплавъкът е бързо потъващ- от "аffondante".
Класическия тип поплавък представлява маслинообразно тяло изработено от балза или пластмаса през което преминава и стърчи като опашка от едната страна, дълга 10-20см противоуплитаща тръбичка. Поплавъците от балза са оцветени в тъмни цветове- от черно до тъмно зелено, а тези от пластмаса са с матирана повърхност или са прозрачни; някои от тях(обикновено, плаващи) са оцветени в ярки цветове- червен, оранжев, жълт.... На по-евтините модели е обозначен само грамажа във въздуха и дали е плаващо или потъващо, а на най-евтините има означение само на общата опаковка.
Италианските сбиролини са и с различно разположение на утежненията по оста:



В зависимост от разположението на утежненията и начина на проводка, примамките извършват различни движения и колебания. Няма да се спирам подробно и поотделно на всеки вид, защото това са по-рядко ползвани у нас, модели; в много случаи- състезателен тип, с високоточна ръчна изработка и съответната цена!!!

По-често използваните у нас са от този тип:



Горните два поплавъка са бавно потъващи 8 и 15 гр, със съответните означения на английски; долния поплавък е 15-грамов, плаващ.

От по-евтините модели са ето тези:



Левите два са 15 и 20-грамови, плаващи; десният е 30-грамов, потъващ.

[Вальо]

[Вальо]

[????]

Относно потъващите сбирулини със означение "aff" и цифра от "0" до "7"- по долу на снимката е едно такова на Тубертини; когато цифрата е "0"( както е в случая), то плаваемоста на сбиролиното е "нулева", т.с. цялото тяло, с изключение на много малка част, е потопено под вода:



Напоследък излязоха на пазара и моделите направени на принципа на стреличките от играта "дартс"- или така наречените "dart caster"- те се характеризират с четерите криловидни стабилизатора, имат изключително стабилен полет и минимално съпротивление при извършване на последващата проводка; оцветени са в три цвята: бял- плаващи, светло зелен-бавно потъващи и светло син- бързо потъващи.
По-долу на картинката са две плаващи 6 и 10 гр на фирмата QUANTUM:



От този тип с тръбичките, съществуват и други, по-малко популярни и не често намиращи се на пазара модели като:

- модели със сменящи се тежести; в предната част на тялото има система сес сменящи се метални шайби, която позволява без да се сменя поплавъка, да може да се ползва като плаващо или като бавно или бързо потъващо, сбиролино
- модели със звукови капсули;в тялото на поплавъка има вградени капсули със съчми, които издават шум при проводката за допълнително привличане на рибите. В ето този модел Power-Rasseln има два шумови капсули

- водоналивни модели; при тях, на принципа на булдата, може да се променя плавучеста с наливане на различно количество вода в тялото

[????]

Поплавък "РЪГБИ". Името на този поплавък е поради приликата му с топката в играта ръгби. Представлява абсолютно симетрично издължено тяло с тегло във въздуха 3-10гр. Поплавъците са без водеща тръбичка, бавно потъващи до определено ниво в средните слоеве и се ползват при риболов на изключително плашливи и предпазливи риби; характертерното за този вид поплавък са сравнително късите поводи: 0.5-1.0м. Последния "вик" в тази насока са поплавъците "horizontal-zocker", при които различните модели седят в точно определен воден слой; обозначени са с пръстени с различен цвят: златист за 0-0.5м, сребрист за 0.5-2.0м и син за 2.0-4.0м.
На долната картинка е стандартния поплавък "ръгби":



Поплавъци "перушина"(schlep-pose). Представляват издължени прозрачни или полупрозрачни кухи тела, които се закрепват на основното влакно посредством предварително нанизани на него гумени пръстенчета. Ползват се за проводка непосредствено под повърхноста.



В по-скъпите модели има монтирана вътре по оста оловна нишка за утежнение, като се навива и допълнително оловна тел между поплавъка и тройния вирбел. Характерното при проводката е че при индикация по върха на пръта за кълване, линията се отпуска и по-нататък индикацията се следи по самия поплавък; в тази връзка и оцветяването на фабричните модели е със жълт и червен цвят в двата края- при монтирането в зависимост от осветеноста се съобразяваме кой цвят е подходящия от към пръта. При потегляне или тръгване в страни на поплавъка, следва моментална засечка. Според мен, точно този поплавък е най-сериозния кефалоуловител в малките и плитки реки; с две думи- осъвременен вариант на весдесъщето, голямо гъше перо.Поводите са с дължина до 1.0 метър
Фабричните поплавъци от този тип са с тегло 2-8гр.

[????]

И за да завърша с поплавъците, най-накрая ще се спра на двата вида оловни поплавъци. За разлика от другите методи за риболов, където оловото винаги се коментира като "тежест" или "утежнение", в СБИРОЛИНО, оловата се третират като "поплавъци", независимо от това че някои видове са 100% олово.

Оловен поплавък (Schleep Blei):




Ползва се за влачене на стръвта и примамките по дъното; яркия жълт, оранжев или червен цвят, както и вдигането на облак мътилка от дъното допълнително предизвикват интереса на "заподозряните". Балзерските олова са с грамажи 4-28 гр. Монтажа се прави като се прекара основното влакно през халката; следват гумено манисто, обикновено манисто, троен вирбел и 60-120см повод с кука и стръв(примамка). Тези също са трудно намираеми, но за сметка на това много лесно се правят от конусни олова с вирбел; по-доло на картинката са две такива заготовки(20 и 30гр.), които и в този си вид вършат работа:



Тези оловни поплавъци като че ли повече пасват при риболова на бяла риба.

Оловен поплавък САЛТАРЕЛО:



Това са може би по-ползваните оловни поплавъци; представляват издължено оловно тяло с пластмасова тръбичка, която спомага за по-добрата проводка и за илиминиране в много голяма степен на закачките по дъното. Произвеждат се в грамажи 5-20гр, но при необходимост има и значително по-тежки варианти. На картинката е един такъв 40-грамов "далекобоец" със същите 4 бр. стреловидни криле като на Куантом-ите по-горе в темата:



Салтарелите също не са често срещани по магазините, но също лесно се правят от подходящи оливети , подвижни олова и подходящи тръбички. Специално за тях, има моменти когато костурите не искат и да чуят за нещо друго, а правилната проводка с поплавък от този тип е в състояние да ги извади от равновесие!!! Картинката дето ми е на аватара е от точно такъв риболов в началото на зимата миналата година- на Пясъчник до кулата. С още един колега бяхме хвърлили по два фидера, с по две куки със симеони (общо 8) и ....за цял ден само едно малко костурче, на тия всичките такъми. Колегата опита и на всякакви конвенционални туистерчета, блесни и воблери...пак нищо. По обяд сглобихме по един "сбиро-монтаж" с подръчни материали: 5-грамови подвижни олова ( заместващи поплавъците "тремарелас"), гумени маниста, вирбели и 60-сантиметрови поводи с куки и симеон закачен само на долната устна- от вън, навътре; върха и контрата излизат навън през устата. На дистанция 35-40 метра, след падане на оловото на дъното, следва повдигане на около метър, след което бавно отпускане и вибрации с върха на пръта ( с показалеца върху него) и едновременно с това леко придърпване и обиране на линията. Костурите кълвяха почти винаги между две такива манипулации; по-долу и три снимки по въпроса- не хванахме по много, но бяха само елитни костури:







Та, след този риболов имахме разговори надълго и нашироко "Що е това сбиролино и има ли то почва у нас"!!!!!

[????]

И едно филмче, на този етап- коментират се поплавъците и отчасти примамките:

[????]

Няколко думи и за аксесоарите:
- Троен вирбел: при риболова със сбиролино(бомбарда), поради характера линията, проводката, монтажите и движенията на някои от примамките е необходимо да се ползват тройни вирбели; повечето от производителите на оборудване за този метод, произвеждат такива. Вирбелите са различни типове, различни номера и с различно захващане; на опаковката (3-5бр.) се посочва и здравината в товароносимост на мъртва тежест; могат да бъдат с карабинка или без карабинка:







Аз обикновено ползвам троен вирбел без карабинка от номер 14 до 20:



По изключение ползвам вирбел с карабинка, само и единствено ако монтажите са "чепаре" за кефал или уклей; чепаретата завършват с клуп в горния край и освен това често се налага да се сменят в рамките на един риболов, по няколко пъти. Моделите които са с ролки не съм ги ползвал за сбирулино

Маниста и куки: ползват се стъклени и пластмасови маниста, както и гумени съчми за амортизатори. Манистата са се поставят непосредствено върху възела на основното влакно с вирбела, а гумените съчми се поставят за амортизатор между тях и поплавъка(бомбардата). Ако не се ползват маниста, гумената съчма при замятане се нанизва върху вирбела и възела остава необезопасен!
Куките за сбиролино са различни типове и модели, но общата им характерна черта е че са със сравнително широка извивка за да може да се придава специфична "Г"-образна форма на някои от примамките; някои модели имат и контра на опашката. Куките за силиконови примамки са от тези, които се ползват за джигови глави или прави морски куки с дълги опашки.



Поводите за сбиролино задължително са монофилни. Дали ще е нормален монофил, такъв с флуорокарбоново покритие или флуорокарбон е според предпочитанията, но задължително трябва да са монофилни поради характера на монтажите; плетените поводи според мен са абсолютно неприложими и ще доведът до постоянни уплитания. В много голяма степен е дискусионен и въпроса за дължината на поводите; по този въпрос сигурно 10 човека ще дадът 10 различни мнения, но все пак има някои общо приети параметри: повода няма как да бъде по-дълъг от дължината на пръта и обикновено поводите за придънното водене на примамките са по-къси от тези за повърхностното водене и риболов, приблизително в съотношение 2:1. Вголяма степен това се обуславя и от видовете риба които се ловят в придънните слоеве, предимно "хищни" и тези в повърхностните- в много по-голяма степен "мирни", някои от които "всеядни"...а от там и от характера на проводката и поведение на примамките, което се изисква при този или онзи вид. Като обобщение мога да посоча, че общо приемливото като дължини на поводи е 0.60- 1.50 м. за дъното и в придънните слоеве, 1.50-2.50м за повърхноста и непосредствено под нея и 1.0-2.0 метра в средните водни слоеве. Значително големия толеранс е пряко зависим и от дълбочината на облавяния участък- така например, при два метра дълбочина, риболов на костури със "салтарело", повод от 60см е съвсем нормален, до като при 5 метра дълбочина 1.20 е по-добрия вариант. Тези правила са най-общи и разбира се че имат и изключения- например при риболова с "ръгби", финни лини и поводи в средните слоеве, много рядко повода надхвърля 60-70 см.- това е с цел постоянен и непосредствен директен контакт с примамката за да се хване и най-плахото попипване и кълване!!!.
Не споменах нищо за възлите- обикновенно се ползват десетината вида възли, които се ползват в риболова със спининг и мухи; тези на куките с лопатки са ясни. Има и определени изисквания към възлите, ако се работи с флуорокарбонови поводи!!!

:609c1f728720fb

[чечо]

IDA,много добре обясняваш,знам че флуорокарбона не държи на какъв да е възел,ако можеш покажи.Куките с ухо не са ли по-удачни?

[Моряка]

И за мен куките с ухо са по-подходящи,но гледам да търся такива с по -широка опашка,и качествени ,с по-тънък повод флуорокарбон ,и плюнка става възелчето.

[????]

Колеги, аз съм на мнение, че в риболова със Сбиролино(бомбарда) нещата по отношение на куките трябва да се разграничават. Всичките ми чепарета и мухи за сладководен риболов са с куки с "око"(ухо); блесните и стримерите също; малките силикони и разни ала-бала подобни примамки се разпределят 50/50 % "лопатка" или "око" и всичко останало което се ползва за примамки и стръв(естествана или изкуствена) се качва или нанизва на кука с лопатка- това е приблизително 80% от арсенала на сбиролино!



За куките с лопатки аз ползвам стандартния възел със 6-8 навивки; за флуорокарбон задължително със 7 или 8 , но не повече! Флуорокарбона не издържа на пречупване и затова всички възли трябва да се съобразяват с този недостатък. Като се връзва възела, връзва се по средата на стеблото(цевта), пристяга се, плюнчи се и пак с пристяга; чак след това се мести нагоре до лопатката и тогава вече се пристяга силно на няколко пъти; чак тогава се отрязва долния край на 1-3мм от възела!!!
По отношение на куките с "око"(ухо), вирбели и всякакви изкуствани примамки, от 10 години насам ползвам само тези два възела- точно както са показани на рисунките, но точно с "класическите"- 7 бр навивки и на двата; първият е за всякакви монофили, вторият е за флуорокарбонови влакна и свързването им към всичко което е с "око"-куки, вирбели, блесни, мухи, воблери.... Първият възел, също спокойно може да се ползва и за флуорокарбони, особено за тази които са комбинация- сърцевина от обикновен монофил със флуорокарбонова обвивка; то, това са и масовите влакна които се предлагат на пазара като "флуорокарбонови"!!!





п.п. по този въпрос има много за дискутиране; аз само искам пак да подчертая, че коментирам в темата само вариантите за сладководен риболов със сбиролино и може от там да се получат някои разминавания в концепциите!!!

[Sponsored content]